![](/media/100/aloha-presons~1.l.webp)
Всички губят - някои повече, други по-малко.
Задълбочаваща се криза на доверието по вертикала и хоризонтала към всички институции, политически лидери и партии. Шест месеца след трудното сформиране на правителството на Николай Денков, което формално сложи край на политическата криза в страната и месец след местните основните държавни институции и отговорността на политическите лидери за тяхната работа, се оценяват негативно от мнозинството български граждани.
Това са някои от изводите от актуалното национално представително изследване, проведено в периода 22 – 30 ноември 2023 г. от "Алфа рисърч". То е публикувано на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
Ерозия дори на твърдите ядра
Още повече намалява делът на желаещите да гласуват на евентуални избори (до 36%) и съответно - спада подкрепата за всички основни партии. Електоралните предпочитания на твърдо решилите да гласуват показват преднина за ГЕРБ (21,9%) пред ПП-ДБ (17,8%), "Възраждане" (12,2%), ДПС (10,8%), БСП (9,6%), ИТН (4,9%).
Всеки четвърти анкетиран обаче не е сигурен, че до едни евентуални избори ще повтори сегашния си вот. Това потвърждава тенденцията от местните избори за ерозия дори на твърдите ядра, която по всяка вероятност ще се задълбочава.
![](/media/100/pol09.l.webp)
Скок от 10 на сто на отрицателните оценки за кабинета
Кабинетът запазва равнището на доверие от месец юни - 21% положителни оценки, но при 46% отрицателни, което е ръст от близо 10 на сто. Малко по-високо е доверието към премиера Денков - 25% положителни при 39% отрицателни оценки. Както Денков, така и правителството са в неизгодната ситуация да бъдат подкрепяни само от симпатизантите на ДБ и ПП (между 65% и 70% от тях), но не и от тези на (не)коалиционния им партньор ГЕРБ (25% положителни при 39% отрицателни мнения за кабинета).
![](/media/100/pol01.l.webp)
Няма ръст в одобрението нито към парламента, като място за дебати, нито към отделните политически сили. Всички губят - някои по-силно, други по-слабо, отчитат от агенцията.
При равнището на повсеместна ерозия на доверието към лидери и институции, обаче, сега регистрираните обществени нагласи и при най-малката нова криза могат да претърпят и по-кардинални обрати, отбелязват оттам.
![](/media/100/alpha1234.l.webp)
Спад в доверието към полицията
С 8% доверие парламентът остава закотвен към дъното на обществените оценки.
С процент по-ниско (6,9%) е доверието към изпълняващия длъжността главен прокурор Борислав Сарафов. Съдът запазва 13% одобрение, но отрицателните оценки към него се повишават от 38 до 48 на сто.
Рязко се увеличават и критичните оценки за дейността на полицията - 12% ръст на отрицателните мнения при 10 процентни пункта спад на положителните. И тук недоверието започва отчетливо да доминира (37% отрицателни срещу 20% положителни). Различни фактори могат да допринасят за този негативен развой, но сред тях безспорно са и действията й при протеста срещу ръководството на БФС. Ако в страната негативните мнения за полицията варират между 27 и 32 на сто, то в столицата те достигат 50 на сто, посочват от социологическата агенция.
![](/media/100/alpha12345.l.webp)
![](/media/100/alpha-police.l.webp)
Радев единствен с позитивен рейтинг
От институциите единствено президентът Румен Радев успява да запази позитивния си рейтинг, който в периода на действие на неговите служебни правителства, също беше поел надолу.
Към момента той се ползва с одобрението на 38% от българите (ръст от 5 на сто спрямо юни), неодобрението остава 32%. Най-критични към него са симпатизантите на ГЕРБ и ДБ, останалите изразяват по-позитивни или противоречиви оценки.
![](/media/100/alpha-president.l.webp)
Сред лидерите Борисов с по-малки щети
Перманентната конфронтация между политическите играчи задълбочава кризата на доверие.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов понася относително най-малки щети - 2% спад в личния му рейтинг при запазване нивото на отрицателните оценки (19% позитивни срещу 54% негативни). Ползва се с доверието на три четвърти от избирателите на ГЕРБ.
Съпредседателите на ПП - Кирил Петков и Асен Василев, също губят по около 2% подкрепа (падайки до 14%), но при тях се наблюдава значим ръст на негативните оценки (до 61-64%).
Съпредседателят на ДБ Христо Иванов запазва подкрепата си от 16 на сто, но също увеличава негативните оценки – от 46% на 52%.
Без промяна в рейтинга си, но и без ръст в подкрепата на фона на сблъсъците в управляващото мнозинство, остават Костадин Костадинов (16% : 55%), Корнелия Нинова (13% : 53%), Слави Трифонов (13% : 50%). Всички тези партийни лидери се ползват с одобрението на не повече от 60 до 65 на сто от сегашните им симпатизанти, което говори за нарастващо недоверие дори сред част от доскорошните им лоялни избиратели.
Колко (не)харесван е Пеевски в ДПС?
Освен отношението към лидера на ДПС Ахмед Доган, за първи път беше измерен и рейтингът на новия лидер на парламентарната група и кандидат за председател на Движението - Делян Пеевски.
Доган се ползва с одобрението на 12% на българските граждани, при 60% неодобрение.
Делян Пеевски - с 6% одобрение, 70% - неодобрение.
При Доган, както и при останалите партийни лидери, подкрепата идва основно от вътрешно-партийните среди (61%). Пеевски обаче получава от тях 26% одобрение срещу 27% неодобрение и 47% неутрални оценки.
Очакванията на анкетираните - за още конфликти
Очакванията на мнозинството българи са за продължаващи конфликти и противоречия вътре между управляващите, за влошаваща се икономическа конюнктура през следващата година, но без яснота за нова политическа конфигурация. 39% са на мнение, че най-силните сблъсъци между управляващите ще са по повод на бюджета, а според 22,5% - по горивата и енергетиката (цени, дерогацията за "Лукойл", таксите за пренос на газ, въглищните централи и пр.).
Противоречия се очакват и по кадровите назначения в различни сфери (16.5%), конституционната реформа (12%), контрола над службите за сигурност (10 на сто).
Какво ще стане с ротацията?
Ще се случи ли, и как, ротацията на премиерите? Всеки втори българин (49.7%) очаква заедно с ротацията на премиерите, да се извърши и по-сериозен ремонт на кабинета. 31% очакват само премиерска рокада, без други персонални промени, а едва 19 на сто са на мнение, че правителството ще падне и ще се върви директно към предсрочни избори.
![](/media/100/alpha123.l.webp)
Ако управляващите партии предприемат такъв ход, ще трябва чрез нови конфликти и взаимни атаки да убедят българите, че на никаква цена „повече не могат заедно“. Това ще дистанцира още повече избиратели от политиката, а цената ще бъде платена от същите тези партии на поредните предсрочни избори. Не е изключено да отвори и пространство за нови политически проекти, посочват от агенцията.
Още по темата
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни