В четвъртък “Лудогорец” излиза срещу един от ембламетичните отбори в клубния футбол в плейоф на Лига Европа - “Аякс” от Амстердам.
Ако някой случайно не знае - “Аякс” е емблематичен не само заради многото титли и купи на “ниската земя”. Дори не толкова и заради вдигнатите четири Купи на шампионите, някои имат повече.
“Аякс” е единствен и велик заради това, че даде на света “тоталния футбол”, който през 60-те и 70-те години (замислен и практикуван е по-рано) революционализира любимата игра. “Тоталният футбол” пък е бащата на “тики-таката” на “Барселона”, еволюирала в доминантния стил на “Манчестър Сити” днес.
“Аякс” е неповторим заради играчите, които играеха “тотално”. Те изглеждаха като приказни герои с дългите си снаги и коси, но и ритаха като от приказките - Йохан Кройф, Йохан Неескенс, Бари Хулсхоф, Ари Хаан, Джони Реп, Руди Крол, братята Гери и Арнолд Мюрен… Бяха водени от треньори - велики тактици и стратези, като англичанина Джак Рейнълдс (считан за човека, който първи полага основите на “тоталния футбол”), Ринус Микелс, Щефан Ковач…
В една друга ера (а навярно и друга галактика от футболна гледна точка) българският клубен футбол имаше близки срещи с великия “Аякс”. Припомняме си ги, преди да видим как “Лудогорец” ще се представи срещу “Аякс”, който сега се намира в поредния си преходен период, след като сезони наред разпродава най-големите са дарования.
А някога беше много, много различно - и за българските отбори, и за гранда от Амстердам.
ЦСКА срещу “Аякс”. Или как се роди славата на Палача на шампиони
Нека започнем оттам, че първият мач на “червените” срещу колоса е още на 7 август 1966 г. Това е приятелски двубой на ст. “Де Мер” в Амстердам и е прощален за прочутия някога съдия Лео Хорн.
ЦСКА е тежко сразен - 1:7. Резултатът е 5:0 до 40-ата минута, а в 50-ата Иван Василев намалява от дузпа. Младият (още тийнеджър тогава) Йохан Кройф забива хеттрик. Било си е като открит урок.
През сезон 1972-1973 българският първенец среща актуалния европейски такъв в осминафинал за КЕШ. На 8 ноември 72-ра “армейците” приемат съперника на ст. “Васил Левски” в първия двубой и губят с 1:3.
Сварт открива в 13-ата минута, а в 26-ата Петър Жеков изравнява. В 31-ата Петрус (Пит) Кайзер връща преднината на гостите, а в 68-ата Ари Хаан оформя крайното 3:1. Уроците на живо продължават.
На реванша на 29 ноември “Аякс” печели с 3:0, като два пъти се разписва Кройф, а веднъж Хорст Бланкенбург. При 1:0 вратарят Йордан Филипов спасява дузпа на Сварт. На финала на турнира през следващата година в Белград нидерландците стават шампиони на Европа за трети пореден път, побеждавайки “Ювентус” “само” с 1:0.
През лятото Йохан Кройф облича екипа на “Барселона”, за да започне да бродира по испанските терени. Но въпреки това “Аякс” не иска да отстъпва, решен е да гони рекорда на “Реал” (Мадрид) от 50-те години.
Идват осминафиналите и жребият отново праща ЦСКА срещу колоса. Около двата мача има страшно много любопитни факти и истории. Цял епос.
Преди първия сблъсък на 24 октомври в Амстердам багажът на българския тим е загубен на летището, а в него са били част от екипите. В онези времена не можеше бързо и лесно да бъдат доставени нови.
Така местен клуб, който играе на същия стадион, дава на ЦСКА свой екип - сини фланелки, бели гащета, червени чорапи. Казват, че това е единственият случай, в който ЦСКА играе в синьо.
