Руската пълномащабна инвазия в Украйна на 24 февруари миналата година постави началото на първата голяма конвенционална война в Европа от близо осем десетилетия. В момент, когато украинските и руските въоръжени сили водят ожесточени сражения, включващи танкове и артилерия, при това на места, които вече са преживели подобен кошмар, когато нацистка Германия е била окупирала части от тогавашния Съветски съюз, възниква въпросът може ли конфликтът между Израел и "Хамас" да бъде определен като истинска война? Този въпрос се задава в публикация на БТА.

Ако в Украйна воюват, поне видимо, равностойни армии на две държави, въоръжени със съвременни оръжия, то конфликтът в Близкия изток противопоставя една от най-развитите в технологичен план страни, при това подкрепяна от световната суперсила САЩ, срещу военизирана групировка, поддържана от регионален фактор като Иран. Така че силите съвсем не са равни. Фронтова линия на практика няма, като израелската армия разположи сухопътни сили в ивицата Газа, разсичайки палестинската територия на две, а бойците на "Хамас" прибягват до партизански тактики, като разчитат предимно на широката мрежа от тунели, която са прокопали под Газа. Смазващото военно превъзходство на Израел не буди съмнение и израелският премиер Бенямин Нетаняху вчера обяви, цитиран от ДПА, че въоръжените сили на страната му ще запазят контрол върху ивицата Газа и след края на конфликта.

Впрочем Нетаняху каза още в понеделник, че Израел ще поеме за неопределен период от време отговорност за сигурността в гъстонаселения палестински анклав, предаде Ройтерс.

"Видяхме какво се случва, когато нямаме тази отговорност за сигурността", заяви той в интервю за американската телевизия "Ей Би Си Нюз", визирайки безпрецедентното нападение, предприето от "Хамас" в Израел на 7 октомври.

Нетаняху изрично уточни, че не става въпрос за повторна израелска окупация на ивицата Газа.

Впрочем Израел се изтегли от палестинската територия през 2005 г. с аргумента, че е твърде скъпо и безсмислено да поддържа там военно присъствие и да пази няколко хиляди еврейски заселници. Две години по-късно "Хамас" вече контролираше крайбрежното парче земя. В интерес на истината ислямисткото движение спечели парламентарните избори в палестинските територии през 2006 г. То обаче не бе допуснато до властта и в крайна сметка установи контрол със сила върху ивицата Газа.

Експертите са разделени по въпроса може ли да бъде квалифициран като война конфликтът между Израел и "Хамас", пише вестник "Девоар". Канадското издание обаче отбелязва диспропорционално големия брой палестински жертви в ивицата Газа.

Вчера Израел понижи броя на убитите при атаката на негова територия на 7 октомври от 1400 на 1200. По последна информация на министерството на здравеопазването на ивицата Газа, контролирана от Хамас, цивилните жертви в палестинската територия вече са над 11 хиляди – данни, за които все пак трябва да се направи уговорката, че не са проверени по независим път.

И докато броят на убитите израелци е почти непроменен от средата на миналия месец, то в палестинския лагер "черната статистика" набъбва всеки ден, отбелязва "Девоар".

"Израел атакува не армия, а въоръжена групировка. При това без да спазва международното право. По тези причини ми е трудно да определя това като война", коментира Худа Мукбил, която преподава в Университета на Отава.

Яков Рабкин, почетен професор в Универсетата на Монреал, отива още по-далеч. "По мое мнение това не просто не е война, но дори не е и конфликт", казва той. Авторът на книгата "Да разберем Израел. Идеология, религия и общество" се аргументира, че "една от най-силните армии в света" се е изправила срещу "население със съпротивителни групи, които използват всякакви средства, определяни като терористични". Яков Рабкин сравнява сегашната ситуация в ивицата Газа с "кампаниите за умиротворяване", водени някога от Британската и Френската империя в техни колонии.

Според Сами Аун, почетен професор по политология в Университета на Шербрук, смята, че е подходящо да се използва определението "асиметрична война". Държавата Израел има много повече оръжия и подкрепата на Запада за своите атаки в ивицата Газа, където групировката "Хамас" разполага с ограничени ресурси, аргументира се този експерт. Той отбелязва, че това не е война между две държави, които са длъжни да спазват международното право и договори.

Показателни са думите на говорителя на Пентагона бригаден генерал Патрик Райдър, който заяви миналия месец, че Съединените щати са в състояние да доставят едновременно оръжия както на Израел, така и на Украйна, защото бойните действия, които водят двете страни, са от различно естество.

В своя оценка за хода на конфликта от 8 ноември Институтът за изследване на войната пише на свой сайт, че бойци на "Хамас" стрелят по израелските военни северно от град Газа, за да ги безпокоят, след което бягат. Според американския мозъчен тръст командирите на палестинската групировка са наясно, че нямат достатъчно сили, за да спрат настъплението на механизирани военни части в градска среда.

И ако израелската доминация във военен план не буди никакво съмнение, то проблемът при подобни асиметрични конфликти е, че врагът не е държава, която може да бъде принудена да капитулира. Нещо повече, дори Израел да постигне целта си да унищожи "Хамас", то това ще се отнася само за официалните структури на движението. Идеите на "Хамас" обаче ще останат, а омразата вероятно ще се увеличи още повече. Или както предупреди миналия месец бившият президент на САЩ Барак Обама, цитиран от Ройтерс, някои от действията на Израел в Газа може да имат обратен ефект, тъй като е възможно да "втвърдят позициите на палестинците за поколения напред" и да отслабят международната подкрепа за Израел.