Годишната инфлация на хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) в България ще спадне от 13 на сто през 2022 г. на 9,4 процента през тази година. Догодина спадането ще продължи до 4,2%.

Това гласи пролетната икономическа прогноза на Европейската комисия. Тя бе представена от еврокомисаря по икономиката Паоло Джентилони.

Енергията в България ще поевтинее и през тази, и през следващата година, предвижда ЕК.

Докато инфлацията на цените на храната през 2023 г. ще остане висока. Тя обаче ще спадне догодина.

Инфлацията на цените на услугите ще се покачи през тази година и ще остане относително висока през 2024 г.

През първата половина на миналата година инфлацията на ХИПЦ в страната ни е била движена от цените на енергията и храните. Това е довело до по-висока инфлация в транспорта и услугите по доставки на храна. През втората половина е започнало покачване на инфлацията в сферата на услугите изобщо, макар и с по-ниски месечни показатели.

Постепенен спад на бюджетния дефицит

След една година фискална консолидация и дефицит в размер на 2,8 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2022 г. дефицитът за 2023 г. ще скочи през тази година на 4,8% от БВП.

До крайната дата на тази прогноза правителството и парламентът в София не са приели никакви мерки за консолидация за финансиране на увеличаване на заплатите и пенсиите, които струват тази година на бюджета 3,5 процента от БВП.

Редица фактори обаче трябва да помогнат за сдържане на дефицита. Очаква се нетните бюджетни разходи в подкрепа на енергетиката да съставляват 0,8% от БВП през 2023 г. в сравнение с 1,5% през 2022 г. Тези мерки трябва да бъдат постепенно прекратени през 2024 г. Паричните преводи, свързани с бежанците от Украйна, също ще имат значително по-нисък ефект върху бюджета.

Данъчните приходи ще нарастнат от налозите върху имуществото, както и от по-голямото потребление и покачващите се цени на стоките и подлежащите на непреки данъци услуги, най-вече ДДС.

Ефект върху дефицита ще има и предполагаемата окончателна отмяна на временните извънредни мерки заради COVID-19, за които се смята, че са възлизали на 1 процент от БВП през 2022 г.

Публичният дефицит се очаква да достигне връхната си точка през тази година заради приключването на процеса, финансиран от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) за периода 2014-2020 г.

Предвижданията са общият държавен дефицит да остане 4,8 на сто от БВП през 2024 г. Ако се приеме, че няма да има промяна на държавната политика, увеличаването на данъчните приходи ще забави темпа си. Очаква се настоящите разходи да се увеличат по-бързо от приходите. Но ефектът на дефицита ще бъде неутрализиран от по-малките публични инвестиции, финансирани от държавата.

Прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) ще достигне най-големи показатели. Общият държавен дълг ще скочи от 22,9% от БВП през 2022 г. на 28,1% през 2024 г.

Съществува положителен риск от това, че общият държавен дефицит и дълг ще се окажат по-ниски от предвиденото. Причината е, че главните партии в българския парламент се ангажираха да одобрят консолидационни мерки за понижаване на дефицита през 2023 г.

Ръстът - забавяне през тази година, покачване догодина

Икономическият ръст на България се очаква да се забави през 2023 г. и да се повиши отново през 2024 г., предвижда ЕК.

Очаква се и забавяне на ръста на износа ни през тази година. Причина е ограничаване на търсенето в чужбина и специфични за страната фактори с еднократно въздействие.

Реалният БВП у нас е нарастнал с 3,4 на сто през 2022 г. Това е понижение спрямо зимната прогноза за ръст от 3,9%. Ръстът на българския БВП е обусловен от силното частно потребление в страната и от високите нива на износа.

За 2023 г. се очаква икономическият ръст у нас да се забави до 1,5 на сто, а през 2024 г. - до 2,4 на сто. Предишните оценки бяха за ръст от 1,4% процента през тази г. и 2,5% през следващата година.

На тримесечна основа се очаква ръстът на БВП да стагнира след първите 3 месеца на 2023 г., но през 2024 г., да поднови стабилното си нарастване. Причина ще бъдат износът, частното потребление в страната и инвестициите в публичния сектор.

Картината в Европа

Европейската икономика продължава да показва устойчивост, се казва в общата част на прогнозата. По-ниските цени на електроенергията, смекчаването на ограниченията при доставките и силния трудов пазар поддържат умерения растеж през първото тримесечие на 2023 г., като разсейват опасенията за рецесия.

По-доброто от очакваното начало на годината повишава прогнозата за растежа на икономиката в ЕС до 1 на сто през 2023 г. (0,8% в зимните междинни прогнози) и 1,7 на сто през 2024 г. (1,6% през зимата). Прогнозите за еврозоната също са коригирани към увеличение от същия мащаб, като се очаква брутният вътрешен продукт (БВП) да нарасне съответно до 1,1 на сто и 1,6 на сто през 2023 г. и 2024 г. На фона на постоянния натиск на основните цени инфлацията също е коригирана нагоре спрямо зимата - до 5,8 на сто през 2023 г. и 2,8 на сто през 2024 г. в еврозоната.