А нещата на терена не изглеждат добре. Ян Мюлдер е точен в 10-ата минута. В 41-ата стражът Стоян Йорданов спасява дузпа на големия Джони Реп. В края той се контузва при съпрокосновение със съперник и е заменен от Йордан (Даната) Филипов. В крайна сметка - 1:0 за “Аякс”.
За реванша на 7 ноември на стадион “Васил Левски” е изписано и казано страшно много, но и страшно много никога няма да узнаем. Това е един от мачовете, за които се е давало прасе за билет. Примерно. И какво ли още не - кой каквото е имал и е можел да отдели от сърцето си.
Това е и един от двубоите, за които никога няма да разберем колко точно зрители е имало на “Васил Левски”. Ясно е, че са били доста повече от тогавашния капацитет от 55 хиляди седящи места. Футболните историци и статистици условно са си стиснали ръцете на 70 хиляди. А хората от по-старите поколения, които са виждали стадиона в онези времена, когато се сядаше между седалки и редове, по пътеки между блокове и сектори, и кой където намери, знаят за какво иде реч.
Няма да се впускаме сега и в историята на самия мач, защото тя е наистина необятна. Ето няколко щрихи. Точно при първия съдийски сигнал започва празнична заря от близкия площад, защото датата е 7 ноември. Не заради футбол. Футболисти на ЦСКА много пъти са разказвали, че видели най-малкото въпроси и учудване в очите на опонентите си. Какво става?
А ЦСКА си е научил урока. Действа доста по-умно, изчаквайки своите моменти, дори се надиграва с опонента. В 65-ата минута Димитър Марашлиев вкарва с глава и резултатът от двата сблъсъка е изравнен. Малко след това Мюрен чисти топката пред голлинията.
Продължения. Около 107-ата минута старши треньорът Манол Манолов-Симулията и д-р Стефан Божков влизат в спор на скамейката кого да пуснат на мястото на “изкаралия дробовете си” Цветан (Цецо) Атанасов. Първият държи това да е Стоил Трънков. Налага се вторият и на терена се появява в Стефан Михайлов.
В 116-ата минута той получава пас от Аспарух (Паро) Никодимов и решава да пробва вратаря Стуй от далеч, 25-30 метра. 2:0 - четири минути преди края. Междувременно вратарят Филипов довършва мача с контузена ръка.
А с последния сигнал на съдията Бушели от Швейцария, стадионът едва не се срутва. И ако всичко започва със заря, приключва с хиляди факли, запалени от вестниците, с които някога се ходеше на мач - да си постелеш, за да не си изцапаш панталона (или полата). Горящите факли виждат и напускащите терена звезди на “Аякс”, а огънят изпепелява мечтата им за четвърта поредна КЕШ.
Ще минат малко повече от две десетилетия преди “Аякс” да спечели “купата с големите уши” отново. А водещите футболни заглавия в Европа отбелязват краят на ера, дошъл благодарение на “бойците на ЦСКА София”. Доста по-късно, когато ЦСКА елиминира още два действащи еврошампиона - “Нотингам Форест” и “Ливърпул”, дойдоха прозвищата “Убиец на гиганти” и “Палач на шампиони”.
Нещо любопитно за “палача” Стефан Михайлов. Изключително скромен човек, който се смущавал от вниманието, с което бил залят след епохалния мач. В градския транспорт, когато го разпознавали, се представял за… брат си.
В интервюта си е спомнял, че премията за победата била по 250 лв. на “калпак”. Той взел 175 лв. и още 95 лв. - лично дадени от ген. Добри Джуров, тогавашния министър на отбраната, известен цесекар.
Михайлов си купува “Москвич” за 4500 лв. - на старо. Син. И по родния си край - в кюстендилско, казвал, че е от мача с “Аякс”. Не много по-късно, обиден, Стефан Михайлов напуска футбола и става… миньор. Днес живее в Кюстендил, гледа си живота. И вилата на село.
