Европейската комисия подкрепя започване на преговори за членство с Украйна, Молдова и Босна и Херцеговина.

Изненадващата новина съобщи „Политико“. Изданието се позовава на високопоставени служители на ЕК. Те твърдят, че такова проектопредложение било разпространено тази седмица сред началници на кабинети.

Съобщението идва само ден, преди Комисията да разпространи отдавна очакваните доклади за страните кандидатки от бившия СССР и Западните Балкани.

Отдавна се говори, че Комисията ще препоръча започване на преговори с Украйна и Молдова. Те обаче получиха статут на кандидатки едва през 2022 г. Докато Сърбия, Черна гора и Северна Македония го имат от над 10 години насам. Оттогава обаче те са затънали в мудни преговори, отбелязва „Политико“.

Руската война в Украйна дава нов тласък за разширяването на ЕС.

„Виждам, че има по-голям политически тласък. Заради войната и новия геополитически контекст от Брюксел искат да ускорят малко напредъка, но казват, че процесът трябва да продължи да се основава на собствени заслуги“, изтъква пред изданието временният посланик на Сърбия в ЕС Даниел Апостолович.

Слуховете за предстоящото даване на зелена светлина за Босна и Херцеговина не се посрещат добре от всички европейски дипломати. Те припомнят отстъплението на страната във върховенството на закона.

„Дадохме на Босна статута на кандидат, при условие, че тя ще стимулира реформите. Оттогава наблюдаваме само влошаване на върховенството на закона и политическата ситуация. Как сега можем да решим да започнем преговори с тях и същевременно да очакваме други кандидатки да извършват надлежно реформи?“, пита европейски дипломат.

ЕС засилва кампанията по разширяването с балканските страни преди срещата на върха през декември. Върховният представител за външната политика Жозеп Борел кани външните министри от региона да обсъдят външннополитически въпроси на 13 ноември в Брюксел, съобщиха пред „Политико“ трима висши дипломати. Твърди се също така, че първите балкански дипломати ще се срещнат с колегите си от ЕС на 13 декември – ден преди започването на Европейския съвет. Сърбия иска да се присъедини към Съюза още от срещата „ЕС-Западни Балкани“ в Солун през 2003 г. През последните години обаче стремежът ѝ е в застой заради отказа да прилага санкциите срещу Русия.

„Смятаме, че санкциите не са начинът за разрешаване на нещата предвид факта, че сръбското население се сблъска със санкциите през 90-те г.. Гражданите са много против тях, защото така хвърляте вината върху цялото население“, изтъква посланик Даниел Апостолович.

Черна гора е в позицията на фаворит да стане 28-ата страна членка на ЕС. Така намекна при скорошното си посещение в Подгорица председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.

„Нашата амбиция е това да стане до 2028 г.“, каза черногорският посланик в ЕС Петар Маркович.

Той допълни, че главна пречка е назначаването на трима висши правосъдни шефове от националния парламент, за което няма мнозинство. Правилата на ЕС не позволяват на Черна гора да затвори други преговорни глави, преди да премахне това препятствие. Маркович обаче се надява новото правителство в Подгорица да се справи с този проблем.