Защо вотът на недоверие, иницииран от "Възраждане", БСП и "Има такъв народ", няма да успее? 

Отговорът не е в математиката, с която се обстрелват тези дни лидерите на ГЕРБ и "Продължаваме промяната" Бойко Борисов и Кирил Петков, а в това, че на Борисов Петков все още му е нужен и свалянето на правителството би било самоубийствен акт.

По ред причини.

Да оставим настрана предизборното "помпане на мускули" - кой на кого бил по-нужен и какво щяло да стане, "ако..." Което все пак роди заглавия в стил: може ли вотът да мине с подкрепата на ГЕРБ и партньора й ДПС. И да помислим колко е несериозно да пращаш хората на нови парламентарни избори в навечерието на местни избори (или избори изобщо), и то след поредицата гласувания през изминалите три години, дотегнали и на най-твърдите електорати.

Несериозно е да мислим и че ГЕРБ и ДПС са готови да поемат вината за това, че страната пак ще остане без бюджет. Бюджетната процедура стартира през октомври, a 'winter is coming".

Неестествено би било и да си добутал нещата до конституционни промени, да си ги приел на първо четене с един глас на ръба, да си ги консултирал с европартньорите, да си разписал точните дати през декември, когато окончателно ще ги приемеш и междувременно да... свалиш правителството.

Доста би било странно с едната ръка да свалиш правителство, чакайки положително развитие за Шенген през декември, докато с другата по суша и въздух развеждаш австрийски държавни представители на оглед по сигурната българска граница.

Ще оставим без коментар и политическия прочит на това да гласуваш със и в полза на антиевропейски партии като "Възраждане" и соцносталгици като БСП, затвърждавайки в същото време тезата им, че си претърпял провал в сферата на енергетиката. Защото ситуацията с протестиращите енергетици е ситуация днес, но корените й са дълбоко пуснати назад във времето.

Но най-несериозно би било да счупиш нарочно "Делонги"-то (по Борисов), което пере най-добре. Че и бързо.