Белият дом и Конгресът от години търсят начини да ограничат влиянието на Китайската народна република и китайски компании като TikTok.

Подобна инициатива е подета и на местно ниво, макар това рядко да получава отзвук, още по-малко - в България. По данни на "Вашингтон пост" в 33 щата са поставени на разглеждане 81 законопроекта, целящи да забранят на китайското правителство, китайски фирми и дори на китайски граждани да купуват земеделска земя или имоти в близост до военни бази. В щати като Алабама, Айдахо и Вирджиния антикитайски закони вече са приети.

Подкрепата са тези дискриминационни мерки е двупартийна - поддръжниците им твърдят, че ограничителни мерки са необходими, тъй като засягат заплахи за националната сигурност на Америка. Те посочват, че китайското правителство може да провежда шпионски операции върху територия, закупена в близост до военни бази, както и че снабдяването на САЩ с храни може да бъде застрашено, ако враждебни чуждестранни субекти придобият твърде много земеделска земя.

"Този въпрос има пряко въздействие върху всички жители на Охайо", обяви щатската конгресменка na Републиканската партия Анджи Кинг, когато представи законопроект през юни, който ще създаде ограничения върху продажбата на земя, особено земеделска собственост, за някои фирми и лица, които имат връзки с държави като като Китай, Русия или Северна Корея. "Нашата държава е оставена в уязвимо състояние за атаки от нашите врагове".

AAJC, група за правата на американците от азиатски произход, изразява тревога, че новите законопроекти надхвърлят опасенията за националната сигурност и биха могли да насърчат дискриминацията срещу американци от китайски произход във време на нарастващи престъпления от омраза - връщайки се към първата половина на XX в., когато им е било забранено да притежават собственост.

"Вирее невежество, което кара хората да мислят, че тъй като сте китаец, вие сте част от китайското правителство", изтъква бившата представителка на щата Тексас Марта Уонг.

Китайското посолство в окръг Колумбия също осъди повсеместната законодателна инициатива.

"Търговските взаимодействия между Китай и САЩ са от полза и за двете страни. Политизирането на търговията и инвестициите е в противоречие с принципите на пазарната икономика и подкопава доверието на хората в пазара на САЩ", се казва в изявление на посолството до "Вашингтон пост". "Подобни ограничения могат също да подхранят омразата срещу азиатците в САЩ и расовата дискриминация, тоест, са в пълно противоречие с американските ценности".

Докато повечето законопроекти като този на Кинг забраняват придобиването на собственост върху земя, обвързана и с други "чуждестрани противници", включително Русия, Иран и Северна Корея, реториката на законодателите се фокусира почти изцяло върху Китай. В някои щати законопроектите отиват отвъд таргетирането на правителствени субекти. Закон във Флорида* ограничава покупките на земя и на китайски граждани, които са с нетуристически визи.

През 2023 г. се наблюдава ръст на антикитайските законодателни инициативи, което предполагаемо се държи на загрижеността заради забелязания китайски шпионски балон, който необезпокоявано премина през значителна част от територията на Съединените щати преди да бъде свален.

"Седмица след като внесох законопроекта, китайският шпионски балон беше изстрелян над Монтана и това наистина привлече всички в законодателната власт", каза щатският сенатор на Монтана Кен Богнър. 

Критиците настояват, че чрез действията си Америка и отделните щати подхранват нарастващите антиазиатски настроения в страната. Те посочват ръста на престъпления от омраза, които достигнаха своята кулминация по време на пандемията от коронавирус.

"Президентът Тръмп, наричайки COVID-19 "китайски вирус", положи основите на това хората да обвиняват Китай за собствените си нещастия", каза конгресменката от Демократическата партия Джуди Чу, която е американка от китайски произход и е представила законопроект за борба с ограниченията на собствеността върху земята. "Сега виждаме как тази антикитайска треска поема по различен път, като политиците се опитват да спечелят политически точки, като стават все по-антикитайски настроени".

84-годишната Уонг разказа как като дете години наред е живяла в семейния склад за хранителни стоки, защото никой не е желаел да даде под наем или продаде дом на баща й.

"Ние не искаме движение назад към типа дискриминация, с която се сблъска баща ми", каза тя.

Натискът за ограничаване на китайската собственост се наблюдава и в Конгреса, където през последните три години бяха внесени най-малко 11 законопроекта, целящи да ограничат купуването на земя от китайски фирми и граждани. Нито един не е приет, но няколко все още предстои да бъдат разгледани. 

В публикация в социалните медии миналата седмица републиканският конгресмен Дан Нюхаус обяви, че "моделът на агресия на Китай представлява непосредствен риск за нашите вериги за доставка на храни и националната сигурност".

Много дискриминация за нищо?

Някои експерти твърдят, че опасенията за националната сигурност са преувеличени, защото Китай и китайските бизнеси притежават малка част от земеделските земи в САЩ. По данни на американското Министерство на земеделието китайски инвеститори притежават около 1% от американската земеделска земя и само на около 0,03% от тях се отглеждат хранителни култури. Останалите територии включват селски пътища, чифлици и несвързани със земеделието сгради.

"За целите на продоволствената сигурност, блокирането на китайски или други чуждестранни инвеститори, в този аргумент няма много логика", обяснява Джо Глаубер, главен икономист на Министерството на земеделието от 2008 до 2014 г. и понастоящем старши изследовател в Международния изследователски институт за хранителна политика. "Ние вече изнасяме голяма част от това, което произвеждаме, така че не става дума за необходимост да държим тези неща у дома. Що се отнася до земеделската земя, това, което Китай притежава, е буквално капка в морето".

Американският съюз за граждански свободи оспори конституционността на закона във Флорида, изтъквайки някои от същите аргументи, които накараха няколко върховни съдилища на щата да премахнат широките забрани за собственост на земя от чужди граждани на азиатски страни преди десетилетия, включително ключово решение на Върховния съд на Калифорния през 1952 г.

"Забраната на хората да купуват къща въз основа на това откъде са те е очевидно противоконституционна", казва Ашли Горски, водещ адвокат в делото срещу щата Флорида. "Всеки в Съединените щати има право на еднаква защита съгласно Конституцията, включително гражданите на други страни".

Критиците на ограничителните мерки прогнозират в бъдеще да нараснат антикитайските законопроекти.

"Очакваме политическата реторика по този въпрос да ескалира и също така очакваме да бъде въведено и прието повече законодателство", каза Джон С. Янг, президент и изпълнителен директор на AAJC. "Дори щатските законодатели искат да изглеждат твърди към Китай в момента и те се хващат за неща, които могат да контролират в собствените си щатски законодателни органи, за да демонстрират своята решителност".

Завръщане към миналото

Съединените щати имат солиден опит в налагането забрани срещу малцинствени групи да купуват имоти и да създават бизнес. На робите е било напълно забранено да притежават собственост, докато 13-ата и 14-ата поправки на Конституцията не са ратифицирани, съответно през 1865 и 1868 г. Почти век по-късно афроамериканците продължават да бъдат третирани като втора категория граждани, особено в южните щати.

Американците от азиатски произход често са били изрично посочвани в закони, които забраняват правото им да придобиват земя, приети в началото на XX в. Показателен е горчивия опит на американците от японски произход, милиони от които са държавни в концентрационни лагери по време на Втората световна война, докато САЩ воюват с Япония. Мнозина от задържаните губят домовете и бизнесите си. Повече от четири десетилетия по-късно, в края на 80-те, Конгресът най-накрая приема да изплати репарации на гражданите, които могат да докажат, че действително са били държани в лагерите. Едва тогава е поднесено за първи път извинение от Белия дом (Роналд Рейгън). 

Законите за чужда земя, насочени към американците от азиатски произход, до голяма степен са отменени през 40-те и 50-те години на миналия век.

"Този въпрос датира още отпреди да обявим нашата независимост", посочва Мика Браун, адвокат от Националния център по земеделско право, добавяйки, че иронията е, че "бащите-основатели (на САЩ) заявиха, че причината да обявят независимостта е, защото са се уморили от тираничната политика на короната спрямо това, което те определят като чужденци или нежители, притежаващи земя".

Последните усилия за ограничаване на чуждестранната собственост върху земя започнаха през 2019 г., когато китайският милиардер Сун Гуангсин предложи да изгради вятърна ферма с 46 турбини в Югозападен Тексас, която да захранва електропреносната мрежа на щата. Съпротива се появи, след като стана ясно, че Сун има близки връзки с Китайската комунистическа партия и че земята е в близост до военновъздушната база "Лафлин". Проектът успешно премина инспекция от Комисията за чуждестранни инвестиции в Съединените щати - федерална организация, която го разследва дали представлява заплаха за националната сигурност. Републиканските щатски конгресмени все пак успяха да го "убият", след като забраниха на всеки бизнес, свързан с "враждебни нации", да има достъп до електропреносната мрежа на Тексас или друга "критична инфраструктура".

Миналата година законодателите от Северна Дакота вдигнаха тревога, когато китайски конгломерат купи земеделска земя близо до военновъздушната база "Гранд Форкс" с надеждата да построи мелница за царевица. Комисията за чуждестранни инвестиции в Съединените щати не извърши подробен преглед, като обясни, че споменатата база не е в списъка на значимите военни съоръжения.

Но двама републикански сенатори от щата, Джон Хувен и Кевин Крамър, изпратиха писмо до американските Военновъздушни сили, в което настояха, че проектът "представлява значителна заплаха за националната сигурност". Сделката беше прекратена и щатският законодателен орган прие законопроект, ограничаващ правото на китайски компании да строят подобни проекти върху земеделска земя или в близост до военни бази.

Тази година още десетки щати въведоха законопроекти, а обхватът на някои се разшири, за да включи граждани от "враждебни" нации. Някои съдържат широкообхватен език, включително законопроект в Луизиана, който щеше да забрани на лице от страна, смятана за "чуждестранен противник", да купува или наема имот в близост до военна база – дори за тези граждани с валидни студентски визи. Законопроектът можеже да забрани на студентите да посещават университети в близост до военни бази, подчертаха правни експерти. Университетски служители и правозащитни организации се бориха срещу законопроекта, който бе отхвърлен през юни.

От 2021 г. насам има 14 успешно приети "антикитайски" закони на щастко равнище. 13 от тях в щати с републиканско мнозинство, един - във Вирджиния, чийто щатски Сенат е доминиран от демократи. Повечето от законите забраняват на китайското правителство или властта в други "враждебни нации" да притежават земеделска земя или имоти в близост до военни бази, както и "критична инфраструктура" (включително земя в близост до нея) като пречиствателни станции за отпадъчни води. Повечето също така разширяват някои ограничения върху фирми, базирани в тези страни.

Най-малко три закона налагат ограничения срещу граждани при купуването на земя, по-конкретно - дистанцията им до военни бази. Смята се, че във Флорида са приети най-строгите наказания, включително до пет години затвор, глоба от 5000 долара, възможно депортиране и загуба на имущество.

---

*Губернаторът на щата Флорида Рон Десантис е кандидат-президент и засега втори в надпревата за номинацията на Републиканската партия. Срещу Десантис бяха отправени критики и от двете партии, след като призова Америка да прекрати подкрепата за Украйна във войната й срещу Русия. Един от основните доводите на консерватора е, че истинската заплаха за националната сигурност на САЩ не идва от Москва, а от Пекин.