Войната в Украйна ще бъде дълга, но все някой ден ще свърши.

Краят ѝ ще дойде с неизбежния въпрос: Вие какво правехте, докато украинците воюваха?

Опасявам се, че отговорът няма да бъде приятен за мнозина в Европа.

Докато се взираме в новините от фронта, не знам дали осъзнаваме, че тази война създава една съвсем нова нация и съвсем други хора, които кандидатстват да станат част от нашия Европейски съюз.

Те се кълнат в неговите принципи и ценности, искат неговите права и свободи, искат неговия стандарт на живот както много хора по света.

Но те са трагично различни от днешните европейци - не по свой избор.

Защото днешните европейци, като изключим малцинство на преклонна възраст, никога не са воювали и не са умирали за нищо от това, което имат в наследство. Огромното мнозинство го приема за даденост и е непрекъснато недоволно от него.

Не съм сигурен колко от днешните европейци биха проявили стоицизма и мъжеството на украинците, ако бъдат нападнати. Колцина от тях биха понесли ударите и несгодите на войната? 

Докато Украйна се бори за живот с многократно превъзхождащ я агресор, Европа продължава да се тюхка за цени, за качество на живота, да се назландисва да повиши отбранителните си разходи, да пази ревниво пазарите си на земеделска продукция.

Да, европейската икономическа, военна и хуманитарна помощ за Украйна е внушителна, но тя не бива да ни пречи да видим и недоволните от нея европейци, колебливите и страхливи лидери (какво ще кажат избирателите за цените на енергията, за инфлацията?), проруските партии и прояви (не само в България). Картината далече не е на всеобща и безрезервна солидарност с Киев. 

Не знам дали украинците днес имат време да помислят, че тази Европа един ден ще ги преценява достойни ли са за членство в нея.

Европейският съюз никога не е имал кандидат членка като Украйна и това ще бъде един от големите проблеми на разширяването му след края на войната. 

Не само заради прословутата украинска корупция - ЕС ще я глътне и смели, както е преглъщал и смилал и други корупции.

Не само защото следвоенното възстановяване ще изисква колосални средства. Сред техните основни бенефициенти, ще бъдат европейски компании.

А заради моралния и политическия “багаж”, с който Украйна вече стои пред вратите на Европа и който отдавна е дефицитен в Стария континент. 

Европа в момента няма лидер, който да се сравни с украинския президент, с бившия комик, когото гледаха като някаква източна, постсъветска екзотика. Никой от 27-те членове на Европейския съвет не е стоял пред такава мечка, пред каквато Володимир Зеленски стои и издържа.

Присъединителните преговори с държава кандидатка, която е дръзнала да воюва с Русия и е успяла да ѝ противостои толкова дълго, не могат да се сравняват с преговорите с бивши (някои дори сервилни) съветски сателити.

Не можеш да впечатлиш такава страна с мониторинги, доклади, процедури за това и процедури за онова и с разиграване за допускане в Шенген. 

Тази страна е голяма (47 млн. население преди войната), което означава, че ако се присъедини към ЕС, значително би променила съотношението на силите в него (тежест на гласовете в законодателните органи на ЕС), в разпределението на бюджета му (селскостопански субсидии и структурни фондове), в трудовия му пазар, в миграционната картина.

Затова - да не се лъжем - при цялата декларативна подкрепа за украинската кандидатура за ЕС - присъединяването ще бъде трудно. Днешна Европа не е готова за такава кандидатка.