Географията има твърде важно значение за политиката. И това се нарича геополитика.  Политическата география, за разлика от физическата, е динамична.

Историята е низ от процъфтяващи цивилизации, които са изчезвали, а на тяхно място са се появявали нови. Цивилизационни центрове неведнъж са ставали периферия и обратното - периферията се е превръщала в център. Геополитиката не е статично състояние, тя е постоянен процес.

Кратката геополитическа история на България е следната. От Аспарух до падането ни под османска власт ние сме част от центъра на цивилизацията. След това дълго време, с малки изключения, сме част от НЕцивилизацията, при това имаме лошия късмет да се намираме твърде близо до нейните метрополии.

В момента отново сме част от цивилизования свят, при това негова граница. Защото войната в Украйна най-вероятно ще завърши с нова Студена война.

В новата Студена война ние няма да сме дълбоко в тила на НЕцивилизацията, където бяхме през втората половина на XX в. А на фронта от страната на цивилизацията. И от геополитическа гледна точка това може да се окаже огромно предимство за нас.

Всяка метрополия е особено внимателна за своите граници. Всеки тил се грижи за своя фронт.

Да забиеш копието в околностите на Ню Йорк

Днешна България е създадена от хан Аспарух в околностите на Константинопол. Геополитически това е все едно днес някой да забие копието в околностите на Ню Йорк и да създаде държава там.

В масовото обществено съзнание е известно, че войните с Византия са перманентно явление в историята на средновековна България.  Те са логични и лесно обясними. По-малко обаче се знае и по-слабо се разбира какъв късмет е било за тогавашна България да съществува в близост до геополитическия център на света към онзи момент.

Ние не само сме воювали с Византия. Ние сме били в постоянен културен обмен с най-цивилизованата държава по онова време. Византия е с огромна роля за културното наследство, което имаме от онзи период и с което с основание се гордеем.

В крайна сметка дори светите братя Кирил и Методий, които честваме на 24 май, най-хубавия български празник, са изпълнявали не нещо друго, а политическа мисия, възложена им от Константинопол - приобщаването на славяните.

Днешна България има основание да претендира да бъде един от наследниците на Византия. В културен смисъл. В думите "Византия",  "византиец", "византийски номера" у нас често се влага негативен отенък. И това не е съвсем справедливо.

По онова време Константинопол е бил центъра на света. И България също е била част от този център. Лондон и Париж са били малки градчета от селски тип в покрайнините на цивилизования свят.

По онова време във Византия император е можел да стане на практика всеки. Юстиниян I Велики, най-великият византийски император - този, който е построил "Св. София" - е със селски произход.

Роден е в селце на територията на днешна Република Северна Македония. Защо в Скопие все още не са си го присвоили и него, както и цяла Византия, е интересен въпрос.

Докато на Запад властта се е получавала по строгите правила на феодализма. Селянин не е можел да стане дори дребен провинциален барон, камо ли крал. Византия е била най-напредничавата държава по онова време. Във всяко едно отношение.

Когато през 1204 г. кръстоносците от IV кръстоносен поход завладяват Константинопол, те са смаяни великолепието на града. Подобно великолепие в западноевропейските държави по това време е било отвъд най-смелите мечти. Плячкосването на Константинопол тогава е едно от най-дивашките събития в цялата история на човечеството.

Докато търсиш Индия, по случайност откриваш Америка

Всичко се променя с падането на Константинопол, центъра на света, под османска власт през 1453 г. Тогава се налага да се търсят нови търговски пътища към Изтока и най-вече към Индия, тъй като османците затварят старите и традиционни такива.

Така се стига до Великите географски открития, по време на които по една случайност Колумб открива Америка, докато търси Индия. И геополитическата карта на света се променя.

Центърът се премества в Западна Европа. Съответно българите сега вече населяват покрайнините.

В България османското владичество е било най-продължително и най-тежко и това също има своето геополитическо обяснение. Тя е много по-близо метрополията Истанбул, в сравнение със Сърбия, Румъния и дори Гърция.

