Идеята на "Продължаваме промяната - Демократична България за промяна на националния празник от 3 март на 24 май очаквано предзивика разнопосочни мнения в обществото.

Според историка от Софийски университет "Свети Климент Охридски" проф. Искра Баева това е опит за политизиране на националния празник.

"24 май е абсолютно безспорна дата, но не може да бъде национален празник. 24 май е обществен празник, а превръщането му в национален празник ще го политизира", каза тя пред бТВ.

За нея е доста тревожно, че периодично се поставя въпросът за промени на националния празник.

"Непрекъснато се поставя въпросът за националния празник, когато държавата се е родила. 24 май е най-българският празник, но той обаче е народен празник, на народното, които са встрани от политиката. Националният празник е политическият празник", категоричен бе проф. Искра Баева.

Тя добави, че 24 май е безспорен народен празник, а превръщайки го в национален празник, може да се изключат всички други, които празнуват кирилицата.

"Русия може да се променя както си иска, но това не бива да се отразява върху усещането на българите за тяхната държава. Непрекъснато се опитваме да се огледаме в огледалото и се опитваме да променим националния празник заради войната в Украйна. Нашият национален празник не бива да се оглежда в чужда държава", призова проф. Искра Баева.

На подобно мнение е и друг историк  - проф. Христо Матанов.

"Аз съм за 3 март, защото 24 май дава друга конотация на празника. Дава друг акцент - общославянски, който също е проруски, ако трябва да сме точни", каза той пред Нова тв.

Според историка около датата 24 май вероятно ще има възражения от Словакия, където е седалището на св. Методий.

"Ще има възражения от Хърватия, от Северна Македония", допълни проф. Матанов.

На другото по-различни мнение е медийният експерт доц. Георги Лозанов. Пред бТВ той заяви, че 3 март не отговаря на две условия, които са ключови, за да може един празник да е национален празник - да обединява нацията, както и какъв белег на националната идентичност носи. 

"Трети март не обединява нацията, а става повод за дебат. 3 март вкарва руски елемент в българската национална идентичност", каза Лозанов.

Той допълни, че разпространението на славянската писменост е едно от ключовите постижения на българската култура и обединява нацията, за сметка на 3 март.

"Има опит от Москва да се подценява ролята на България по отношение на писмеността и чрез превръщането на 24 май в национален празник заявяваме своето културно постижение в Европа. Нека да извадим руския елемент от българската идентичност тогава, когато празнуваме националния си празник", настоя Лозанов.

Според социолога Първан Симеонов "държава, която си сменя празниците по конюнктурни причини, е само наужким".

"Тук, в пространството си за емоция, няма как да подмина огромната грешка, която моите естествени приятели от прозападните сили у нас направиха. Уви, направиха я, отпушиха бутилката. 24 май е десет пъти по-добър национален празник от 3 март. Но предложението - да не говорим за налагането - на това ще има точно обратния ефект".

Това написа Симеонов във фейсбук.

Историкът Емил Джасим също посочи аргументи защо 3 март не е подходящ за национален празник на България. Той изтъква, че Русия е подписала Санстефанския договор с ясното съзнание, че той никога няма да влезе в сила.