Европейската комисия окончателно прекрати Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), или мониторинга над България и Румъния.

Това обяви днес в специално съобщение самата Комисия. Мониторингът трая 15 години.

"България и Румъния вече са изпълнили всички показатели и всички препоръки по МСП. Още в последните си доклади за двете държави членки (2019 г. за България, 2022 г. за Румъния) стигнахме до заключението, че те са постигнали достатъчен напредък в изпълнението на ангажиментите си към момента на присъединяването си към ЕС и че всички показатели по МСП са изпълнени задоволително. И двете държави трябваше да продължат да работят за изпълнението на специфичните ангажименти, посочени в заключенията от докладите. Тази работа беше завършена през юни 2023 г.", изтъкват от "Берлемон".

Ходът и необратимостта на реформите, както и всички останали свързани с това въпроси, ще продължат да бъдат наблюдавани в редовните годишни доклади за върховенството на закона, както за всички останали държави членки.

„Бих искала да поздравя България и Румъния за значителния напредък, постигнат от присъединяването им към ЕС досега. Върховенството на закона е една от нашите основни общи ценности като съюз и двете държави членки постигнаха резултати по важни реформи през последните години. Днес ние отчитаме тези усилия, като прекратяваме МСП", заяви председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен.

Що е то

На 5 юли ЕК информира страните членки (Съвета) на ЕС, че до началото на септември смята да отмени решенията си от 2006 г. за налагане на мониторинг над България и Румъния. Съветът трябваше да представи своите съображения и забележки (ако ги има) до 25 август.

Механизмът бе наложен, тъй като в момента на присъединяването си към ЕС на 1 януари 2007 т. България и Румъния все още не бяха постигнали достатъчно напредък в областта на съдебните реформи и корупцията. Отделно България имаше проблеми с организираната престъпност.

МСП бе преходна мярка за подпомагане на двете страни да преодолеят изоставането.

През декември 2006 г. ЕК установи критерии за оценка на напредъка. Специално за България показателите обхващаха въпроси като независимостта, професионализма и ефективността на съдебната система, борбата с корупцията и действията за борба с организираната престъпност.

Оценките и официалните доклади на ЕК се основаваха на внимателен анализ и мониторинг, придружени от постоянен диалог между българските и румънските власти и службите на Комисията. Брюксел оповести първия си доклад през лятото на 2007 г.

Докладите съдържаха оценката и препоръките на Комисията към българските и румънските власти и се допълваха от неин работен документ с подробен анализ по всеки един от показателите на МСП.

ЕК прекрати оценките по Механизма през есента на 2019 г. и обяви, че ще спре и него след становища на Европейския парламент и на страните членки (Съвета) на ЕС. Евродепутатите се изказаха положително.

През юни т.г. Комисията даде ясни индикации, че смята да приключи този механизъм след консултации със Съвета.

Една спънка по-малко към Шенген?

Мониторингът е една от спънките по пътя на България към Шенгенското пространство, макар технически двете неща да не са свързани помежду си. За влизането ни в Шенген са 25 от общо 27 страни членки на ЕС. Против са единствено Нидерландия и Австрия.

Нидерландия, която е против България, но не и против Румъния, поиска специален доклад по МСП за страната ни. От ЕК отказаха, като изтъкнаха, че докладите за България са прекратени още през 2019 г.

Текстът за премахване на МСП обаче дава надежди, че Хага ще промени позицията си. Още повече, че властите в Ниската земя дадоха знак, че са доволни от хода на съдебната реформа у нас.