Въпросът едва ли ще намери отговор, докато управляващите не решат коя от пенсионните системи да натоварят с отговорността за доходите на сегашните трудещи се. Истината е, че сега ангажиментът е разпръснат между професионалните, универсалните и частните фондове, а крайната сума е сложна компилация от плащания в зависимост от категорията труд на конкретното лице. Уравнението става още по-сложно, когато в сметките се набъркат и хората, за които пенсионирането тепърва предстои, при това по нови правила и без никаква яснота кой ще управлява бъдещите им доходи.

Това е само една от причините, поради които срещите по въпросите на пенсионната реформа продължават да буксуват. Основните спорове са как да се случат промените, така че хем да са по-безболезнени за системата, хем всички работници в бъдеще да имат гарантирани пенсии. В момента хората от I и II категория труд, които по закон излизат по-рано в заслужена почивка, получават месечни доходи от професионалните пенсионни фондове до навършване на годините за пенсия на служителите от най-масовата трета категория труд. Тогава в изплащането на пенсиите се намесват и универсалните фондове, за да допълнят месечната сума. Тези правила обаче важат за лицата, осигурявани в периода преди и след 2000 година. Въпросът сега е кой ще плаща пенсиите на лицата, включени в осигурителната система през последните 15 години и занапред?

На този етап страните в преговорите за неотложните реформи в сектора са постигнали съгласие лицата с натрупан стаж преди 2000 г. да бъдат контингент изцяло на Националния осигурителен институт (НОИ). Планира се законът да се измени така, че техните пенсии да се изплащат от държавното обществено осигуряване. При втората група работници, осигурявани преди и след 2000 г., ще се запази сега действащият модел, при който с навършване на съответните години за пенсия фондовете прехвърлят натрупаните суми в НОИ и гражданите получават пенсията си от там.

"Уточнихме се тази система да продължи да работи като логика. Размерът на пенсията и моментът за пенсиониране ще продължат да се определят от НОИ, но тепърва ще решаваме дали пенсията да се получава от един или от два източника", обясни социалният министър Ивайло Калфин.

Най-големите проблеми възникват при третата група хора, които са се осигурявали изцяло след 2000 година. Министерството на финансите настоява те да избират сами дали да получават сумите за ранно пенсиониране от професионалните фондове или от НОИ. Схемата обаче е обвързана с прехвърлянето на индивидуални партиди от допълнителното в общественото осигуряване и не се харесва на синдикатите, защото критериите за това още не са ясни, а това крие доста рискове. От друга страна не се знае как ще бъдат изчислени индивидуалните суми, които ще излязат от общия бюджет на НОИ, ако лицата предпочетат професионалните фондове, тъй като осигурителният институт не управлява лични партиди.

На този етап, по думите на Калфин, фондовете изразяват готовност да изплащат изцяло новите пенсии, но предвид споровете за тяхната доходност през годините, казусът остава отворен.

"Проблемът е за хората, чиито работодатели не са внасяли редовно вноски и имат малки суми по партидите. В професионалните фондове, за разлика от универсалните, обаче има много по-малко хора с пропуски в осигуряването и обикновено става дума за работници от конкретни предприятия", защити позицията на фондовете Даниела Петкова от Асоциацията на пенсионните дружества.

Цифрите според нея говорят сами за себе си, а фактът, че по индивидуалните партиди на част от работниците вече има натрупани по 35-40 хил. лв. е повече от обнадеждаващ. Освен това прогнозира, че пенсиите на висококатегорийните работници ще нарастват с годините, защото парите им ще продължават да носят доходност и след пенсионирането.

Очаква се първите пенсионери, осигурени само в частен професионален фонд, да се появят след около пет години.