Зимата на недоволството в Германия сякаш е дошла. Като демократична държава страната е свикнала на всякакви протести и има сериозна протестна култура. Но тази зима демонстрациите, недоволството и гневът сякаш са рекордни. Защо?

Няколко поредни кризи, но най-вече пандемията и войната в Украйна извадиха на светло всички стари проблеми не само на германската икономика, а и на световната по принцип. Сривът на веригите на доставки, високата цена на енергията, зависимостта от производства в Китай, Русия или Индия, за които от десетилетия икономистите предупреждават, сега се оказаха огромна пречка пред световната икономика и първи пострадаха най-отворените стопанства като германското.

Само отчасти проблемите започват още при правителствата на Меркел. Заради банковата и финансовата криза по нейно време тя не успя да инциира реформи в някои отрасли като селското стопанство, дигитализацията или пък в жп структурата на страната. Пагубна се оказа и идеята ѝ, че руският газ може да е мостът между атомната и зелената енергия и след аварията във Фукушима обяви край на атомната енергетика в Германия. До пълното развитие на зелените енергии тя трябваше да бъде заместена от руския газ. Путин обаче провали тази идея с нападението си на Украйна.

През 2021 цените на енергията скочиха и оттогава спадат само незначително - проблем особено за германската индустрия. Наложи се правителството да субсидира и производството, и домакинствата, за да не се изпада в енергийна бедност и да не фалират цели отрасли, докато се преориентират към други доставчици. След това дойде пандемията, която принуди правителствата, включително и германското, отново да отворят широко кесиите и да подпомагат с държавни средства бизнеса и гражданите.

При съставянето на новия бюджет на Германия в края на миналата година либералите, чийто е финансовият министър, заявиха, че се връща дълговата спирачка и се затягат коланите. За да санират бюджета, управляващите се опитаха да покрият нуждите във фонда за развитие на зелени енергии с вече ненужни, но налични пари от фонда за справяне с пандемията.

Това не е прищявка, а спешна и много налложителна мярка, тъй като цените на емисите от СО2 се покачват и конвенционалните енергии стават също много скъпи. Така че развитието на зелените енергии е с приоритет.

Конституционният съд на Германия обаче върна обратно бюджета и постанови, че е незаконосъобразно да се прехвърлят пари от едно перо в друго. Така в края на миналата година Германия се оказа с 60 милиарда дупка в бюджета и се наложи да го прекрои, зачерквайки много субсидии. Част от тях засегнаха селскостопанския сектор.

Най-вече махането на субсидите за селскостопански дизел разгневиха фермерите и това ги изкара на улицата. Според техните разчети, ако веднага се наложи да плащат дизела на нормални цени, производството ще се оскъпи толкова, че няма да е конктурентноспособно и много фермери ще фалират. Правителството отстъпи и върна субсидията, като каза, че тя ще се съкращава поетапно до 2026 година, а не наведнъж. Но това не успокои фермерите. Протестът им се ползва и със симпатията на обществото, което поддържа исканията им.

Успоредно с тях стачка обявиха и машинистите. Техният протест обаче остана неодобрен и неразираем за данъкоплатиците. Машинистите настояват за по-малко работно време, за почти двойно увеличаване на заплатите и еднократен бонус от 3000 евро. Силата им е в това, че са малко, няма достатъчно хора и могат да извиват ръце. Но реално погледнато, няма правителство или бизнес в света, които да могат да удовлетворят искания от такъв порядък. Камо ли германските железници, които също разчитат на държавна помощ и качеството им се влошава непрекъснато. Защо те са в това положение е още по-стар проблем, който започва с това, че Германия е автомобилен производител и икономическата ѝ логика десетилетия наред бе в това да инвестира предимно в аутобани, а не в жп транспорт. Това държавата се опитва да промени от години, но задачата е сизифовска за страна, в която всеки трети е зает от автомобилната индустрия.

Към всичко това се прибавят проблеми като умората от кризи. Хората трудно вече се съгласяват да приемат промени, да сменят парното си с термопомпи, да се отказват от по-евтина енергия към момента, да плащат повече за бензинови коли и т.н. Кризата засегна всички, доходите намаляват, разходите се увеличават и няма енергия за големи реформи.

Освен това Германия се управлява от тройна коалиция, което прави всяко решение бавно и трудно, тъй като три разлиични по възгледи партии трябва да намират компромис всеки път. Това води до срив на доверието към управляващите, което пък е причина за разцвет на крайнодесните. Те обещават лесни решения за всичко като например да изгонят над милион чужденци от Германия. Това е всъщност истинският проблем пред страната. 30-34% одобрение има "Алтернатива за Германия" в ГДР, 20% в западните провинции. Тази година има поредица местни избори в източните провинции и е ясно, че ще ги спечели „Алтернатива за Германия“. Засега другите партии отказват сътрудничество с тях, което ще доведе до блокада в съставянето на правителства като тази в България през изминалите години. Така или иначе политическият баланс в страната ще се промени и тя няма да е вече толкова проевропейска. Към това можем да прибавим и очакваният възход на крайнодесните в Европарламента на изборите през лятото, както и твърде вероятната победа на Доналд Тръмп на изборите в САЩ през есента.

Ясно е и че Путин може още дълго да води войната в Украйна, а изход от кризата в Близкия изток също не се вижда.

Тук можем да отворим скоба, че най-разумно беше при такава перспективла пред световната политика България да приеме поне частично членство в Шенген, тъй като е много вероятно фронтовете от лятото нататък съвсем да се смразят.