От два дни медиите и социалните мрежи се занимават с три телешки пържоли за 600 лева.

Българин, работещ и живеещ в Нидерландия, пусна видео, в което показва как трябва да плати над 600 лева за три пържоли в заведение в черноморски куррот. Оказва се, че в менюто е указана цената за 100 грама, а не за порция и от там е дошла заблудата, че вместо по 35 лева за пържола, той трябва да плати всъщност по над 200 лева. Клиентът плаща с пари в брой, но след това пуска видеото в мрежите и се обажда на Комисията за защита на потребителите.

Резултатът е, че по всички заведения на морето започнаха проверки. Открити са и нарушения във въпросното заведение – то не може да докаже разхода на сурово месо и дали отговаря на крайния продукт, сервиран в чинията. С това случаят е ясен – става дума за нарушение и заблуда на клиента.

Туризмът в България

Тази година има доста оплаквания, че черноморските курорти остават празни.

Причината била в страха от евентуални зарази във водата, донесени от отсрещния украински бряг, където руснаците взривиха язовир и причиниха огромна екологична катастрофа. Всеки ден властите правят замервания и показват, че опасност оттам не идва към България.

Така е. Опасността във водата се влива с пълна сила от българския бряг – от канализационните тръби. Допреди няколко години дори нямаше достатъчно пречиствателни станции, а вероятно всички още виждаме пред очите си отходната тръба край Варна, която от години не можеше да бъде спряна и превръщаше морската вода в клоака. Как седят нещата сега с пречиствателните станции и отходната тръба там не знам, защото като турист отдавна съм пренасочила вниманието си към други курорти в съседна Гърция. Туризмът е капризен продукт – едно лошо преживяване може да зачеркне завинаги дестинацията от списъка с желания на пътуващите. „Вече всичко е наред“ не работи, особено, ако трябва да рискувам да го проверя чрез собствената си имунна система.

По Черноморието със сигурност има чудесни хотели, ресторанти и чисти плажчета, учтив персонал и работещи до припадък хотелиери и ресторантьори. Но трябва да знаеш къде и кои са тези герои, иначе рискуваш да попаднеш в подобна като в обсъждания случай ситуация. И докато лошите примери в съседните страни са изключения, то засега хубавите у нас също са изключения. А тарикатите, действащи на соцпринципа „Ден година храни“ и надяващи се на винаги нови и нови туристи, които не им знаят номерата, са твърде много и съсипват труда и на почтените си колеги.

„Летният вирус“

Този прочут „летен вирус“ съществува само в България.

Само като се видят рекламите по телевизията за средства срещу стомашно разстройство, които са около две трети от всички останали реклами през лятото, ти става ясно, че проблемът с „летния вирус“ си е вечен. А всъщност става дума за мръсна храна, заразена от неизмити ръце. Незмити след ходене до тоалетна, ако трябва да бъдем детайлни. Или за замърсена с екскременти морска вода.

Докато рекламите за лекарства срещу разстройство продължават да са основна част от рекламните блокове по телевизията, никой не може да ме убеди, че ситуацията в туризма се е променила.

Цените

Не само в това заведение продават безобразно скъпи пържоли, за които не можеш да провериш дали наистина са от месо, изрязано от частта между осмото и дванайстото ребро на телето, нито пък да провериш реалния им грамаж.

Простете скептичността ми, но не ми се вярва, готвачите в тая кръчма да не мърдат и сантиметър под осмото ребро и да продават пържоли само от телета, пасли трева. Да не говорим, че телешкото по принцип често си е кравешко в България, ама да не прекаляваме с претенциите.

Също така топка сладолед в Созопол, ако съдя по касовите бонове, които хората си снимат и пускат в мрежата, излиза 15 лева. Защото и той се продавал за 100 грама, но не знаеш колко ще излезе количеството във фунийката. Хората в началото се възмущавали, ама вече били свикнали и щели да свикнат и с продаването на грамаж в ресторанта, твърдят ресторантьори. Което ме води до следващото съображение, а именно:

„Вземи парите им с измама“

„Вземи парите им с измама“, е мото на не един и двама от туристическия бранш у нас. Не казвам, че в Гърция всичко е евтино или в Турция не трябва да платиш за луксозно ядене повечко лири. Разликата между обслужването там и в България е една-единствена: там те убеждават с качество и любезност сам да си дадеш парите и да си доволен, че си ги платил, като не са те мамили.

В България бизнес енергията е насочена към това как да заблудят клиента, така че да даде много пари, без да е пожелал сам да го направи. И цените в менютата на грамаж са точно това. Опит за заблуда. По принцип, ако съобщаваш на клиента цената според тежестта на продукта, трябва да напишеш колко е килограм от него. Това дава реална представа за крайната цена, още повече, че няма пържоли и риби по килограм, така че плащаш по-малко от обявеното. Келнерът е длъжен да ти каже колко излиза крайната цена и да те остави да решиш дали искаш да поръчаш.

Клиентите не са длъжни да могат да смятат, да си носят калкулатори и везна, за да не преценяват на око тежестта на храната си.

Стойността на парите

Да, по света има стекове за 200 лева. Но те обикновено са от японско теле, което е слушало Моцарт, докато е пасло прясна зелена тревичка, поили са го вода и бира и са го масажирали редовно, за да се разпределят равномерно мазнините. Сервират го, като го режат и приготвят пред очите ти.

