Всички помним случилото се на днешната дата точно преди 27 години.

Тогава Николай Добрев, номиниран от БСП за премиер след сгромолясването на Жан Виденов, върна мандата. Последваха предсрочни избори и България бе окончателно и, да се надяваме, завинаги и необратимо, поставена на европейските и атлантическите релси.

Едва ли обаче са много тези, които си спомнят какво точно се случи на 31 януари 1997 г. Тогава новоназначеният руски посланик Леонид Керестеджиянц връчи акредитивните си писма на встъпилия броени дни по-рано в длъжност президент Петър Стоянов.

Ето какво може да се прочете за това събитие в архива на в. „Дневник“ от 1 февруари 1997 г.:

„Дипломатът обеща да проучи позициите на българското държавно ръководство по въпроса за НАТО, но заяви, че не вижда антируски настроения в различните възгледи за присъединяване към пакта. Въпреки това не можел да си представи как един ден българската армия ще бъде обърната на Изток към Русия.“

Не е нужно човек да бъде Айнщайн, за да разбере, че Русия е решила (поне за момента) да ни остави на мира и да ни даде правото сами да избираме своето бъдеще.

До възкачването на Владимир Путин ще минат още цели три години. Те се оказаха напълно достатъчни, за да поеме страната към ЕС и НАТО. Безспорно, нито едната от двете организации не е перфектна. Но в природата няма нищо съвършено. Дори розата е с бодли.

Опитайте се само за миг да си помислите какво би представлявала днес България извън ЕС. Едва ли щеше да има руско нахлуване като в Украйна или Грузия. Все пак български територии никога не са принадлежали на Русия. Но със сигурност щеше да има политическа и икономическа нестабилност. Гарнирана с хаос като в Украйна и семейно управление като в някой от бившите съветски „станове“. Да го наречем Украйнистан.

Може би в Русия, управлявана тогава от Борис Елцин, са осъзнали, че очевидно има някакви основателни причини бившите й сателити да избягат от нея „с двеста“. Вероятно в Москва са си давали сметка, че едно отваряне към света ще бъде от огромна полза за страната. И би й спечелило много по-голямо влияние, отколкото чрез окупиране на територии.

Със сигурност тези въпроси са били обсъдени при връчването на акредитивните писма на посланик Керестеджиянц, лека му пръст. И очевидно встъпването му в длъжност е унищожило всички илюзии, таени от „бетонните глави“.

А посланието до БСП е било, че не може да разчита на Русия. Няма и как да е било иначе. Защото когато през 1996 г. премиерът социалист Жан Виденов бе на посещение в Русия, той се срещна с лидера на комунистите Генадий Зюганов – по онова време враг и съперник номер 1 на Елцин. И от „какой симпатичный мальчик“¹, както според присъствали на срещата го нарекъл руският президент, също се е превърнал в негов враг.

Така БСП си спечели поредна черна точка в Кремъл след отказа си да осъди пуча срещу Михаил Горбачов през 1991 г. и се превърна в нежелан партньор. Което я докара до разгром на изборите, свикани заради случилото се на днешната дата през 1997 г.

А онази Русия буди носталгия. Не, не защото Горбачов бил предател и агент на ЦРУ и не знам си още какво, както кълнат „бетонните глави“. А защото се отвори към света. Защото извади на бял свят престъпленията на сталинския терор, чийто жертви, между другото, са стотици, ако не и хиляди честни и невинни българи. Защото в петък вечер в годините на перестройката се случи нещо немислимо - българите превключваха на съветската телевизия, за да гледат телемостове със САЩ или ФРГ. А в това време нашите управници говориха за поредното снишаване.

Няма съмнение, че днес сме в ЕС и НАТО и благодарение на онази Русия. Онази, чиито управници не се уплашиха да дадат свободи, каквито жителите на страната не бяха и помирисвали. И която няма нищо общо с Русия на Владимир Жириновски и „купувача на България“ Пьотр Толстой. Нито с такива, които се наричат дипломати и в частен разговор заявяват, че българите трябва да бъдат наритани.

----------------------------

¹Какво симпатично момче (рус).