Голямата новина в Америка вчера и днес е впечатляващият триумф на Доналд Тръмп в Айова. Втори в класирането завърши губернаторът на Флорида Рон Десантис, който изучи щата по-добре от "Гугъл мапс" - предизборно обиколи всички 99 окръга в отчаян опит да се добере до победата. Или поне до достойно поражение. Но усилията му се оказаха напразни - Тръмп спечели изборите в Айова с 30% преднина.

Вчера и днес тръмписти от цяла Америка празнуват. За тях е само въпрос на време десният популист да се завърне с гръм и трясък в Белия дом и да отводни "блатото", което продължава безпощадно да тормози Де Мойнската селищна система.

Вероятността това да се случи не е малка - според повечето проучвателни агенции силите на президента и претендента са изравнени. Затова пък правният екип на Тръмп дава нездравословната идея на Байдън да убие клиента им.

От "чиновник" до "фараон"

"Как така да го убие?", може би се питате. "Нима американският президент може да поръчва убийствата на политически противници?"

Контитуцията на САЩ бегло изследва рамките на президентската длъжност и оставя на "живия живот" да ги дефинира.

Така през първите десетилетия от съществуването на Съединените щати президентите са образно казано "високоплатени чиновници". Те избягват смелите импровизации и стриктно изпълняват нарежданията на Конгреса, съставен от недоверчиви представители на бившите британски колонии, които са особено загрижени за гарантирането на щатските им права. Казано накратко - бъдещето на Америка като единна нация след еманципирането от Британската империя въобще не е било сигурно. 

Все пак в редки моменти и под предлог, че действат за "благото на народа", някои президенти са отменяли базисни права на жителите на Америка като свободата на словото (Джон Адамс - Alien and Sedition Acts), свободата на движение (Андрю Джаксън - Indian Removal Act) или habeas corpus (Ейбрахам Линкълн - Proclamation 104 - Suspending the Writ of Habeas Corpus Throughout the United States). Повечето от тези ограничения са били с временен характер, но те разкриват, че дори в своето институционално прохождане преди повече от 150 години американските президенти са разполагали с потенциала да обърнат баланса на силите в борбата им за надмощие с Конгреса. 

Повратен момент в това отношение настъпва при управлението на Франклин Делано Рузвелт, когато възниква необходимостта от бързо и гъвкаво управление на Голямата депресия и на отношенията с екзистенциални заплахи като нацистка Германия, в по-късни години СССР. Някои десни американци и до днес определят Рузвелт като "диктатор" (управлява повече от два мандата; незаконно задържа американски граждани от японски произход през Втората световна война; опитва се да "подчини" Върховния съд, като увеличи броя на магистратите със свои приближени) и го обвиняват, че е създал чудовищната "социална държава" (значително са повишени данъците и акцизите; новосъздадени държавни агенции налагат тежки регулации на бизнесите; събраните пари от данъкоплатците не са използвани ефективно). Дори ако оставим настрана идеологическата окраска на тези критики, демократът подписва рекордните и до днес 3721 "изпълнителни заповеди" - мерки на президента, които не изискват одобрението на Конгреса.

Последният стадий от метаморфозата на американския президент бе достигната на 9 януари 2024 г. На този ден един от адвокатите на Тръмп - Джон Сауер - пледира по дело пред Апелативния съд на окръг Колумбия, че клиентът му няма как да бъде подведен под отговорност за опитите си да узурпира властта след загубените избори през 2020 г., тъй като по онова време все още е бил президент...а президентът на САЩ разполагал с "абсолютен имунитет". С едно изключение - по думите на Сауер, държавният глава може да бъде съден, ако преди това е бил импийчнат (от Камарата на представителите) и отстранен (от Сената).

Покана за екзекуция

Иронията е, че Доналд Тръмп не би искал да живее в свят, в който президентът разполага с "абсолютен имунитет". В паралелна Вселена, в която тази концепция е утвърдена от американските съдилища, настоящият държавен глава Джо Байдън би могъл да впрегне почти неограничените ресурси на изпълнителната власт, за да върши безнаказано престъпления срещу човечеството. В случай, че конгресмените се опитат да го импийчнат, президентът, който е и върховен главнокомандващ, може да нареди на спецчастите да ги убият. Всички ще бъдат принудени да се подчинят на своя лидер, ако им е мил животът. 

Когато Байдън се налудува и прецени, че повече не желае да управлява, просто ще си подаде оставката. Конгресът няма как да импийчне и отстрани от власт бивш президент. Следователно не би имало начин доскорошният държавен глава да бъде преследван по съдебен път. Така единствената заплаха за Байдън би произтичала от върха на "пирамидата" на властта в САЩ - неговия наследник в Белия дом.

"Абсолютният имунитет" в този си вид подхожда много повече на Древен Египет и всемогъщите му фараони, отколкото на съвременна демокрация, в която по презумпция царува законът.  

След победата на Тръмп в Айова, Байдън лаконично написа в "Туитър".

"Изглежда, че Доналд Тръмп току-що спечели Айова. Той е ясният претендент от другата страна в този момент".

В Древен Египет подобен коментар бихме могли да интерпретираме като заплаха. Фараоните "претенденти" нямат. Байдън би изчакал да минат изборите през ноември. Ако победи, тогава вероятно би проявил милост за "благото на народа". Ако пък загуби, би разполагал с над два месеца до инаугурацията на 20 януари 2025 г., в които да прати Тръмп при Бога на отвъдното - Анубис. 

Разбира се, Америка не е Древен Египет, Байдън не е фараон и изявлението му е предупреждение към гражданите на САЩ - Тръмп запазва контрола над консервативна Америка и има реални шансове да се върне на власт. Не президента, а американците ще трябва да се разправят с републиканеца и то по традиционния начин - чрез гласуване.

Бившият президент няма да бъде екзекутиран, въпреки неблагоразумната покана на адвоката му. Демокрацията на САЩ обаче ще получи възмездие за опитите на узурпатора незаконно да се задържи на власт след изборите през 2020 г. - по съдебен път.