В крайна сметка и Унгария е била под османска власт, но само за около 150 години. Геополитиката не обяснява всичко, но обяснява твърде много.

Упадъкът на Западна Европа, който тя сама си причини

Западна Европа е център на света до XX в. Това се променя драстично през първата половина на този век, когато се водят две световни войни.

Резултатът е упадък на Западна Европа - както на победителите, така и на победените. Упадък, който Западна Европа сама си причини. След тези войни има два центъра на света - САЩ и СССР, които са в Студена война.

България - отново с късата клечка

В тази геополитическа ситуация България отново изтегля късата клечка.  От 1878 до 1944 г. тя успешно се съпротивлява на евразийската опасност, която идва най-вече от Североизток. След това обаче губи сражението и става Задунайска губерния, съветска република - термините са различни, смисълът е един и същ: колония на Кремъл.

Любима теза на българските рашисти е да обясняват, как нас не Сталин ни е завзел, а Чърчил ни е дал, защото ни е мразил. За сметка на това Чърчил си е запазил Гърция, защото много обичал гърците.

Да се прехвърля вината за зверствата на Сталин върху Чърчил е абсурдно. Но, както е известно, всяка абсурдна теза е нормална за българските рашисти. За тях фактите нямат значение, важна е само пропагандата от Кремъл.

Историята е много по-прозаична. Чърчил е държал на Гърция, защото тя е твърде близо до Суецкия канал - основен търговски маршрут и основен път към колониите. Именно затова англичаните винаги са били против Русия да има достъп до топлите морета.

За да запази Гърция, Чърчил се е отказал дори от Полша - държавата, заради която Великобритания влиза във войната. Ако ние след Балканската война си бяхме запазили излаза на Беломорието и не го бяхме загубили заради чукарите на пустата Македония, то вероятно и нашата съдба щеше да е различна.

Чърчил може би нямаше да ни жертва толкова лесно. И то не, защото много щеше да ни обича, а защото нямаше да иска да даде излаз на Кремъл на Средиземно море.

От най-древни времена Средиземно море е един от главните пътища на цивилизацията. И всяка държава, която има достъп до него, е с по-особен статут.

Една от причините за величието на Римската империя е, че тя е владеела цяла Южна Европа и Северна Африка. Т.е. - цялото Средиземно море е било нейно - "маре нострум", нашето море, както са го наричали римляните с гордост.

По време на Студената война България отново е твърде близо до Москва и твърде далеч от Запада. Това също е едно от обясненията защо у нас комунизмът беше един, а в Полша, Чехословакия, Унгария, Югославия - друг.

Новата Желязна завеса

След края на Студената война геополитическата ситуация с двата полюса се разпадна. С войната в Украйна Путин се опитва отново да я възстанови. И очевидно ще успее, защото се очертава в Европа отново да има Желязна завеса.

Този път обаче тя няма да е "от Шчечин на Балтийско море до Триест на Адриатическо море". Тя няма да минава през средата на Европа, както беше през втората половина на XX в. Ще минава по границата на Европа с Евразия.

На юг новата Желязна завеса ще граничи не с Адриатическо, а с Черно море. Ще свършва някъде около Крим.

От геополитическа гледна точка положението на България при новата Желязна завеса ще бъде изключително благоприятно. Ние ще сме изключително близо до нея. Ние ще сме на границата на цивилизования свят.

Метрополиите винаги полагат особено големи грижи за границите на своята общност.

Прибързаният край на историята

Цели три десетилетия Западът се уповаваше на доктрината за края на историята, прибързано обявила окончателната победа над тоталитаризмите. С войната в Украйна Путин доказа, че тази доктрина е дълбоко погрешна.

Западът обаче вече е наясно колко много е сбъркал. И затова има доказателства дори в нашата вътрешна политика.

Край на евразийската кочина

Доскоро ГЕРБ, Бойко Борисов и тяхната стабилност бяха по-скоро приемливи за Запада. Вече обаче не са. Докато "краят на историята" беше актуален, положението на България като недотам западна държава, но все пак относително стабилна, беше удобно на Запада.