А народното творчество ражда стихотворение за триумфа на ЦСКА срещу “Аякс”. Ето два стиха от него:
“Под звуците на химна трепва дори и бледата луна, тя сякаш тайнствено прошепва - голям отбор е ЦСКА…“
"Смяна стана в ЦСКА, в игра Михайлов влиза и докато се разбра, втори гол на Стуй наниза.”
“Левски”, оле! “Аякс” на колене!
След знаковата детронация, идва ред и на “Левски” да сложи на колана си престижен скалп. Това става в края на 1975 г. на осминафинал в тогавашния турнира за Купата на УЕФА. ОК, “Аякс” не е същият, и турнирът не е КЕШ, но това не омаловажава синия удар.
В крайна сметка - “Аякс” си е “Аякс”. В отбора все още са големи шампиони като Сурбиер, Крол, Хулсхоф, Нотен, Геелс, Мюрен, Брокамп…
На 26 ноември 1975 г. “сините” отстъпват с 1:2 на стадиона в Амстердам. Голямата звезда на гранда тогава Рууд Геелс открива в 34-ата, а в 75-ата Щефенган прави 2:0. Пет минути преди края крилото Воин (Войната) Войнов вкара попадение, което в крайна сметка може би се оказва решаващо.
В “Левски” играят величия като Стефан Стойков-Заека, Николай Грънчаров-Грънци, Стефан Аладжов, Кирил Ивков, Йордан Йорданов-Пиката, Кирил Миланов, Павел Панов… Дрийм тим, който между двата сблъсъка с гранда разбива ЦСКА - 4:1.
Ответният мач е на 10 декември на “Васил Левски” и няма нужда да се повтаряме с казаното по-горе за реванша на ЦСКА малко повече от две години по-рано. “Търся билет” е като парола, но тя невинаги води до достъп до заветния билет.
Приемаме и тук много условно - 70 хиляди.
Това е един от мачовете на Павел Панов, с които той приковава вниманието на един куп грандове в Европа, но познайте защо си остава тук. “Десетката” вдига стадиона на крак в 33-тата. В 63-ата Геелс прави 1:1, но Панов го надцаква малко след това - 2:1 в 66-ата.
Продължения. И дузпи. В тях положението върви гол за гол до 3:3, като първи започват домакините. Красимир Борисов - доста по-късно помощник на Димитър Пенев в националния на “Парк де Пренс” и в “САЩ ’94”, бележи за 4:3. Влезлият като смяна Хелинг стреля високо над вратата, а малко след него Йордан Йорданов, или просто Данчо Пиката, довършва знатния гост - 5:3.
И онези, които преди две години са били част от “Аякс” - всъщност половината отбор, имат дежавю - хиляди факли от вестници ги изпровождат към съблекалнята, докато арената в центъра на София ехти “Левски, оле! “Аякс” на колене!”
При дузпите за "сините" се разписват Иван Тишански, Павел Панов, Кирил Миланов, Красимир Борисов и Йорданов (в този ред).
Следващият съперник на Панов и компания е “Барселона” - 0:4 и 5:4. Дълго време “Левски” беше рекордьор със своите 5 гола във вратата на “блаугранас” в официален мач в Европа. Постижението бе подобрено от “Байерн”, който унизи каталунците с 8:2 в Лисабон чак през август 2020 г. Тогава, заради пандемията, заключителните мачове в елиминациите на Шампионската лига се играха в португалския град.
А “Левски” има още две срещи с “Аякс”, вече за КЕШ през есента на 1977 г. Фазата е осминафинал, а резултатите са по 2:1 за Геелс и сие. Той и Еркенсен се разписват в първия мач в столицата ни, Панов чупи крак, а Войнов намалява.
В Амстердам “Аякс” печели със същия резултат, като между головете на Лерби и Геелс вкарва Кирил Миланов.
И сега чакаме “Лудогорец” срещу “Аякс”. Във вече много по-различен футбол и много по-различен свят.
Още по темата
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни