Икономиките на страните от ЕС продължават да бележат ръст, но темпът им на повишение се забавя.

Това се казва в огласената днес междинната лятна прогноза за 2023 г. на Европейската комисия. Тя бе представена от еврокомисаря по икономиката Паоло Джентилони.

Прогнозата за икономическия растеж и на ЕС, и на еврозоната в частност се понижава до 0,8 на сто през тази година. В пролетната си прогноза ЕК предвиждаше ръст на икономиката на Общността с 1% през тази година, а на страните от валутния съюз - с 1,1%.

Комисията понижава и прогнозата си за икономическия ръст през 2024 г. на ЕС. Вместо очакваните досега 1,7 на сто, той става 1,4 на сто, а за еврозоната – от 1,6% на 1,3%.

ЕК прави прогнози и за реалния брутен вътрешен продукт (БВП) на 6 страни от ЕС – Германия, Испания, Франция, Италия, Нидерландия и Полша. И там се наблюдават промени в сравнение с по-ранните предвиждания.

БВП на Германия ще се свие 0,4 на сто през 2023 г., докато в пролетната си прогноза бе предвиден малък ръст от 0,2 на сто. ЕК намалява и очакванията си за ръста на германския БВП през 2024 г. до 1,1 на сто срещу 1,4 при пролетната прогноза.

В междинната си лятна прогноза ЕК повишава очакванията си за ръст на БВП на Франция през тази година до 1 на сто при 0,7 на сто при пролетната си прогноза. Тя обаче понижава прогнозата си за 2024 г. до ръст от 1,2 на сто при 1,4 на сто през пролетта.

В Брюксел очакват инфлацията да продължи да се понижава през разглеждания период.

Според прогнозите инфлацията в ЕС, която отразява изменението на хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), ще достигне годишно ниво от 6,5 на сто през 2023 г. (6,7 на сто при пролетната прогноза) и 3,2 на сто през 2024 г. (3,1 на сто при пролетната прогноза).

За еврозоната ЕК очаква равнище на инфлацията от 5,6 на сто през тази година (5,8 на сто при пролетната прогноза) и 2,9 на сто през 2024 г. (2,8 на сто при пролетната прогноза).

От последните данни става ясно, че икономическата активност в ЕС се е забавила през първата половина на 2023 г. на фона на сериозните сътресения, през които премина Съюзът.

Отслабването на търсенето в ЕС показва, че високите и все още нарастващи потребителски цени на повечето стоки и услуги оказват по-негативен ефект върху потреблението, отколкото се предвиждаше в пролетните прогнози. Това се случва въпреки понижаващите се цени на енергийните продукти и изключително силния пазар на труда, който се характеризира с рекордно ниски нива на безработица, продължаващо разширяване на заетостта и повишаване на заплатите.

Същевременно рязкото забавяне при търсенето на банкови кредити, които да бъдат инвестирани в развитието на икономиката, показва, че повишаването на лихвените проценти оказва въздействие върху икономическото развитие на ЕС.

Данните от последните проучвания сочат, че през лятото икономическата активност се забавя на фона на продължаващ спад в промишлеността и отслабващ ръст на сектора на услугите, въпреки силния туристически сезон в редица европейския страни.