Всички губят - някои повече, други по-малко.

Задълбочаваща се криза на доверието по вертикала и хоризонтала към всички институции, политически лидери и партии. Шест месеца след трудното сформиране на правителството на Николай Денков, което формално сложи край на политическата криза в страната и месец след местните основните държавни институции и отговорността на политическите лидери за тяхната работа, се оценяват негативно от мнозинството български граждани.

Това са някои от изводите от актуалното национално представително изследване, проведено в периода 22 – 30 ноември 2023 г. от "Алфа рисърч". То е публикувано на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.

Ерозия дори на твърдите ядра

Още повече намалява делът на желаещите да гласуват на евентуални избори (до 36%) и съответно - спада подкрепата за всички основни партии. Електоралните предпочитания на твърдо решилите да гласуват показват преднина за ГЕРБ (21,9%) пред ПП-ДБ (17,8%), "Възраждане" (12,2%), ДПС (10,8%), БСП (9,6%), ИТН (4,9%).

Всеки четвърти анкетиран обаче не е сигурен, че до едни евентуални избори ще повтори сегашния си вот. Това потвърждава тенденцията от местните избори за ерозия дори на твърдите ядра, която по всяка вероятност ще се задълбочава.

Източник "Алфа рисърч"

Скок от 10 на сто на отрицателните оценки за кабинета

Кабинетът запазва равнището на доверие от месец юни  - 21% положителни оценки, но при 46% отрицателни, което е ръст от близо 10 на сто. Малко по-високо е доверието към премиера Денков  - 25% положителни при 39% отрицателни оценки. Както Денков, така и правителството са в неизгодната ситуация да бъдат подкрепяни само от симпатизантите на ДБ  и ПП (между 65% и 70% от тях), но не и от тези на (не)коалиционния им партньор ГЕРБ (25% положителни при 39% отрицателни мнения за кабинета).

Източник "Алфа рисърч"

Няма ръст в одобрението нито към парламента, като място за дебати, нито към отделните политически сили. Всички губят - някои по-силно, други по-слабо, отчитат от агенцията. 

При равнището на повсеместна ерозия на доверието към лидери и институции, обаче, сега регистрираните обществени нагласи и при най-малката нова криза могат да претърпят и по-кардинални обрати, отбелязват оттам.

Източник "Алфа рисърч"

Спад в доверието към полицията

С 8% доверие парламентът остава закотвен към дъното на обществените оценки.

С процент по-ниско (6,9%) е доверието към изпълняващия длъжността главен прокурор Борислав Сарафов. Съдът запазва 13% одобрение, но отрицателните оценки към него се повишават от 38 до 48 на сто.

Рязко се увеличават и критичните оценки за дейността на полицията  - 12% ръст на отрицателните мнения при 10 процентни пункта спад на положителните. И тук недоверието започва отчетливо да доминира (37% отрицателни  срещу 20% положителни). Различни фактори могат да допринасят за този негативен развой, но сред тях безспорно са и действията й при протеста срещу ръководството на БФС. Ако в страната негативните мнения за полицията варират между 27 и 32 на сто, то в столицата те достигат 50 на сто, посочват от социологическата агенция.

Източник "Алфа рисърч"

Радев единствен с позитивен рейтинг

От институциите единствено президентът Румен Радев успява да запази позитивния си рейтинг, който в периода на действие на неговите служебни правителства, също беше поел надолу.

Към момента той се ползва с одобрението на 38% от българите (ръст от 5 на сто спрямо юни), неодобрението остава 32%. Най-критични към него са симпатизантите на ГЕРБ и ДБ, останалите изразяват по-позитивни или противоречиви оценки.

Сред лидерите Борисов с по-малки щети

Перманентната конфронтация между политическите играчи задълбочава кризата на доверие. 

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов понася относително най-малки щети - 2% спад в личния му рейтинг при запазване нивото на отрицателните оценки (19% позитивни срещу 54% негативни). Ползва се с доверието на три четвърти от избирателите на ГЕРБ.

Съпредседателите на ПП - Кирил Петков и Асен Василев, също губят по около 2% подкрепа (падайки до 14%), но при тях се наблюдава значим ръст на негативните оценки (до 61-64%).

Съпредседателят на ДБ Христо Иванов запазва подкрепата си от 16 на сто, но също увеличава негативните оценки – от 46% на 52%.

Без промяна в рейтинга си, но и без ръст в подкрепата на фона на сблъсъците в управляващото мнозинство, остават Костадин Костадинов (16% : 55%), Корнелия Нинова (13% : 53%), Слави Трифонов (13% : 50%). Всички тези партийни лидери се ползват с одобрението на не повече от 60 до 65 на сто от сегашните им симпатизанти, което говори за нарастващо недоверие  дори сред част от доскорошните им лоялни избиратели.

Колко (не)харесван е Пеевски в ДПС?

Освен отношението към лидера на ДПС Ахмед Доган, за първи път беше измерен и рейтингът на новия лидер на парламентарната група и кандидат за председател на Движението - Делян Пеевски.

Доган се ползва с одобрението на 12% на българските граждани, при 60% неодобрение.

Делян Пеевски - с 6% одобрение, 70% - неодобрение.

При Доган, както и при останалите партийни лидери, подкрепата идва основно от вътрешно-партийните среди (61%). Пеевски обаче получава от тях 26% одобрение срещу 27% неодобрение и 47% неутрални оценки. 

Очакванията на анкетираните - за още конфликти

Очакванията на мнозинството българи са за продължаващи конфликти и противоречия вътре между управляващите, за влошаваща се икономическа конюнктура през следващата година, но без яснота за нова политическа конфигурация. 39% са на мнение, че най-силните сблъсъци между управляващите ще са по повод на бюджета, а според 22,5% - по горивата и енергетиката (цени, дерогацията за "Лукойл", таксите за пренос на газ, въглищните централи и пр.). 

Противоречия се очакват и по кадровите назначения в различни сфери (16.5%), конституционната реформа (12%), контрола над службите за сигурност (10 на сто).

Какво ще стане с ротацията?

Ще се случи ли, и как, ротацията на премиерите? Всеки втори българин (49.7%) очаква заедно с ротацията на премиерите, да се извърши и по-сериозен ремонт на кабинета. 31% очакват само премиерска рокада, без други персонални промени, а едва 19 на сто са на мнение, че правителството ще падне и ще се върви директно към предсрочни избори.

Източник "Алфа рисърч"

Ако  управляващите партии предприемат такъв ход, ще трябва чрез нови конфликти и взаимни атаки да убедят българите, че на никаква цена „повече не могат заедно“. Това ще дистанцира още повече избиратели от политиката, а цената ще бъде платена от същите тези партии на поредните предсрочни избори.  Не е изключено да отвори и пространство за нови политически проекти, посочват от агенцията.