Софийска градска прокуратура ще направи обстойна проверка чия собственост е храмът "Св. Николай Чудотворец" в София и земята, на която е построен, обявиха на брифинг от СГП. 

"Този казус има два аспекта - юридически и канонически. Прокуратурата няма право да се произнесе за това кой може да извършва служба в храма.

Ние ще направим проверка за собствеността на земята и храма, дали с документите всичко е наред от наказателноправна гледна точка и дали са извършени нарушения", коментира зам.-градският прокурор Христо Кръстев.

Два отделни сигнала по темата към прокуратурата пратиха депутати от управляващата (не)коалиция и от гражданско движение "Боец", след като руското посолство в София затвори храма след експулсирането на руски свещеници от ДАНС миналата седмица. Някои духовни лица, като русенският митрополит Наум, изказаха тезата, че храмът всъщност е български, а Светият синод нареди църквата да се отвори отново и прати там български свещеници.

"Всичко, което в момента си говорим, е в условие на хипотези. Трябва да установим всички факти, за да преценим има ли някакво престъпление", уточни Кръстев.

Това ще включва изискване документи относно собствеността на православния храм от Агенция по вписванията, Държавния архив, Столична община, Българската православна църква и други институции. Също така ще бъдат снети сведения от лица, запознати с факти и обстоятелства, които са по предмета на проверката.

По закон предварителната проверка може да е до 3 месеца и тогава наблюдаващ прокурор ще прецени дали да образува досъдебно производство. 

Невиждан досега документ сочи, че земята е руска

Документи от 19-и век, открити от Генка Шикерова от "Свободна Европа", сочат, че Софийската община е дарила на Русия земята, върху която е построена църквата, съобщи изданието. За откриването им е помогнала д-р Надя Живкова, главен експерт в Държавен Архив - София, и шефката на читалнята Росица Зафирова.

Целта на дарението е било именно тя да послужи за строеж на църква на посолството на Русия в България.

Документите са два, първият е протокол и решение по предложение на кмета на София през 1882 г. Иван Хаджиенов.

"Руското правителство иска да направи една църква. Иска да му се отстъпи празното място до Руското агентство (т.е. до посолството - б. р.), понеже могат да похарчат големи пари. И тъй като не можем никак да се отплатим на нашите освободители, та съм на мнение да му се отстъпи това право", казва той в заседанието.

Предложението е прието, става ясно от протокола.

Вторият документ е т.нар. Крепостен акт, еквивалент на днешния нотариален акт, издаден през 1898 г. С него имотът, който е оценен на 3577 лв. и 35 ст. и с големина 1175 кв. м е предоставен на Руското Императорско дипломатическо агентство в България.

Ето и официалното прокурорско съобщение от днес:

Софийска градска прокуратура възложи проверка на ДАНС по сигнали за собствеността на храма “Св. Николай Мирликийски Чудотворец” в гр. София

На 27.09.2023 г. във Върховната касационна прокуратура (ВКП) постъпи сигнал от народни представители в 49-ото Народно събрание, свързан със собствеността, стопанисването и експлоатацията на православния храм “Св. Николай Мирликийски Чудотворец” в гр. София. Сигнал с идентично съдържание постъпи и от гражданско движение.

Прокурор от отдел „Специализиран“ във ВКП се запозна със сигналите и ги изпрати по компетентност в Софийска градска прокуратура (СГП), която следва да изясни фактите и обстоятелствата по случая и да се произнесе дали има данни за евентуално извършено престъпление.

Прокурор от СГП по реда на Закона за съдебната власт възложи извършването на проверка от Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС).

В хода на проверката ще се изискат документи относно собствеността на православния храм от Агенция по вписванията, Държавния архив, Столична община, Българската православна църква и други институции. Също така ще бъдат снети сведения от лица, запознати с факти и обстоятелства, които са по предмета на проверката.

Срокът за извършване на проверка по закон е до три месеца, след което ще се извърши преценка дали са налице достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, за да се образува досъдебно производство.

За резултатите обществеността ще бъде информирана.