БОРИС КАСИКОВ

Както ските, така и „моренцето“ са неповторими удоволствия. Затова и ползването им с годините взе да става все по-скъпо. И ако все още може да отидеш и да си опънеш палатката на Паша Дере (a.k.a. South Stream Dere), то вариантът да си носиш ските на гръб под лифта (за по-безплатно) стои някак си в графа „нереалистични сюжети“. За добро или зло, ските са най-скъпото удоволствие не само в България, ами и по света. 

Въпреки високите цени на ски-почивките в България (спрямо стандартите на средностастическия българин), финансовите предложения на родните ни курорти винаги са били крайно атрактивни за чуждестранните туристи. Така всяка година България се посещава от милиони чужденци (6 900 000 за 2013 г.), готови да платят „колкото трябва за каквото трябва“. 

Колко всъщност?

Ако трябва да се доверим на данните от документа, носещ гръмкото заглавие „Стратегия за устойчиво развитие на туризма в България 2014-2030“, публикуван от Министерството на икономиката и енергетиката през май 2014 г., всеки от седемте милиона чуждестранни туристи оставя средно 39 евро на ден за ползване на леглова база в България.

273 000 000 евро на ден. Толкова показва калкулаторът. Ако приемем, че туристите остават в България средно по 7 дни, сумата става 1 911 000 000 евро.

Парите, които чужденците оставиха в България за 2013 г. За спане. Със сигурност, ако добавим към тези пари разходите на туристите за храна, услуги, забавления и сувенири, цифрата ще удари 4 милиарда евро. 

Какво предлага България на туристите срещу тези пари?

Според същия министерски документ, позитивите от почивката в България са следните:

Лично според мен, негативите в една туристическа почивка не би трябвало изобщо да съществуват. Нелогично е да търпиш негативи при положение, че си на почивка. Защото философски погледнато почивка, изпълнена с негативи, не би следвало да се нарича почивка...

Въпреки това, Министерството на икономиката и енергетиката съвсем точно е посочило негативите в туристическия образ на страната. Те са:

В този ред на мисли и в унисон с посочените факти от страна на министерските експерти искам да кажа няколко думи за Банско. Безспорно това е едно от най-красивите, от природна гледна точка, места в България.  

Грешка. Било е!

Защото не виждам нищо красиво в днешно Банско. Апарт-хотели зад апарт-хотели под апарт-хотели и над апарт-хотели, никаква зеленина, никаква растителност, никакъв парк, никаква градинка, нито една пейка, изобщо нищо безплатно, само печалбари от селски тип, много кич и нищо вкусно. Добричлии с персонал от Сливен ти предлагат "Джолан по уникална банскалийска рецепта".

Туристи, заобградени от безброй криминогенни тарикати,събрани на едно място с една единствена цел – да ти вземат парите, срещу които да ти предложат едно голямо нищо. За малко пари – голямо нищо, за повече пари – пак нищо, но приличащо на нещо.

Всички тарикати с едно оправдание – високи наеми, високи рушвети, високи очаквания за печалба...

Хотелите са тръгнали под лифта. Скоро ще стигнат върха. Горе на пистите има 4-5 000 души. Чувството е като на митинг пред Министерски съвет. Няма нито един свободен стол в няколкото заведения. Навсякъде е претъпкано, а уж си в планината на свобода, чист въздух и спокойствие. 

Абе... атмосфера. За ски... За почивка...

В началото на 2015 г. стана ясно, че Банско посреща повече туристи отколкото лифтът може да поеме. Това за строителите на съвременния туристически капитализъм едва ли е проблем. Сигурно на туристите им харесва, че чакат по един час за лифта, по още един час, за да си купят чай, че ги цакат във всяка кръчма, кафене и магазин. Няма начин да не искат да се завърнат в Банско отново. 

Аз лично повече работа в Банско нямам. Както нямам и в Слънчев бряг.

Защото ако говорим за символи на съвременното българско туристическо безхаберие, то те се крият някъде там. В прекалената алчност и прекаленото безхаберие.  И ако утре в Банско сложат още един лифт, то не лифтът ще е проблемът. Защото след лифта ще дойдат още 100 нови хотела и през 2020 г. ще говорим за трети лифт. Така докато не изядем планината.

А целият дебат по отношение на туризма в Банско върви по оста - екологични организации, обединени в коалиция "За да остане природа в България", срещу концесионера "Юлен". И двете страни търсят съмишленици за защита на своята гледна точка и твърдят, че единствено те са прави. Възможно е да има природа и бизнес едновременно, това се вижда в Швейцария, Австрия и другите развити зимни дестинации. Въпросът е в баланса, а тезата "или природа, или туризъм" е безкрайно погрешна. Защото изначално туризмът създава условия на хората да се наслаждават на природата. Невъзможно е да има туризъм без природа, а е противоестествено да пазиш природата от човешкото око.

В конкретния случай едно компромисно решение би било концесионерът да не иска изграждането на втори лифт, а да реконструира настоящия. Вместо 4-местните кабинки да сложи по-големи. В Алпите (с които искаме да се сравняваме) има кабинки с до 16 места, което както и да го погледнеш е увеличаване с четири пъти на сегашния капацитет, без да се отреже нито едно дърво. В това уравнение обаче задачата на еколозите е да не обжалват на общо основание всяко действие на инициативата, а да помогнат за намиране на баланса. Така двете страни могат да прераснат в коалиция "За да остане туризъм в България". В родните условия обаче това изглежда като утопия, без активната и ясна позиция на държавната власт. А последният развой на ситуацията показва, че едва ли можем скоро да очакваме такава.

Междувременно от Министерството на икономиката или на туризма могат да продължават да си пишат стратегии, да си посочват проблемите и да си ги оставят нерешени...

Текстът е публикуван първо в FBR.bg