По-евтина електроенергия – подобрена прогноза за растежа

Според предварителната оценка на Евростат БВП е нараснал с 0,3 на сто в ЕС и с 0,1 на сто в еврозоната през първото тримесечие на 2023 г. Основните индикатори показват продължаващ растеж през второто тримесечие.

Европейската икономика е успяла да преодолее неблагоприятното влияние от войната в Украйна, като е овладявала енергийната криза благодарение на бързата диверсификация на доставките и мащабно понижение на потреблението на газ. Значително по-ниските цени на електроенергията са си проправили път в икономиката, намалявайки производствените разходи на компаниите.

Потребителите са отчели спад на сметките за електроенергия, въпреки че се очаква частното потребление да остане на по-ниско равнище поради изоставане на растежа на заплатите изостава от инфлацията.

С оглед на това, че инфлацията продължава да е на високо равнище, се очаква финансовите условия да се затегнат допълнително. Макар според предвижданията Европейската централна банка (ЕЦБ) и други централни банки да се доближават до финализиране на цикъла с повишаване на лихвите, неотдавнашните сътресения във финансовия сектор вероятно ще засилят натиска върху разходите и смекчаването на достъпа до кредитиране. Така ще бъде забавен инвестиционният растеж и ще бъдат засегнати особена степен инвестициите в жилищни сгради.

Основната инфлация е коригирана нагоре, но ще спада постепенно

След пика си през 2022 г. основната инфлация е продължила да се понижава през първото тримесечие на 2023 г. на фона на рязкото понижение на цените на електроенергията.

Основната инфлация (в нея не са всключени електроенергията и непреработените храни) обаче се оказва по-устойчива. През март тя е достигнала исторически максимум от 7,6 на сто, но се очаква да спада постепенно за прогнозирания период, тъй като маржовете на печалбата “абсорбират" натиска върху по-високите заплати и затягат финансовите условия.

Априлският предварителен хармонизиран индекс на потребителските цени за еврозоната, публикуван след датата на приключване на пролетната прогноза на ЕК, показва незначителен спад в равнището на основната инфлация. Това предполага, че тя може да е достигнала пика си през първото тримесечие, както се очакваше.

На годишна основа основната инфлация в еврозоната през 2023 г. ще достигне средна стойност от 6,1 на сто, преди да се понижи до 3,2 на сто през 2024 г.. Тя ще остане над основната инфлация в двете прогнозни години.

Трудовият пазар остава устойчив

Рекордно силният трудов пазар поддържа устойчивостта на икономиката на ЕС. Равнището на безработица в Съюза е ударило нов рекорден минимум от 6 на сто през март 2023 г., а нивата на участие и заетост са достигнали рекордни максимални показатели.

Очаква се пазарът на ЕС да реагира умерено на по-бавния темп на икономическо развитие. Повишаването на заетостта тази година ще е 0,5 на сто, преди да се понижи до 0,4 на сто през 2024 г.. Равнището на безработица ще остане точно над 6 на сто.

Растежът на заплатите се е повишил от началото на 2022 г., но е останал доста под инфлацията. Очакват се по-съществени увеличения на заплатите на фона на продължаващото затягане на трудовите пазари, на сериозните повишения на минималните заплати в някои страни и на общия натиск от служителите да компенсират загубената покупателна способност.

Държавните дефицити ще се понижат най-вече през 2024 г. Очаква се съвкупният дълг на ЕС към БВП да се понижи стабилно до под 83 на сто през 2024 г. (90 на сто в еврозоната).

Докато инфлацията може да подкрепи подобрението в публичните финанси в краткосрочен план, този ефект ще се разсее във времето, тъй като разходите по изплащане на дълга ще се увеличат, а публичните разходи нарастват постепенно, коригирани към по-високото ценово равнище.

Повече рискове за понижаване на икономическата перспектива

По-устойчивата основна инфлация може да продължи да ограничава покупателната способност на домакинствата и да иска по-сериозен отговор на паричната политика с широки макрофинансови разклонения.

Експанзионистичната данъчна политика може да способства за по-нататъшно подклаждане на инфлацията, опирайки се на мерките на парично-кредитната политика. В допълнение към това могат да се появят нови предизвикателства за глобалната икономика заради сътресенията в банковия сектор и свързаното с него по-широко геополитическо напрежение.

По-благоприятно развитие при цените на електроенергията ще доведе до по-бърз спад на основната инфлация с положителен вторичен ефект върху вътрешното търсене.

Освен това е налице постоянна несигурност, произтичащ от продължаващата руска инвазия в Украйна.
Публикуваната прогноза включва за първи път преглед на особеностите на икономическата структура, последни показатели и перспективи за Украйна, Молдова и Босна и Херцеговина, които са със статут на кандидати за членство в ЕС.