Помните ли кога СССР започна да губи войната в Афганистан? Когато се появи вътрешното недоволство от нея. А кога започна то? Когато започнаха да губят сражения? А кога започнаха да губят сражения? Когато САЩ дадоха на муджахидините стингъри (през 1986 г., ако не се лъжа). Стингърите тогава бяха върха на технологиите в зенитните оръжия. Преносима ракета със самонасочваща се глава. Т.е.такава, от която целта не може да избяга. В Афганистан точността на попаденията беше близо 80%, 269 свалени хеликоптери и самолети от 340 атакувани. Загубите в жива сила от свалените хеликоптери и самолети (под 500 души, при това част от тях – афганистански военни) не бяха големи за съветските стандарти и в сравнение с всички човешки загуби във войната. Важната цел, която стингърите свалиха, беше убедеността на “съветските хора” (какъв израз само) във военното им превъзходство. Те свалиха мита за “непобедимая и легендарная”.

Тогавашното съветстко общество както днешното руско можеше да приеме жертви – човешки и материални – но не можеше да приеме жертви плюс поражения минус победа. Стингърите го деморализираха. Разрушиха вътрешната подкрепа за войната. Струва ми се, че точно затова Украйна днес иска Западът да ѝ достави високоточни оръжия – зенитни и противотанкови. Да, те няма да разгромят руската армия, но могат да разгромят политиката на Путин у дома, като разклатят вярата на руснаците, че е печеливша. Към икономическата цена на санкциите ще започнат да се прибавят печални свидетелства, че Русия може да бъде бита на бойното поле. Тогава за Путин биха останали две възможности – или наистина да търси компромис – вътрешен и международен, или да доказва докрай военното превъзходство на страната си. Струва ми се, че Германия, по разбираеми причини, не иска да го тласка към второто.