Литва може да се окаже причина за конфликт между Русия и НАТО, прогнозира пред Клуб Z американско-британският журналист и експерт Брукс Тигнър – кореспондент за Северноатлантическия пакт на специализираното военно издание „Джейнс дифенс уикли“.

Причината да го потърсим за коментар са идващите напоследък предупреждения от Запада, че трябва да се подготвим за нападение на Русия срещу страна членка на НАТО, както и думите на вероятния кандидат-президент Доналд Тръмп, че ще насърчи Москва да прави „каквото си иска“, ако страните от пакта не увеличат разходите си за отбрана.

Брукс Тигнър. Снимка Личен архив

Разбира се, всичко зависи от две неща – развитието на войната в Украйна и най-вече кой ще спечели изборите за президент на САЩ през октомври, категоричен бе Тигнър.

Но допълни, че едва ли такова нападение би се случило в следващите 2-3 години.

Защо Литва?

Ако Доналд Тръмп се завърне в Белия дом, той ще подкопае НАТО и ще насърчи Русия да предприеме друга авантюра. И е много вероятно тя да бъде предприета срещу една от балтийските страни, смята експертът.

Малко вероятно е обаче Путин да нападне Финландия. Нейните жители са яростни патриоти. А армията постоянно провежда учения и има значителен брой резервисти, достатъчни да превземат например Колския полуостров.

Руският президент няма да посмее да атакува и Полша. Със сигурност поляците ще се бият до смърт. А споменът за разгрома на Червената армия през 1920 г. край Варшава е жив и до днес.

По-примамлива цел са малките балтийски републики. За разлика от Латвия и Естония, в Литва няма значително на брой руско малцинство. Ключово е твърде съседството между Литва и Калининградска област, която след разпадането на СССР представлява ексклав, отделен от Русия, изтъкна Тигнър. Още повече НАТО иска да изгради край него защита срещу Русия.

Кремъл може да бъде окуражен за нова авантюра и от факта, че поне засега Украйна все още не разполага с необходимо оръжие, за да се отбранява в дългосрочен план. То й е обещано от страните от ЕС, но все още не е доставено, а и произведените боеприпаси не са достатъчни. Така Русия може да пренасочи част от силите си от Украйна, за да упражнява натиск върху Северна Европа.

Нахлуване в Литва на път за Калининград е част от класическо военно мислене, изтъкна Брукс Тигнър. Москва е разположила отдавна значителен брой ядрени бойни глави, крилати ракети и дронове в ексклава.

Какъв ще бъде мотивът

През 2008 г. Русия откъсна Абхазия и Южна Осетия от Грузия. През 2014 г. тя анексира Крим, а през 2022 г. - Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка области.

Може би режимът в Москва ще обяви, че е необходимо да се помогне на Калининград, чийто жители са заплашени от някакви агресивни пролитовски милиции, от литовската армия или дори от полската армия. И това да доведе до необходимостта в Литва на път за Калининград да навлязат руски танкове, прогнозира Брукс Тигнър. След което тази територия ще бъде обявена за временно окупирана, докато през нея в двете посоки минават танковете и военното оборудване.

Експерти, пожелали анонимност, намекнаха пред Клуб Z, че маршрутът може да мине през Сувалкския коридор, дълъг само 100 километра. Наречен е на полския град Сувалки и се простира между Литва и Полша. Хем е най-краткият път от Калининград до Беларус, която е близък съюзник на Русия, хем свързва Балтика с останалата част на ЕС и НАТО.

Повтаря ли се 1939 г.?

Мрачните прогнози неминуемо водят до аналогии със събитията от 1939 г., разпалили Втората световна война. Отгоре на всичко част от териториите и в двата сценария съвпадат.

В резултат на Версайския договор от 1919 г. новосъздадената независима Полша получава излаз на море. За нейна сметка Германия губи територии и Източна Прусия е отделена от нея чрез т.нар. Полски коридор, чиято ширина варира от 200 до 300 километра.

Извън коридора остава свободният град Данциг (Гданск), където преобладава немско население. Именно заради апетита си към него нацистка Германия иска свободен сухопътен и морски транзит през откъснатите територии. Полша не отстъпва и резултатът е печално известен.

Калининград, наричан по онова време Кьонигсберг, се намира не къде да е, а в Източна Прусия. След Втората световна война той става част от СССР.

Аналогиите се натрапват от само себе си. Надеждата е да не се повторят ужасите от преди 85 години.

Но това, което Путин прави в момента в Украйна, е фашизъм – и като военни действия, и като пропаганда, смята Брукс Тигнър.

Какво мисли Тръмп за член 5

Атака срещу Литва ще представлява нападение срещу член на НАТО, което трябва да доведе до задействането на член 5.

„Путин обаче вероятно изчислява нещата така, че по това време в Белия дом вече ще бъде Тръмп“, смята специалистът.