При не чак толкова скъпите видове месо като блек ангъс, пържолата трудно излиза повече от 40 евро и то, ако е доста голяма. Също ти я показват предварително, уведомяват те за крайната цена, заведението обикновено е специализирано в приготвянето на телешки стекове и ги правят по всички правила – на дървени въглища, алангле или средно изпечено и т.н.  

За кръчма със смесена кухня – тоест, предлагаща всичко, цена от 200 лева за стек звучи невероятно и необосновано с нищо. За сравнение – сметка в ресторант с две звезди „Мишлен“ за двама души с бутилка вино е около 300 евро – колкото са стрували тези три неясно какви пържоли. Само че в ресторант от „Мишлен“ ти плащаш и уменията на свръхквалифицирания готвач. Готвачи със звезди са рядкост, както са рядкост футболистите с поне пет гола от световни първенства. И не случайно те са по-платени от тия, които ритат в квартални мачлета.

Реакцията на ресторантьорите

Тук започва най-абсурдната част.

„Въпросното заведение подлежи на проверка от КЗП. Нека и от НАП да проверят откъде въпросният човек има подобни джобни пари да яде стекове”, настоя днес зам.-председателят на Сдружението на заведенията в България Марин Сотиров.

Значи, не само ще заблудим клиентите си да платят неизвестни предварително умопомрачително високи цени, но и като им вземем парите, ще ги дадем на НАП с въпроса откъде имат пари та да ни идват в кръчмата? Тук коментарът просто е излишен.

Клиентът и парите му

Заваляха и критики и обиди срещу клиента, че нарочно подвел заведението и просто искал да се направи на баровец. Откъде имал пари за сметка от 600 лева и защо я плаща в брой. Също и расистки коментари за това, че вероятно е от ромски произход и че бил неграмотен, не можел да прочете менюто или да си сметне сам дали го лъжат или не.

Доколкото стана ясно, клиентът работи в Нидерландия като „прост бачкатьор“, ако трябва да цитирам критиците му. Явно те са сложни бачкатьори и на тях парите им идват с факса от небето, затова нямат проблем да ги пилеят.

Защо плаща в брой? Ето как една дребна всекидневна случка може да направи напречен разрез на повечето проблеми в обществото ни – живеещите в чужбина българи често теглят парите си първо в страната, в която живеят и после ги обменят в България, а не плащат с чужбинските си банкови карти. По простата причина, че банките в България също взимат умопомрачителни такси, каквито в еврозоната няма. Ето една разумна причина всички да искат да влязат в еврозоната – тогава няма да ни ръсят по 30 лева за превод, за теглене или за вкарване на пари от сметката. Превод от германска банка към чуждестранна банка обикновено е 1,50 евро. Толкова.

Расизмът

И да продължим с напречния разрез – обвиненията, че клиентът правел бил „цигански номера“ и че бил неграмотен ром, защото пише с правописни грешки във фейсбук.

Първо, щом успя да защити интереса си и не само това, но и да предизвика цялата държава да се вдигне и да почне да си върши работата и да проверява съмнителните практики на заведенията, значи е съвсем грамотен гражданин, чиито действия са ефективни за цялото общество. Това, че пише с грешки, показва и разликите между българската държава и другите европейски държави в отношението си към хора от малцинствени групи или от села, в които не са имали наистина добър достъп до образование.

В България, особено ромите, са обречени на неграмотност и глад. В чужбина, те внезапно се превръщат в хора, които могат да изкарат достатъчно, за да ходят по ресторанти и да реагират незабавно и то по правилния законен начин, ако ги измамят. Ако говорим специално за ромите, в чужбина децата им не представляват специална обособена група, а са си най-нормални ученици, които се образоват според силите си, но в повечето случаи чудесно. Например за ромските деца от България, учещи в Берлин, отзивите за успехите им в училище са повече от положителни. Явно проблемът не е в тях, а в системата. А системата в България – това сме всички ние.

Фейк и шега за тикток?

Твърди се и че въпросният клиент често снимал сметките си в заведения и е подвел въпросния ресторант, като е знаел предварително колко струва храната му.

Това са твърдения на ресторанта, за които няма доказателства. Но дори и да са верни – съществува една професия, наречена „клиент в сянка“, в която клиенти проверяват качеството на услугата, без да предупреждават, че това е работата им. Де факто въпросният човек е направил точно това. Осветли неясни и заблуждаващи практики, както и че ресторантът не сервира реалното количество храна и няма право да я предлага в цена за 100 грама, според заключението на КЗП.

Изводът

Ресторантьори, хотелиери и клиенти функицонират само заедно. Ако клиентът не се научи да изисква качеството и количеството на услугата, която е поръчал, няма да я получи. Но вината не може да се търси в него. В крайна сметка той е отишъл на курорт, за да си почива, а не да смята, да внимава, да е подозрителен и да разследва.

През последните 20 години българите масово обръщат гръб на българските курорти и за да ги върнат обратно, заетите в бранша няма да минат само с държавно замерване на чистотата на морската вода. Доверие се гради бавно и трудно, но се руши за една вечеря време.