Случката се с КТБ няма как да не се отразява на инвестиционната активност в България, казва главният управител на Германо-българската индустриално-търговска камара Митко Василев. Според него от възстановяването на германските държавни гаранции за проекти в България не би трябвало да се очаква някакъв забележителен ръст на инвестициите от Федералната република.

Политическите турбуленции и несигурната среда обезпокояват инвеститорите, коментира Василев, коментирайки данните за отчетения спад на инвестициите от Германия за първите 11 месеца на миналата година. Главния управител на ГИБТК обаче не смята, че не се забелязва масово напускане на България на германски инвеститори.

Камарата стартира и собствена програма за професионално обучение по пет специалности: логистика и спедиция, мехатроника, служител в търговска верига, офис мениджър и готвач. 

Идеята е да се подготвят кадри с акцент върху практическите им умения, които веднага след завършване на обучението да започнат работа в определени компании.

Голямата цел на клъстера е да се създават работни места в България. Хората да остават тук, а не да емигрират, казва Митко Василев.

 

Следва пълният текст на интервюто:

 

- Г-н Василев, от посещението на външния министър Даниел Митов в Берлин дойде новината, че ще бъдат възстановени федералните гаранции за германските инвестиции в България. Очаквате ли това да стимулира бизнеса на Германия да инвестира у нас?

- Едва ли ще е светкавичен ефектът. Този проблем съществува от 2009 г. Тогава немски инвеститори искаха да навлязат в България с държавни гаранции от Германия, но не получиха насрещни гаранции за защита на инвестициите си. Това беше нашумелият случай "Цемеко" и с фирмата "Кльостерс" (б. а. - става дума за германска компания, която дойде да инвестира в цех за цимент у нас, но не получи разрешение за ОВОС и в крайна сметка парламентът трябваше да гласува парично обезщетение за дружестното). Сега всичко е решено. Споразумението е на държавно ниво и би трябвало нещата да поемат нормалния си ход. В периода, в който България не получаваше тези гаранции, имаше 3-4 инвеститора, проявили интерес, които не инвестираха именно заради липсата им. Може би сега тези проекти ще се случат. Но пак казвам, това едва ли ще отпуши всички възможни канали и не трябва да очакваме чудо. Постепенно нещата ще се нормализират, защото нищо не пречи да се инвестира и без да са налице държавни гаранции. Това е само още едно допълнително успокоение за инвеститорите. Може да се инвестира и без държавни гаранции, но някои предпочитат да ги има. Сега тази пречка отпада. Не трябва да очакваме  лавинообразен или светкавичен ръст на германските инвестиции.

- В последните данни на БНБ за преките чуждестранни инвестиции към ноември на годишна база бе отчетен впечатляващ отлив на германски инвестиции от България от над 200 милиона лева. Каква е причината?

- Така е, прав сте. Обезпокоително е, но трябва да се направят няколко уговорки. Ние имахме отрицателно развитие и преди няколко години. През 2011 г. германските инвестиции бяха на минус с 54 милиона лева. Тогава се заговори, че немските инвестиции напускат България. Това не се случи. По-скоро имаше и други причини - немски инвеститори тук бяха взели кредити от компаниите майки и им се издължаваха. Имаше парични трансфери.

Понастоящем данните не са окончателни. БНБ ги коригира значително в рамките на 3, 4 или 5 месеца. Не бих казал, че германските инвеститори драматично са започнали да напускат България, но истината е, че живеем в трудно време. Немските инвеститори забелязват какво се случва тук. Те виждат политическите турбуленции, случващото се с КТБ и няма как да не са обезпокоени. Необходима е прозрачна, спокойна и предсказуема обстановка, за да идват и да инвестират.

- Но в същото време стокообменът между България и Германия расте!

- Да, приятно сме изненадани. Ние разполагаме с данните до ноември 2014 г. и те показват, че спрямо същия период на 2013 г. има ръст на двустранната търговия. Това ни дава увереност да смятаме, че ще имаме нов рекорд на стокообмена от над 5,3 милиарда евро. Може би дори 5,5-5,6 млрд. евро. Предишният рекорд бе през 2013 г. когато стокообменът бе 5,3 млрд. евро. Вероятно няма да повторим добрия резултат от 2013 г. за българския износ. Тогава положителното бе не само това, че стокообменът се увеличи, но и че българският експорт към Германия изпревари вноса от Германия. А такова нещо не се бе случвало от 1942 година насам. За миналата година това няма да се повтори и ние ще се върнем към нормалното положение - т.е. да имаме търговски дефицит.

 

- По време на управлението на правителството на Пламен Орешарски Германо-българската индустриално-търговска камара не пестеше критиките си. Сега вече няколко месеца работи нов редовен кабинет. Как приемате първите действия на новото правителство?

