Съвсем скоро се навършват 8 години от последните конституционни изменения, свързани със съдебната власт. И тъй като политиците очевидно бързат да ни направят коледен подарък с нови промени в основния закон, може би е добре да си припомним какво се случи през 2015 г., какви са разликите със ставащото в момента и да подскажем защо липсва ентусиазъм към настоящото начинание.

През 2015 г. имаше:

  • Визионерство и стратегическо мислене

Христо Иванов и екипът му в Министерство на правосъдието изготвиха, а Парламентът прие, задълбочена и последователна Актуализирана стратегия за продължаване на съдебната реформа и подробна Пътна карта за реализирането ѝ. Концепцията за конституционни изменения беше част по-мащабен план за демократизиране на правосъдието и кауза.

По-голяма публичност и достатъчно време за дискусии
Участието на по-широк кръг субекти носеше усещане за истинска легитимност на процеса, прозрачност  и плурализъм и това при липса на невротично бързане.

  • Антагонисти

Присъствието и действията на Д. Пеевски, С. Цацаров, Цв. Цветанов на политическата сцена позволяваше ясно очертаване на конфликта между отстояващите независимостта на съдебната система и статуквото. Персонализираните атаки към критични съдии, изобличаващите тефтери на Филип Златанов, „ти си го избра“ (репликата на Н. Кокинов към Борисов за назначението на Цацаров) и други ясно онагледяваха пред обществото, че проблем с овладяване на съда и прокуратурата очевидно има и той трябва да бъде адресиран.  

  • Ентусиазъм от протестите през 2013 г. и вяра, че промени са възможни

Необходимост да покажем някакви реформи пред чужденците – Европейската комисия все още извършваше мониторинг над България с Механизма за сътрудничество и проверка.
Въпреки всичко се стигна до т.нар. „исторически компромис“, при който важните предложения за реформа не бяха приети и гласувани, а Реформаторският блок (РБ) се превърна в РБ на Шрьодингер – хем бяха опозиция, хем бяха във властта.

През 2023 г. е налице:

  • Политически солипсизъм и късогледство

Създава се впечатление, че Конституцията не се третира като инструмент, който би могъл да допринесе за подобряване на общественото благополучие, а като лепилото, което създава адхезия между не-коалицията. Това се потвърждава и от думите на Радомир Чолаков: „Ако до Нова Година няма промени в Конституцията, правителството пада и става Армагедон“. Между другото, репликата много напомня думите на Станишев от 2013 г. „Или гласуваме Пеевски за шеф на ДАНС, или правителството пада“.

Липсват реални разговори за бъдещо изменение на ЗСВ, предприемането на институционални мерки, избори на органи с изтекли мандати и др.

  • Проблем с лидерството

Темата е обсебена от Пеевски, вместо да бъде водена от политическите субекти, които легитимират присъствието си в парламента чрез съдебната реформа.

  • Липсват антагонисти

Всички са се качили в една консенсусна лодка, която обаче не е лодка[1]. Това няма как да не обърка обществото, което може спокойно да се запита защо всъщност е необходима промяна в Конституцията в глава „Съдебна власт“, щом Гешев го няма, сегашният изпълняващ длъжността главен прокурор очевидно е приемлив и няма нужда да се избират органи с отдавна изтекъл мандат.

  • Липса на реален дебат

Резултатите от PISA тази седмица очевидно предизвикват повече обществено вълнение от това, че ще се гласуват изменения в Основния закон на страната. През октомври Венецианската комисия разкритикува липсата на предварителни обществени дебати. Два месеца по-късно картината не е по-различна. Освен това липсват и реални дискусии между самите политически сили. Разбрахме, че консенсусът е критично важен за съществуването на правителството, но не разбрахме консенсус между какво, между кого?

  • Пришпорване на процедурата

Разбира се, бързането отново се представя като оправдано начинание. Този път то се дължи на желанието страната ни да бъде приета в Шенген и затова всичко трябва да се случи преди коледните празници. Това обаче означава никакво време за обсъждане на променени текстове, каквито почти сигурно ще има. Нека припомним, че и пришпорването беше критикувано от Венецианската комисия през октомври.

Нервната прибързаност вероятно подсказва, че коледният подарък ще е изненада, а натрупаният опит от предходни проби за конституционна реформа в съдебната власт – че тази изненада може и да не е приятна.

Институт за пазарна икономика