Досега член 5 е бил активиран само веднъж в историята на НАТО. Това стана след терористичните атаки в САЩ на 11 септември 2001 г. Задействането на член 5 стана обаче от съюзниците, преди САЩ изобщо да са го поискали официално, припомниха пред Клуб Z дипломатически източници от алианса хронологията на събитията. Наистина в решението за активирането е участвал и американският посланик. Но той е гласувал „за“ заедно с колегите си от останалите страни членки на пакта, без да е получил дотогава указания от Вашингтон.

„Тръмп не разполага със стратегически екип от хора, които да планират добре нещата за в случай, че го изберат за президент. И ще влезе в Белия дом без план за действие. Той мисли на първо място за вътрешната политика, а външната е доста по-назад. Намеренията му по отношения на НАТО според мен ще станат ясни най-рано през 2025 г. Това вече ще даде яснота на Путин какви са неговите планове за Европа“, каза Брукс Тигнър.

Самият той лично не вярва, че Тръмп ще задейства член 5 на НАТО.

„Той в голяма степен презира НАТО и смята, че САЩ твърде дълго се грижат за европейската сигурност, че европейците не споделят справедливо бремето. Защо тогава да смята, че трябва да задейства член 5 за американските интереси? САЩ имат най-големия в света военен бюджет. Той е равен на този на следващите 10 страни, взети заедно. Следователно, Америка няма нужда от член 5. Европейците имат“, обясни експертът хода на мислите при евентуалния бъдещ обитател на Белия дом във Вашингтон.

Ще сервира ли Тръмп Украйна на Путин?

Същевременно не е изключено Тръмп да направи някаква тайна договорка с Путин, предполага Тигнър.

„Ето ви една плашеща прогноза. Ако Тръмп бъде избран, лично аз, а и не само аз, няма да бъда изненадан, ако той и Путин организират тайна среща или каквото и да било, на която да решат съдбата на Украйна. В името на мирен договор или споразумение Тръмп може да каже: „ОК, Владимир, можеш да си запазиш всички територии на изток, които завзе.“ След което двамата да обявят сделката и Украйна да се откаже от тези територии и да обещае никога да не влиза в НАТО. Защото без подкрепа на САЩ тя не би могла да направи кой знае колко. А Русия ще бъде щастлива“, нарисува експертът мрачната картина през Клуб Z.

Единственото оптимистично според него би било руският лидер евентуално да позволи на Украйна да се присъедини към ЕС. Той би позволил влизане в икономически, но не и във военен съюз. И след това да обяви гръмогласно победа – присъединени територии, украински неутралитет и край на конфликта.

Отделно Тръмп може да реши да не налива повече пари в Украйна, движен само от мисълта за печалба, допълни специалният кореспондент.

Няма опасност за България

Поне засега няма опасност за атака срещу България и изобщо срещу югоизточния фланг на НАТО, каза в заключения Брукс Тигнър.

Една от причините е успешното противопоставяне на украинския флот на руския в Черно море.

Друга причина са сърдечните поне засега момента руско-турски отношения и дружбата между Путин и колегата му Реджеп Ердоган.

„Какво би спечелила Русия от една такава атака? Има ли някакви значителни икономически или военни причини да окупира територии там? Според мене няма. Там няма значителни обекти. Няма и руско малцинство“, каза експертът от „Джейнс дифенс уикли“.

Всъщност у нас има немалко руски граждани, закупили жилища по крайбрежието. Те обаче не образуват малцинство.

Тигнър не вижда и причина Русия да си направи и друга черноморска военна база извън тази в Севастопол.

Москва не може да си позволи втори фронт

Густав Гресел. Снимка seesaw-foto.com

По-различно мнение изрази пред Клуб Z австриецът Густав Гресел – старши сътрудник по въпросите на политиката в Европейския съвет за външна политика (ЕСВП).

„Наистина войната радикализира още повече външната и вътрешната политика на Русия и укрепи  реваншистките и ревизионистичните възгледи. Но далеч не е сигурно, че те биха могли да доведат до военни действия. Русия не може да си позволи да открие втори фронт по време на тази продължаваща война, дори срещу по-слабо въоръжении европейци“, коментира той.

Той изтъкна, че Русия прахосва запасите си от танкове, военни коли и боеприпаси, за чието производство по времето на СССР са били необходими десетилетия. Ако войната продължава, ще трябва да мине известно време, за да попълни Москва наново своите запаси.

Изходът на войната в Украйна – кога и как ще свърши, ще има огромен ефект върху европейската сигурност, допълва Гресел. Ако Русия спечели, тя ще стане по-смела и ще бъде в по-добра позиция да атакува. Ако загуби, военният авантюризъм ще се изпари и дори може да се стигне до смяна на режима в Кремъл.

„Въпросът е могат ли европейците да поддържат Украйна, ако Тръмп спечели. Можем ли да ги подкрепим, за да си отвоюват териториите? Ще надделее ли в Европа политическото единство, ако американците се оттеглят? Или руският ядрен шантаж ще ни раздели? Всичко това ще определи дали и кога Русия може пак да удари“, обобщи Густав Гресел.