- Започва се доста по-различно. Констелацията е съвсем друга. Съотношението на политическите сили и в правителството и в парламента е различна. Нагласата е друга, дори и по оста изток-запад. Правителството направи изненадващ ход и едно от първите външни посещения бе при канцлера Ангела Меркел. Тази стъпка е достойна за поздравление, защото Германия е един от най-важните търговски и икономически партньори на България.

Необходимо е да изчакаме и да видим какво ще се случи. Ако ние като камара правим критики или препоръки, то те винаги се базират на наши проучвания и на мненията на нашите членове. През февруари тази година за пореден път провеждаме проучване на бизнес средата в България. Това изследване се прави от германските търговски камари в 16 държави и накрая резултатите се обобщават. Надяваме се да ни чуват, когато изказваме мнението на германския бизнес в България. Още малко кредит на доверие към това правителство не е излишен. Резултатите от работата на правителството ще бъдат красноречиви.

- Резултатите къде?

- Резултат би било реформите наистина да започнат да се случват. Сега на дневен ред излезе реформата в съдебната система, която е ахилесова пета на цялото общество - икономика, политика, на всичко. Изключително важен въпрос. Реформи са необходими и в образованието, и в здравеопазването. Но в съдебната система критиките на Европейската комисия са от години. Почти няма доклад, в който този проблем да не стои на дневен ред.

- Казахте за проблема с образованието. Вашата камара от тази година организира клъстер за дуално професионално обучение. Обяснете за този проект?

- Този проект няма аналог: не само в България, но и в мащаба на германските външнотърговски камари по цял свят. Решихме, че след като има два положителни примера в рамките на действащото законодателство (компаниите Пирин-Текс и Либхер от години развиват такъв тип обучение), можем да започнем една такава инициатива в рамките на клъстера. Идеята е за един двугодишен период на обучение фирмите, които се включат, да си подготвят квалифицирани кадри по немски образец. През декември 2014 г. говорихме с различни предприятия, повечето немски, защото на тях няма нужда да им се обяснява какво е дуална форма на обучение. Сега интензивно водим разговори с училища - предимно професионални гимназии. Освен това имаме на разположение българо-германските центрове за професионално обучение в пет града. Говорим и с политици, от които очакваме подкрепа. Този проект се финансира от фирмите. Най-голямата тежест пада върху тях. Така е и в Германия. Бизнесът знае, че ако иска да има висококвалифицирана работна ръка, трябва да плати за нея. В разхода влизат не само практическата част на обучението, стипендиите на курсистите и материалната база, но и учители по практика. Също така фирмите поемат и разноските за теоретичното обучение. Мисля, че ще доведем начинанието ни до успех. Надеждата ни е, че и българският бизнес ще се включи и ще подкрепи инициативата. Напоследък се говори за дуално професионално обучение и е реално то да се осъществи в България след три до пет години, но не трябва да чакаме. Това може и сега да се случи. Имаме подкрепата на немските институции, а примерът на Федерална република Германия в тази област е положителен. Младежката безработица в Германия е осем процента, а в България е 28 процента. Разликата до голяма степен се дължи именно на популярната там система надуално професионално обучение.

- Колко компании вече са се включили в клъстера?

- Ние имаме една година, през която проектът ще се развива. Идеята ни е обучението да стартира през септември 2015 г. В момента сме се спрели на практическо обучение по пет професии.

- Кои са те?

- Това са професиите: логистика и спедиция, мехатроника, служител в търговска верига, офис мениджър и готвач. Може да има корекции, но в тази посока сме насочили усилията си. За да съберем един клас от обучаващи се, то трябва да е извън рамките на съществуващата училищна структура. Класът се ръководи по специална учебна програма. Говорим за хора, които са завършили средното си образование. Те за две години ще получат занаят, професия, която ще им позволи да си стъпят на краката и да работят. Защото за съжаление даннитепоказват, че в България всяка година средното си образование завършват 30 000 души без добри изгледи за професионално развитие. Те нито отиват в университет, нито работят. Ако една част от тях се върне към професионалното обучение, би било добре. Голямата цел на клъстера е да се създават работни места в България. Хората да остават тук, а не да емигрират.

Убеден съм, че много български фирми могат да си позволят да инвестират в един такъв проект. Ще направим разяснителна кампания пред българския бизнес за този модел на обучение.

Курсистите в Германия през седмицата ходят два дни на лекции в училище, а три дни е практиката им във фирмата. В България може първо да има 3-4 месеца теория и след това 5-6 месеца - практически занятия във фирмата. Тежестта е върху практиката. В основата е фирмата, а училището е на малко по-заден план. Децата ни на теория са много добре подготвени, но практиката им липсва. Ето този проблем се решава най-добре чрез системата на дуалното професионално обучение.