Накратко:

Автоматизираната информационна система на МВР е била „закачена“ от ДАНС в рамките на разработка на МВР срещу евентуални свои „къртици“. Това е извършено в нарушение на Закона за специалните разузнавателни средства (СРС), твърдят и Бюрото за контрол на СРС, и прокуратурата, и министър-председателят. Това обаче е само едната страна от скандала – който е бил достатъчно глупав, за да възлага и подписва незаконни неща, да си носи отговорността. Става дума и за служители на МВР, и за агенти на ДАНС, и за една съдийка.

Важни детайли:

Съдът не е разрешил използване на СРС спрямо конкретни лица, т. е. няма рамка, която да ограничава подслушването. Според изказванията на замесените, подслушвани са били служители на МВР. Колко още лица са били преценени като свързани с въпросните служители и също са били обект на СРС, без формално разработката да е срещу тях? Въпросът няма отговор, а по думите на министъра на вътрешните работи Веселин Вучков липсва и събраната с помощта на СРС информация. Унищожена, изнесена или загубена...

Подслушвани ли са протестиращи?

Формалният отговор на този въпрос не може да бъде нито Да, нито Не. Ако е вярно, че цялата събрана информация в рамките на тези 300 дни липсва, то и истината е някъде при липсващото. Важният извод след този въпрос обаче е:

Всеки и по всяко време може да бъде подслушван. Или следен, или сниман, или „закачен“ в интернет. Всеки и по всяко време може да бъде проучван, профилиран и съответно изнудван. Във или извън МВР. Ето ви цитат:

„Отворена е една врата към цялата информационна база на МВР. Тя е оставена без пазач. Ключът, който е използван, е подправен или фалшив“ - Веселин Вучков.

"Хакването“ на информационната система на МВР отваря вратата към необятното. Информацията може да бъде използвана, може да бъде манипулирана, може да бъде и изцяло източена.

Ами сега?

Така нареждащите се парчета от пъзела предизвикаха остър изблик на привързаност към върховенството на закона по високите държавни върхове. Започна надпревара кой всъщност първи е разкрил схемата. И служебният вътрешен министър Йордан Бакалов, и наследникът му Веселин Вучков твърдят, че те са започнали проверка на „Червеи“-те. Главният прокурор твърди, че неговата институция е започнала планова проверка за използването на СРС и така е разкрила закононарушенията.

„Изводите от докладите на МВР по разработката "Червеи" са далеч по-притеснителни от предварително изнесените данни в публичното пространство“ - Бойко Борисов.

Притеснително е за всички български граждани, а за някои вероятно е много притеснително. Споменатите вече служители на МВР, агенти на ДАНС и една съдийка би трябвало да се молят нещата да бяха спрели до въпроса „Подслушвани ли са протестиращи?“ Дори и да бъдат открити доказателства за положителен отговор. Защото това, което започна да се разкрива след това, е много по-ужасяващо.

Кой?

Отвличането на информационната система на МВР може да бъде направено от хора, които имат властта да го разпоредят, да го разрешат и да го извършат. Някой с влияние в МВР, в съда и в ДАНС. Някой с влияние в предишното Народно събрание, което избра и тогавашния министър на вътрешните работи и все още председателя на ДАНС. Някой с влияние във ВСС, който избра онази съдийка. Някой с достатъчно амбициозни планове, за да има нужда от достъп или копие на информационния масив на МВР.

„Или гласуваме Пеевски, или кабинетът пада“ - Сергей Станишев.

Ако искаме да разберем кой е имал контрол над службите по това време, е достатъчно да си припомним кой контролираше тогавашното мнозинство, което гласува и Пеевски, и наследника му Писанчев, и министър Йовчев, и новите закони за МВР и ДАНС, и цялото правителство на Орешарски, което назначи Лазаров.

Какво още не е ясно?

Задава се най-голямата афера в българските служби за сигурност. И мръсотията трябва да бъде изрината – из основи, но от върха.

„В момента, в който размърдаме службите, в тази ситуация, това ще възпали опозицията, отново ще започнат да си мислят, че търсим реваншизъм, конфронтация“ - Бойко Борисов.

Кое да размърдате, г-н премиер? България няма служби за сигурност. Някой друг си има.