Да обичаме ли Русия или да я мразим? Нито едното, нито другото. Русия си е отделна държава със свои собствени интереси. И нейните интереси, в повечето случаи в историята, не са съвпадали с българските. Не съвпадат и днес.

* Z идва от Клуб Z. Само и единствено!

Ето какво каза пред БНР историкът Войн Божинов. В интервю за Петър Волгин, разбира се:

"Защо мразят 3 март? Всъщност те мразят себе си. Търсейки начин да се слеят с евроатлантическия пейзаж, тези хора търсят начини да забравят миналото си, да си измислят собствена биография както лична, така и на тяхното семейство и единственият начин да направят това, да се легитимират пред обществото като елит, който е определен да властва тук, е този пещерен антикомунизъм и пещерното русофобство".

Изказване, пълно с манипулативно поднесени неистини.

"Търсят начини да забравят миналото си"

Това е категорично невярно. Хората, според които 3 март не трябва да е национален празник, правят точно обратното - търсят начини да разкажат миналото такова, каквото е.

Да обяснят, че Русия е обявила война на Османската империя не заради братята славяни и православни, а заради своите собствени интереси. Руско-турската война от 1877-1878 г. е един от малкото моменти в историята, в който руските и българските интереси са съвпадали.

Защото в повечето важни моменти от нашата история - борбата за църковна независимост, Съединението, Балканските войни, двете световни войни, Русия не само че не е подкрепяла България, но е била против нея, а понякога дори е воювала срещу нея.

Освен това твърдението, че днес празнуваме 146 години свободна България не е коректно. Свободните ни години са 101. През останалите 45 години - в периода 1944-1989 г. - България бе под руско робство. В този период Русия успя да постигне това, което не успя да направи в края на XIX в., благодарение на усилията на велики българи като Стефан Стамболов, например.

"Да си измислят собствена биография"

Хората, за които 3 март не трябва да е национален празник, не измислят собствена биография. А опитват да разкажат собственатата история на България.

Като нaпример - ако не беше Априлското въстание от 1876 г., нямаше да има руско-турска война. Ако не беше решаващата помощ на българското население - разузнавателна, логистична, и всякака друга - Русия можеше и да не спечели тази война.

Боевете на Шипка, спечелени с решаващото участие на българското опълчение, са само емблемата на тази помощ, която е много по-значителна.

"Единственият начин да се легитимират е пещерен антикомунизъм и пещерно русофобство"

С това си твърдение Божинов признава, че комунизмът в България се използва най-вече за прокарване на руско влияние у нас. А не за пропагандиране на истинските леви идеи, измислени между другото от "колективния Запад".

Що се отнася до пещерния антикомунизъм и пещерното русофобство те, за съжаление, не са вариант за легитимация. По-скоро обричат изповядващите ги на маргиниализация. Защото огромната част от българското население продължава да се люлее в робската люлка на руската пропаганда.

Историческата истина е, че някои от най-бележитите представители на нашия народ са били отявлени русофоби или пък са имали сериозни резерви относно Русия и нейната политика спрямо България.

Русофобството на Георги Раковски, Захари Стоянов и Стефан Стамболов е толкова силно, че нямаше как да бъде прикрито дори в годините между 1944-1989 г., когато Москва бе упомената в държавния химн на НРБ. Свои сериозни резерви спрямо Русия обаче имат и велики личности като Васил Левски, Христо Ботев - авторът на стиха за робската люлка, в която се люлее народа - Пейо Яворов. В творчеството на Иван Вазов също могат да се открият стихове, които, меко казано, не са русофилски.

Безспорно е, че 3 март има всички основания да бъде национален празник на България. Тази дата увенчава с успех усилията на много велики българи за свободна България.

Проблемът е, че тази дата продължава да се използва от Кремъл за прокарване на собствената му пропаганда в България. А свободата е ценна и свята. И трябва да се пази от всички. Включително от тези, които са ни помогнали да я постигнем, но сега се опитват да ни поробят отново - т.нар. "освободители", даже "двойни освободители" (второто освобождение си беше чисто заробване, както вече бе спомената по-горе).

Говоренето срещу 3 март все пак постигна някои успехи - руските знамена, които се веят на този ден, стават все по-малко. Когато изчезнат напълно ще изчезне и дебатът, относно тази дата. Защото на национален празник да се веят знамена на друга държава е абсурд.

Честит празник!