До 2090 г. населението на България ще намалее до 4 915 423. 

Всъщност то ще падне под 5 млн. души още през 2075 г. - до 4 971 948 души.

Това показват данни от първия сценарий на Националния статистически институт, който се определя като реалистичен и е съобразен с нормативните изисквания на Европейския съюз за демографското и социално-икономическото развитие на страните членки.

НСИ публикува актуализирана прогноза за населението до 2090 година.

Другите два сценария са разработени при хипотезите, че демографското развитие ще протича при благоприятни и съответно при неблагоприятни социално-икономически процеси в страната.

В първия случай при т. нар. оптимистичен сценарий - населението на България до 2090 г. ще е 5 100 943 души. В песимистичния вариант ще се свие до 4 790 139 души. В този най-неблагоприятен сценарий в България ще живеят под 5 млн. още през 2065 г., по-точно - 4 968 675 души.

Демографските прогнози (перспективни проекции на населението) са формални пресмятания, които се извършват, при условие че са възприети определени предположения за бъдещото развитие на раждаемостта, смъртността и миграцията. Те дават представа за възможното бъдещо развитие на населението през прогнозирания период.

Прогнозата е разработена до 2090 г., като са ползвани данни за броя на населението, броя на живородените и починалите, броя на заселените и изселените. Населението е разпределено по пол и възраст за всяка година от периода. Използват се три различни сценария за проекциите на населението в зависимост от очакваното социално-икономическо развитие на страната. 

Имаме и най-кратката продължителност на живот в целия Европейски съюз. Разболяваме се най-вече от нездравословно хранене, но пък нивото на затлъстяване у нас е под средното за Европа, а младежите ни са най-активните физически от всички свои връстници на континента. Томва разказа пред Нова тв Ева Костова в рубриката „Числата на седмицата”.

С всяко следващо десетилетие от 1960 г. животът на европееца се удължава средно с над две години, изчисляват от Евростат. В България например, от 2000 до 2019-а се е удължил с 3 години и половина. Появата на коронавируса обаче обърна тенденцията. Според европейската статистика, при средна продължителност на живота в Европейския съюз от малко над 80 години, жените живеят близо 83 – с 5 повече от мъжете. Най-дълголетните европейци са в Испания, където средната продължителност достига 85 години и половина.

Тъжното последно място за жалост, е наше. При средна продължителност на живота в България от 71 години и половина, най-къс е той в Северозапада – под 70 години, което го превръща в района с най-кратка продължителност на живот в целия Европейски съюз. Жените у нас живеят средно до 75, а мъжете до 68. Но, ако има добра новина, то тя е че продължителността на живота у нас през последните години поне не спада така, както в някои от другите държави членки като Франция и Словакия, например.

Оказва се, че почти половината от смъртните случаи у нас се дължат на поведенчески рискови фактори - нездравословно хранене, тютюнопушене, ниска физическа активност и употреба на алкохол. Годишната употреба у нас се равнява на 11 литра и половина на глава от населението, при средна стойност за Европейския съюз от 10 литра. Факторите на околната среда също не са за подценяване.