Бум на древни традиции има в България през последните 10-15 години. Няма-няма и току-виж някой репортер се сети, че в близко до телевизионното студио село от векове, или най-малкото от 2012 година насам, селяните извършват ритуал, който си заслужава да бъде заснет. Легендите разказват, че точно така преди мнооого лета, един юнак от една телевизия успял да заснеме току-що измисления вековен обичай „Ледено хоро“, даже ударил две ракии в ефир и сам скочил във водата, а когато се събудил на другия ден, освен че го боляла главата, бил назначен и за директор на новините в същата тази телевизия. Оттогава юнаци и моми от телевизиите всяка година на същия ден обикалят села и паланки в търсене на също толкова вълшебно ледено хоро, което да ги изстреля нагоре по кариерната стълбица и да им отвори портите на славата, парите и Софийска община.

Което ме наведе на мисълта, че ако аз бях политик или общественик, който иска да обърне внимание на всички медии върху темата, за която се бори, бих се изхитрила да обвържа въпросната тема с някоя вековна традиция. Традицията трябва да е свързана с пиене на ракия и спа. Да не вземете сега да хукнете да жънете, орете или метете и премитате? С работа няма да спечелите нито публика, нито телевизионен рейтинг.

Та искате, например, закони за опазване на животните и природата и строги наказания за тези, които ги нарушават. Измисляте един вековен обичйа, че ако някой влачи умряла лисица из града, защото е сурвакар, истинските българи трябва да повлачат въпросния сурвакар също из града, за да пребъде България! Но все пак не умрял, де.

Или тричащите кучета да получават обещаното им от вековната традиция здраве, само ако и те се качат на въжето и поекскрементират върху развълнуваната тълпа отдолу от страх. 10 минути срам – цел живот здраве!

Също така може да се разшири традицията с вадене на кръст от ледените води, като обявим поне десетина празника в годината, в които юнаци да скачат във водата и да вадят: счупени бутилки, пластмасов боклук, строителен отпадък, а любителите на тричането може да вадят и „плувци“ около отходните тръби по плажовете. Така хем водите ще се почистят, хем българщината ще пребъде.

Друг хубав вековен обичай като сурвакането може също да претърпи модерни промени. Например да е целогодишно и да се извършва от оторизираните за това органи – КАТ, НАП, МБАЛ, СЕ, СОУ, СУ и други абривевиатури, без които животът ни не може да мине. Не че сега не ни сурвакат, но колко по-радостно ще е за всички, ако майор Петров, например, изскочи иззад храста не със стоп-палка, а със сурвачка. Нататък действията може да са си същите: „Кво правим сега“, кратко обмисляне от двете страни какво да се прави, което завършва с подаването на 50 лева. Само дето, това вече може да става напълно легално  и дори тържествено. Катаджиите да са с парадните си униформи, по пагоните им да висят нанизи от пуканки, по фуражките – гердани от люти чушлета, а благодарните и смирени шофьори да ги окичват и с петдесетачки – всичко това в живо предаване, разбира се.

Всъщност защо да се спираме само до дребните държавни чиновници. Ами по-нагоре? Нима баш сурвакарят на републиката Пеевски не е заслужил благодарните граждани също да му дадат нещичко? Може като едно време да се обединяват в трудови колективи и да го даряват с банки, хотели, почивки? Макар че при него, откакто е в списъка Магнитски, даряването става по-трудно. Ще му дадем БНБ, ще я изключат от световния обмен. Ще му подарим почивка на Малдивите – ще го свалят още на „Враждебна“. Затова, нека трудовите колективи се постараят да му подарят нещо, което да го разведри и него. Например, да се преструват, че го качват на самолета, да бръмчат и махат с ръце, все едно летят, а после да кацат меко, докато някоя от най-изявените гражданки му пее тихо на ушенце вековен български хит от древнотракийския плейлист на „Пайнер“.

А има дори и още по-хубави подаръци – например главен прокурор. Пеевски вади сурвачката,  а гражданите свирват и иззад ъгъла дотичва главният прокурор, който му кляка в краката. Бау, бау. Не че досега не са му правени такива подаръци, но винаги е хубаво да получаваш още от това.

Всъщност защо да не превърнем в най-вековна и най-българска именно тази традиция – да поднасяме на всеки голям празник по един главен прокурор на управниците? Така гарантирано никога няма да мръднем напред и ще си живеем в българщина и древни традиции, докато свят светува.