Темата с чужденците в българския футбол е несменяема плоча в последните години. Тя е още по-злободневна предвид плачевното състояние на националния отбор, а онзи ден отиващият си селекционер Младен Кръстаич предизвика тежка полемика със следното изявление:

"Не е моментът да говоря за големия проблем в българския футбол, защото ще изглежда като оправдание. Вижте в Сърбия и Хърватия колко чужденци играят и си направете сметката. Ако в българското първенство не играят българи, по-добре да го закрием. Трябва да се грижим за нашите деца. В момента се чувствам българин, не би трябвало аз да уреждам паспорти за българските деца. Ако това продължи като тенденция, вас скоро няма да ви има."

Една от последните разработки на футболния статистически институт CIES Football Observatory в Швейцария показва много интересни данни. Те вече се коментират на много места, включително в български медии, и не е изненада, че всеки ги тълкува както му е изгодно.

А сухата статистика казва следното: от 31 елитни първенства в Европа (съответно на 31 държави) българската Първа лига е на 10-о място по чужденци; те са 49,4 процента от всички играещи; зад нашия футболен елит има 21 дивизии; най-много чужденци се използват в Кипър - 82,9%, следват Турция - 71,2%, Гърция - 71,0% и т.н.; от клубовете в България на челните места по "легионери" са "Берое" - 81,9%, ЦСКА-София - 81,4%, "Лудогорец" - 79,8%, "Ботев" (Пловдив) - 73,3%, "Левски" - 61,8% и т.н.

Въпросните 49,4 процента се определят като "средна" стойност и, според някои медии и специалисти, разсейвали мита, че България имала проблем с чужденците. От една страна, има шампионати с 60, 70, че и 80 на сто. От друга - Украйна е на дъното с едва 10,4%, но доскоро не беше така - войната прогони наемниците, сред които имаше и българи.

Илюстрация football-observatory.com

Нататък тълкуванията могат да бъдат много и всякакви.

Да започнем от паралела на Младен Кръстаич с родината му Сърбия и съседна Хърватия. Действително сръбската Суперлига е сред най-малко използващите чужденци - те са едва 24,5%. При хърватите нещат стоят по-различно - 38,2%, което е малко по-близо до стойността в България, отколкото до тази в страната на "Цървена звезда" и "Партизан".

Кипър, чийто футболен елит е най-горе за чужденците, е с един от най-слабите национални отбори в Европа в момента. Заедно с "джуджета" като Гибралтар, Сан Марино, Лихтенщайн, Малта, няма точки в групата си - 7 загуби от 7 мача, голова разлика 2:25. Последната победа на България, макар и в контрола, беше срещу кипърците в края на м.г.

По-различно стоят нещата с другите челници - Турция, Англия с Висшата лига, Шотландия, Италия, Португалия, Белгия, Германия... Като изключим Гърция (трето място със 71 на сто), всички те вече са на Евро 2024, а повечето от тях са си големи футболни сили, които са в елита и на клубно ниво. Португалия и Белгия са и големи "износители" на футболисти, особено иберийците, които са сред първите в света по този показател.

Обединява ги високият жизнен стандарт, спадат към групата на богатите страни с добре работещи икономики и индустрии, със спонсорство в спорта.

Но и това не е някаква тенденция, тъй шампионатите на други все така богати държави са зад България - Швейцария, Франция, Дания, Австрия, Испания, Норвегия...

Сред използващите най-много свои състезатели първенства има национални отбори на добро ниво - Сърбия, Украйна, Чехия, но и не толкова - Беларус, както и липсващите на големи първенства напоследък норвежци.

На регионален принцип - като изключим Турция и Гърция, всички останали са след България, но без Сърбия стойностите са сходни. Добър пример за баланс е Унгария, чиято елитна лига е близо до нашата с 47,1% наемници. В същото време всеки вижда силата на маджарите, които почти сигурно отиват на Европейско. И имат футболисти на суперниво като Доминик Собослай, вече звезда на "Ливърпул". 

За богатата Швейцария, ориентирана от много години към детско-юношески футбол и с насърчаване на мигрантите, предимно косовари и албанци, е казано всичко. Там процентът е 47,9. Отново налице е добър баланс.

Снимка БТА

А в дясната колона на илюстрацията по-горе можете да видите как стоят нещата в клубовете ни. Няма как да не е проитеснително, че отбори, давали на футбола и националния най-големите ни имена, някои от тях световно признати, са с много над средните проценти за брой чужденци.

"Средно" е положението с възрастта на футболистите в Първа лига - вече напълно обективно и без тълкувания. Средната възраст на всички играчи в елита ни е 26,3 г. Любопитно е, че някои от челниците за чужденците са първи и по възраст - Кипър (28,6 г.), Гърция (28,5 г.), Турция (28,2 г.)... Нататък следват Румъния (27,5 г.), Полша (27,1 г.) и Унгария, Израел, Русия, Германия и Чехия по 27,0 г.

Най-младата лига е словенската с 24,7%. А чужденците там са 45,5% - почти колкото в България, при все още доста по-малко население. Което идва все пак да каже, че може хем да има "легионери" - около половината от всички състезатели, хем да се произвеждат качествени играчи и отрано да ми се дава шанс на най-високо ниво.

Това е обяснение на словенското спортно чудо - националният тим е лидер в групата си за Евро 2024 (с Дания, Казахстан, Финландия, Северна Ирландия), почти се е класирал; волейболистите са световна сила (ние вече не сме); един от най-добрите баскетболисти в света е словенец - Лука Дончич.