Сега обаче България е на границата до новата Желязна завеса. И няма как да продължи да бъде стабилна евразийска кочина, пробита от всякакви руски влияния, каквато беше при управлението на ГЕРБ. Границите трябва да се пазят, за тях трябва да се полагат специални грижи.

Именно това е най-логичното обяснение за внезапния обрат в политиката на ГЕРБ, както и на ДПС, по отношение на теми като съдебна реформа, например. Именно това е най-логичното обяснение защо доскоро Бойко Борисов и Делян Пеевски  трудно можеха да бъдат забелязани в парламента.

Докато сега са там всеки ден. Навират се навсякъде, където могат. И не изглежда да са особено спокойни. Напротив - твърде нервни са.

Изведнъж и Борисов, и Пеевски, са много загрижени, че през "Лукойл" и "Росенец" се финансира войната на Русия. По време на прочутата стабилност тези две имена бяха свещени и недосегаеми.

"Посолството" натиска яко, няма защо да се лъжем. Не ни трябва да слушаме съмнително изтекли записи, достатъчно е само да се поогледаме наоколо. Санкците "Магнитски" са само едно от доказателствата.

Заради натиска от "посолството" България стана втората страна от Източна Европа, посетена от  Володимир Зеленски. И се завърна с гръм и трясък там, където ѝ е мястото. Там, откъдето се опитваха да я извадят служебните правителства.

Борисов и особено Пеевски много държаха да се снимат със Зеленски. Случайност?

Това, че "посолството" натиска яко, не е обидно за нашето национално самочувствие. Това са геополитическите реалности. Ние все още сме и винаги ще бъдем твърде близо до Москва. Ако "посолството" не натиска яко нашенските политици, то ние още дълго ще си бъдем евразийска кочина, задунайска губерния, съветска република.

Корупцията, на която всички политици, не само у нас, са особено податливи, в нашия случая е и канал за руско влияние. Затова Западът, който преди си затваряше очите, днес вече е много настоятелен по отношение на въвеждането на западни правила и западно върховенство на закона у нас.

Новата геополитическа ситуация е лоша само за Костя. И за вся остальная сволочь, която за съжаление продължава да вирее в България.

Не можем да се справим сами с руската опасност, която винаги ще тегне над нас. Трябват ни съюзници, които могат.

Прогнозите докога ще изкара правителството "Денков-Габриел" са различни - до местните избори, до европейските избори и др. Има една чисто геополитическа прогноза, която не се чува, но е доста реалистична.

Правителството "Денков-Габриел" ще бъде на власт, докато не се намери някакво разрешение на войната в Украйна. Докато оръдията там не замлъкнат.

Това правителство бе създадено под натиск от "посолството" точно заради решаващата фаза, в която навлезе тази война. Защото България се оказа много важна брънка от западната верига, подкрепяща Украйна. Няма логика правителството да падне, преди да се намери някакъв изход от войната.

За пръв път от падането си под османска власт насам България е в изгодна геополитическа ситуация. Евроатлантическата общност у нас има голям и силен съюзник срещу масираната руска пропаганда, започнала още в Сан Стефано през 1878 г. Ще бъде епохална грешка с исторически измерения, ако не се възползваме от това.

Европа - интеграция, клоняща към федерализация

И тъй като България вече е част от Европейския съюз, е редно да мислим и за неговата геополитическа ситуация. ЕС, освен всичко друго, е и опит Европа отново да бъде основен международен играч. Статут, който тя загуби след двете световни войни.

Нито една европейска държава, дори да е от най-големите, не може да се мери сама със САЩ, Русия, Китай. Европейският съюз като цяло обаче може. И пътят за това е само един - задълбочаваща се интеграция, вървяща към федерализация.

Това също отговаря изцяло на нашите национални интереси. По-интегрирана Европа означава и по-интегрирана в цивилизования свят България.