Няма яснота колко са кафявите мечки в България. Срещите на хората с мечки обаче у нас зачестяват. Сред причините са намаляващите ресурси в горите.

При този недостиг на ресурси поведението им създава усещане за твърде голяма численост.

Това пояснява пред БНР биологът Александър Дуцов от Световния фонд за дивата природа в България - WWF.

Към факторите за промените в горите експертът посочва още екстремните проявления в природата и сезонни аномалии, които намаляват храната за дивите животни.

Имаме възможност да разнообразим нашите гори с видове растения, които са с голям толеранс към различни температурни и климатични аномалии, смята той.

В предаването "Преди всички" Дуцов коментира, че национален проект за събиране на генетичен материал от кафявите мечки, който е в ход, ще даде по-прецизни данни за популацията им.

Мечките са интелигентни всеядни животни, които бързо свикват с леснодостъпната храна и при наличие на такава могат да загубят страха си от хората, предупреждава биологът пред БНР.

При случайна среща с мечка Александър Дуцов съветва да не изпадаме в паника, бавно да се оттеглим назад, избягвайки очен контакт с животното, а също така да не се хвърля храна и да не опитваме да го снимаме.

Ако мечка се изправи на задните си крака, значи нещо я притеснява. Това не означава агресивна нагласа, по-скоро се ориентира в обстановката, допълни експертът.

Нападенията на мечки у нас са изключително редки, основно по време на лов, уточни обаче той.

Кафявата мечка е най-едрият хищник в България и е строго защитен вид по Закона за биологичното разнообразие. Тя обитава Рила, Пирин, Родопите и Стара планина, а през лятото търси храна дори високо в планинските поляни. Въпреки страховете, мечката има ключова роля в природата.

За да следят популацията на мечките, експертите от МОСВ и Изпълнителна агенция по околна среда, вече 16-а година провеждат национален мониторинг, съобщава БНТ. Само за 7 дни, екипи от цялата страна обхождат планините Западни Родопи, Рила, Пирин, Витоша и Средна Стара планина. Те записват следи от лапи,екскременти, хранителни и маркировъчни знаци – всяка находка влиза в националната база данни.

"Мониторинга на кафявата мечка тази година го правим за пореден път. Първият мониторинг е направен през 2009 година. От 10 години го правим едновременно в рамките на една седмица в цялата страна, на всичките планини, където мечката обитава.

Целта на този мониторинг е да се установи какви са тенденциите в разпространението, присъствието и числеността на кафявата мечка в България", каза пред телевизията Радослав Станчев, експерт по биоразнообразие в Изпълнителната агенция по околна среда към МОСВ.

Според последни данни от Изпълнителна агенция по околна среда, популацията на мечките е около 400 у нас. Дори и стабилна, популацията на кафявата мечка все по-често се припокрива с човешките територии. При среща с мечка, експертите имат ясни препоръки - да не се правят резки движения, да се запази спокойствие и бавно да се отдалечим. А ако се случи в населено място, незабавно да подадем сигнал към 112.