Компании от членки на НАТО продължават да доставят на Русия резервни части за авиацията, въпреки санкциите, установи разследващият екип на "Система", съвместен изследователски проект на "Настоящее Время" и "Свободна Европа". 

Печеливш е "Су-30" - руски многоцелеви изтребител, който може да поразява както въздушни, така и наземни цели. Въздушно-космическите сили и флотът на Русия разполагат с най-малко 120 изтребителя "Су-30" с различни модификации. Според проекта Oryx, който събира и анализира информация за военни операции от открити източници, от началото на инвазията руската армия е загубила 11 такива самолета.

"Су-30" се произвежда в Иркутския авиационен завод, филиал на ПАО "Яковлев" - най-голямата руска компания за производство на самолети. Тя е част от Обединената авиостроителна корпорация на "Ростех". Шефът на "Ростех" Сергей Чемезов е включен в санкционните списъци на ЕС и САЩ.

ЕС и САЩ въведоха забрана за търговия с оръжия и свързани с тях продукти с Русия още през 2014 г. След инвазията през 2022 г. "Яковлев" бе санкционирана. ЕС изтъкна като причина използването на "Су-30" по време на агресията.

Формално "Яковлев" не може да закупува оборудване за военни или други цели от държави, които са я включили в санкционните списъци. Липсата на вносни компоненти доведе до намаляване на производството на самолети, включително пътническия "Сукхой Суперджет - 100". 

Ръководството на "Яковлев" обяви, че ще преформатира производството и ще премине към домашни двигатели и резервни части. Но всъщност износът от Европа и страните от НАТО не е спрян. Фирмата продължава да купува вносни резервни части за самолети и ги внася дори от страни, в които те официално остават в санкционните списъци.

От транспондери до резачки за тел - какво доставят в Русия

Компании от Франция, Германия, САЩ и редица други страни от НАТО продължават да доставят на Русия резервни части и компоненти за разработката и производството на самолети. Американската организация с нестопанска цел C4ADS, която събира и анализира информация в сектора на отбраната, предостави на "Система" данни за митническия внос от "Яковлев" за 2022 и 2023 г., от които следва, че общата цена на тези доставки надвишава осем милиона долара.

Според анализатора на C4ADS Омар Ал-Гусби, компоненти от тези доставки, по-специално контролерът с електрическо задвижване, навигационното оборудване и модулите на автоматичните системи (контрол на терена, транспондери), могат да бъдат използвани за конструирането и ремонта на "Су-30" и други руски военни самолети.

Лидер по количество и размер на доставките е Германия: от 2022 г. до юли 2023 г. тя е изпратила продукти на "Яковлев" на стойност 4,4 милиона долара. "Яковлев" е купувал най-вече от американската компания Honeywell International, чийто завод се намира в Германия. Общата стойност на тези доставки е над 3,9 милиона долара. Доставките били извършени след началото на инвазията и съобщението, че Honeywell прекратява дейността си в Русия и Беларус.

В писмо до "Система" Honeywell настоява, че не е извършвала никакви продажби, доставки или услуги за "Яковлев" след 24 февруари 2022 г. От този ден нататък фирмата твърди, че е блокирала всички транзакции с руската компания. Освен това, според говорител на Honeywell, в отговор на руската инвазия в Украйна, компанията е прекратила своите бизнес операции в Русия и прилага строг контрол, за да гарантира, че продуктите ѝl няма да се появят в Русия чрез трети страни.

Френската компания Thales AVS France SAS, производител на аерокосмическа и отбранителна техника, доставя на Русия не само военно оборудване (тепловизионни камери за танкове, навигационни системи, инфрачервени детектори за военни самолети), но и модули за защита на данните на банковите потребители. През лятото на 2022 г. компанията обяви, че напуска Русия, но по-рано, през пролетта на същата година, се озова в центъра на скандал заради нарушаване на санкционното законодателство. Според разследвания на медии от 2015 г., въпреки санкциите, компанията е доставяла компоненти за военна техника на Русия.

През 2022 и 2023 г. компанията продължава да продава оборудване на агресора. Въпреки че в документацията за поръчката на "Яковлев" се отбелязва, че продуктите "не са за военни цели", това все пак може да се квалифицира като нарушение на санкциите. Общата стойност на покупките на "Яковлев" от Thales AVS France SAS за година и половина пълномащабна война е не по-малко от 783 хиляди долара.

След началото на войната и налагането на санкции срещу Русия "Яковлев" продължава да внася европейски стоки с надпис "военна употреба". Те пристигнали от Алжир и става въпрос за два продукта: сешоари Bosch и резачки за тел Knipex. 

Bosch посочил в отговор на въпрос на "Система", че продуктът, изпратен в Русия от Алжир, не се произвежда от компанията от няколко години - преди началото на инвазията в Украйна. Представител на Bosch подчертал, че компанията е разработила политики за спазване на експортните разпоредби, включително спазване на санкциите.

"Целта на компанията е да попречи на продуктите на Bosch да бъдат използвани в процеси, които нарушават санкциите", се казва в отговора на компанията.

"Система" също така изпратила искания до "Яковлев", Thales AVS France SAS, Knipex и руското външно министерство с молба да коментират информацията за продължаването на търговията между "Яковлев" и страните от НАТО, но към момента на публикацията няма отговор. Прессекретарят на Путин Дмитрий Песков, попитан от "Система" за причините да продължи закупуването на оборудване от западните страни на фона на политиката на Русия за заместване на вноса, отговорил, че този въпрос "не е тема за (президентската) администрация".

"Бизнесът ще намери вратички"

"Европейският и западният бизнес като цяло не искат никакви санкции срещу Русия", отбеляза бившият заместник-министър на енергетиката на Русия Владимир Милов. "Западните корпорации като цяло имат ниски етични стандарти и търсят всяка възможност да доставят нещо, като намират законови вратички. Следователно, като цяло, трябва да разберете, че бизнесът не е приятелска структура по отношение на прилагането на санкции".

Според експерта, за да работят наистина санкциите, Европа се нуждае от инструменти, с които ЕС в момента не разполага, а появата им тепърва започва да се обсъжда.

"Затова бизнесът ще търси вратички и при липса на изпълнителен апарат, който да следи за прилагането на санкциите, разбира се, че ще намери тези вратички. Защото задачата на бизнеса е да прави пари. В същото време, ако се разкрият нарушения на санкционния режим (по отношение на западна компания), може да има много сериозни последствия и сериозни санкции. За това вече има случаи на големи глоби и дори арести", обяснява Милов.