Любовта буквално прави човек сляп.

Учени от Австралия са открили какво точно прави влюбването с тялото ни - всичко се върти около единствения важен човек в живота ни. Особено новите влюбени са склонни да поставят любимия  на пиедестал: те го идеализират, всичките им мисли се въртят около него, искат да са физически близо до него и да изпълняват желанията и нуждите му.

Изследователски екипи от десетилетия се опитват да разберат защо се държим по този начин. Според анализ на австралийски учени роля играе механизъм, който се стимулира от положителни стимули и активира определени поведения.

Буйното първоначално усещане за влюбване е свързано с невронна активност в областите на мозъка, които участват в награждаването и мотивацията, емоциите, сексуалното желание и възбудата. Известно е, че някои области на мозъка, които играят роля в романтичната любов, се припокриват с т.нар. система за подход или система за поведенческа активация (BAS). BAS ни кара да възприемаме по-силно положителни стимули, да се интересуваме от тях, да сме по-любопитни и да действаме по-уверено, както обяснява изследователското дуо в списание "Behavioural Sciences". Чувствителността на BAS и съответно силата на реакцията към положителни стимули се различава при отделните хора, така че може ли любимият човек да е положителен стимул, който да задейства типичното поведение на влюбените хора?

"Хората, които изпитват романтична любов, показват редица познания, емоции и поведение, които показват повишена активност на BAS", се казва в изследването на Адам Боде от Австралийския национален университет в Канбера и Филип Кавана от Университета в Канбера.

Сега те са изследвали по-подробно възможната връзка между BAS и романтичната любов.

Изследователите са попитали 1556 млади хора, които се определят като влюбени, какво биха били готови да направят за партньора си и какви чувства предизвиква партньорът им. Според резултатите действително съществува връзка между BAS и влюбените, които реагират на стимули, свързани с любимия човек. Използвайки новоразработения си метод, изследователите дори са успели да запишат колко силно реагира системата за подход към любимия човек във всеки отделен случай.

"Фактът, че придаваме особено значение на любимите хора, се дължи на взаимодействието на хормоните окситоцин и допамин, които мозъкът ни освобождава, когато сме влюбени", обяснява Кавана. "В BAS тези хормони осигуряват по-силно възприемане на социалните стимули - например на човека, когото обичаме. По същество любовта активира механизми в мозъка, които са свързани с положителни чувства."

"Мозъкът, който е дълбоко влюбен, е изложен на специален неврохимичен коктейл. Това е нещо като да си под въздействието на наркотици", обяснява Кристиан Вайс, специалист по психиатрия и психотерапия, който не е участвал в изследването.

"Тази промяна в баланса на невротрансмитерите и хормоните може да бъде съпроводена и с по-рисково поведение. Известните розови очила, през които влюбените хора виждат света, ги правят по-склонни да пренебрегват потенциалните рискове и да извършват действия, които надхвърлят "разумното" изчисляване на разходите и ползите."

Това се потвърждава и от терапевта Ерик Хегман, който от години съпътства изследванията върху романтичната любов:

"От изследванията на мозъка знаем, че системата за възнаграждение на влюбените показва реакции, подобни на тези на наркозависимите."

По-възрастните хора също се влюбват интензивно

Влюбването е не само сравнимо с ефекта на наркотиците, но има и паралели с обсесивно-компулсивното разстройство.

"Модели на повишена активност могат да се наблюдават в определени области на мозъка както при влюбените, така и при хората с обсесивно-компулсивно разстройство. Тези области са част от системата за възнаграждение и са свързани с чувството на еуфория и мотивация", обяснява ученият Вайс.

Това обяснява интензивните мисли, а може би и поведение, които са насочени към определена цел или човек и от които човек просто не може да се освободи." Въпреки че авторите на изследването са изследвали само влюбени хора на възраст между 18 и 25 години, интензивната влюбеност в никакъв случай не е запазена марка за младите хора. Изследванията показват, че мозъчната активност в ранната фаза на влюбването е много сходна при по-младите и по-възрастните хора, според Вайс, а Хегман също казва: "Можете да се влюбите до уши на всяка възраст."

Щастливо влюбените хора може понякога да се държат малко нестандартно, но често са по-самоуверени, смели и удовлетворени. На въпроса дали влюбените хора са по-мили, Хегман отговаря: "Най-вече един към друг, но не непременно към другите. Но по принцип може да се каже, че повече влюбени и обичащи се хора биха направили тази планета по-добро място."