Трудно ми е толкова бързо да осмисля споразумението за примирие, постигнато в Минск. Засега имам следните 7 наблюдения:

1. Това споразумение има доста неясни клаузи, които после могат да бъдат тълкувани коренно различно от двете страни.

2. Това споразумение няма надеждни и даже поне някак работещи механизми за реализиране и още повече - за контрол как се спазва, ето защо то се базира главно на добра воля - най-дефицитната стока в момента, затова може да се окаже печелене на време, глътка въздух за двете страни, затишие пред нова буря.

3. Това споразумение слага черно на бяло знак на равенство между Путиновата външна политика и проруските сепаратисти - от него се вижда, че колкото и да казва, че конфликтът е вътрешноукраински, Путинова Русия е част от този конфликт и успехите на сепаратистите се постигат чрез постоянна военна, военно-техническа, логистична и хуманитарна подкрепа от путинова Русия.

4. Това споразумение е признание от Путин, че той не може да спечели войната, независимо от масираната пропаганда за съкрушителни бойни победи на проруските сепаратисти.

5. Това споразумение е признание от Порошенко, че той не може към настоящия момент да гарантира терториалната цялост на онова, което остана от Украйна след заграбването на Крим от Путинова Русия.

6. Това споразумение имплантира [в по-слаба форма - поне на хартия] още едно Приднестровие (даже две Приднестровия) - този път на територията на Украйна: проруските сепаратисти няма да могат да се присъединят към Русия като Крим, но и няма да може да бъдат реинтегрирани към Украйна, както преди войната им с нея.

7. Това споразумение почти окончателно определя външнополитическата ориентация на Украйна и я отдалечава в голяма степен необратимо от Евразия - Украйна няма друг гарант за подложената на разпарчетосване териториална цялост, освен ЕС, НАТО, Западът, САЩ.

Не бих могъл с една-две думи да кажа кой е победител в резултат на споразумението (не само защото ми трябва още време за анализ и проследяване на отзивите и оценките)...
Но това споразумение в еднаква степен не е нито победа на Путин, нито загуба за Украйна (в голяма степен е вярно и обратното). 

Фанфарите, които криворазбралите наши русофили надуха през последните 2-3 седмици се оказаха с доста фалшиви ноти.
Но както и да го гледаме, както и да го съдим, Украйна в момента е една (из)насилена от Путин държава и нанесените от него рани и унижения няма да бъдат излекувани скоро и няма да бъдат забравени никога.

И едно пояснение накрая: постоянно пиша Путинова Русия, защото не слагам знак на равенство между Русия, руското общество и руския народ от една страна и автократичното, самовлюбено и военолюбиво, наситено с великоруски национализъм (преминаващ на моменти в шовинизъм) и с антизападна и особено! - с антиевропейска реторика, управление на Путин - от друга.

Текстът е от фейсбук. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.