България е най-уязвима на руската пропаганда в ЕС.

Това заяви в Европейския парламент в Брюксел Антоанета Николова – директор на Инициативата за свободни медии на Балканите (ИСМБ).

Тя представи изследване, съвместна разработка на ИСМБ, Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) и Центъра за проучване, прозрачност и отчетност (Сърбия).Модератори на събитието бяха Антоанета Николова и българският евродепутат Андрей Ковачев от ГЕРБ и Европейската народна партия (ЕНП).

Темата бе за разпространението на дезинформацията на Балканите и по-специално как международните компании оказват подкрепа на Русия чрез рекламите си в медиите, без изобщо да го желаят.

Уязвимостта на България е заради усещането за историческа свързаност с Русия, каза Николова. Основните медии у нас не разпространяват открита дезинформация, но представят изявления на проруски настроени политици и това улеснява проникването на руска пропаганда.

Тя цитира данни, според които които 70 на сто от българите научават новините от телевизията и средно на ден гледат по 3 часа телевизионна програма.

Най-проблемните медии у нас обаче не са телевизиите. От проучването тава ясно, че това са „Блиц“, „Поглед.Инфо“, „Труд“ и „Гласове“. Все пак в изследването е попаднала и БСТВ – партийната телевизия на БСП. 

Световната статистика сочи, че почти 1 трилион евро отива за дезинфомация. Под това понятие обаче не винаги се разбира фалшива новина. Много пъти информацията е наполовина вярна. Тя е от руски източник, след което е смесена с други факти, които донякъде са верни, донякъде звучат много достоверно.

Проблемът е, че хората не са длъжни да четат и да се подготвят за тези неща. Но те са жертвите на такъв тип дезинформация. Когато става въпрос за медии, основните от тях като телевизии, радио имат някакви професионални стандарти. Но за медии онлайн няма почти никаква регулация, отбляза Николова.

И затова не е лесно да бъдат преборени тези у нас, които все още се съмняват в клането в Буча. Николова припомни и как председателят на СЕМ (Соня Момчилова – б.р.) открито обвинява западните страни, че разпространяват пропаганда за Буча, като твърди, че всичко било нагласено.

"Законодателният акт за медиите, който предстои да бъде приет, поне би трябвало да омекоти проблема. Той ще задължи големите играчи извън ЕС да си дадат сметка, че държави като България правят голямата разлика. Макар да сме малък пазар за големите играчи, ние сме на важно географско място", надява се директорът на ИСМБ.

В момента международни медийни организации се опитват да спрат потока от пари към проблемните медии. Това важи и за посредниците, които раздават реклами, без големите брандове да подозират, че имената им служат на медии с изключително ниска квафификация.

„В момента редовно се случва до статия с неверни твърдения – например, че НАТО е провокирала Русия да нападне Украйна – виждаме рекламата на престижна световна компания”, посочи Антоанета Николова.

Като друг интересен факт тя открои един феномен, който според нея съществува може би само у нас. А именно, че много български медии открито разчитат на руски източници като например РИА „Новости“. И се позовават на тях дори за събития, случващи се в Германия или в Брюксел.

„В света на глобалната мрежа, когато едно изречение може да достигне до милиони, ако не и милиарди потребители, разпространението на лъжата е изключително опасно. По отношение на дезинформацията и конкретно на лъжата се предвижда минимализиране на видимостта на дезинформационните кампании, които са както отвътре чрез проксита на чуждите държави, така и директно отвън“, каза Андрей Ковачев за бъдещия закон.