Почти е сигурно, че Нидерландия няма да пусне България в Шенген преди парламентарните избори там през ноември.

Това заяви специално за Клуб Z нидерландската евродепутатка София ин ‘т Велд от либералната група „Обнови Европа“ (ОЕ).

Тя смята, че парламентът няма да включи присъединяването на България и Румъния към Шенген в списъка с т.нар. спорни досиета, които служебното правителство в Хага не може да решава. Това обаче не означава автоматично, че въпросът ще бъде решен, предупреди  Ин ‘т Велд. Самата тя е привърженик на приемането ни.

Засега остава в сила резолюцията, приета от парламента на Нидерландия, която инструктира правителството да не пуска България в зоната за свободно движение. Чисто технически кабинетът може да игнорира това решение. Политически обаче това е много трудно. Още повече че Народната партия за свобода и демокрация на премиера Марк Рюте, който остава на поста си до избора на ново правителство, е против влизането на страната ни.

„Не смятам, че е вероятно премиерът да тръгне и срещу резолюцията на парламента, и срещу настроенията на собствения си електорат в разгара на предизборната кампания“, изтъкна София ин ‘т Велд.

Рюте заяви, че ще излезе от политиката. Негов наследник начело на партията и кандидат-премиер е съратникът му и доскорошен евродепутат Малик Азмани.

Същевременно София ин ‘т Велд предполага, че Нидерландия може да блокира само България, но не и Румъния за Шенген. Тя допълни, че знае за разговори между правителствата в София и Хага, но не са ѝ известни резултатите от тях.

„Цялата ситуация създава много обезпокоителен прецедент – решенията да бъдат вземани не въз основа на изпълнение на критериите за присъединяване, а на политическите пазарлъци“, заключи евродепутатката.

Доскоро за България октомври тази година изглеждаше като реална възможност за приемането ни в Шенген и се коментираше неофициално в коридорите на властта, но наскоро в свое телевизионно интервю премиерът Николай Денков вече заговори за декември. По думите му Нидерландия и Австрия искат да видят от нас напредък по две отделни направление - Амстердам - в правосъдната реформа, а Виена - по отношение на миграцията. Кабинетът се надява новата парламентарна сесия да демонстрира реална работа по тези въпроси.

Факт обаче е, че България изостава с приемането на ресорните закони и затова от първия ден депутатите форсираха работата по измененията в антикорупционната комисия, в закона за обществените поръчки, в този срещу прането на пари и др.

Очаква се да заработи тази седмица и комисията по конституционните въпроси, в която ще се гледат измененията в основния закон, свързани с правомощията на главния прокурор и структурата на Висшия съдебен съвет.

Факт е и че новоприетият механизъм за контрол над главния прокурор все още не е заработил. Причината е, че Прокурорската колегия на ВСС отказва да назначи съдийката, избрана за адхок прокурор, която трябва да разследва изпълняващият функциите обвинител номер едно Борислав Сарафов. Зам.-министърът на правосъдието Емил Дечев вече предупреди, че това може да се отрази и на Шенген, тъй като механизмът остава на хартия.