
Да обичаме ли Русия или да я мразим? Нито едното, нито другото. Русия си е отделна държава със свои собствени интереси. И нейните интереси, в повечето случаи в историята, не са съвпадали с българските. Не съвпадат и днес.
* Z идва от Клуб Z. Само и единствено!
Ето какъв диалог се проведе днес в студиото на БНР:
Даниел Вълчев: Полша исторически е имала много големи проблеми с Русия. За разлика от българите. Ние имаме едно по-скоро добро отношение към руснаците. Който каквото ще да казва. Дори поляците намират сили да се противопоставят на европейската политика за украинското зърно.
Петър Волгин: Само че поляците протестираха и когато беше комунизма, и сега, когато не е комунизма. Ние и при комунизма си бяхме съгласни, и сега сме съгласни.
Даниел Вълчев: Поляците са една горда европейска нация. Това е положението.
Любим похват на руската пропаганда в България, е да приравнява комунистическия авторитарен режим с европейската демокрация. И особено важно – да обяснява как България и преди, и сега е била подтисната и унижена. И как и преди, и сега българите не смеят да протестират.
Сравненията с Полша, Чехословакия и Унгария, в които съпротива срещу СССР е имало, са любими. Тези упреци обаче почиват върху грозни клевети или обикновено непознаване на историята.

В България е имало много сериозно съпротивително движение още в първите години на новата власт - горяните.
Далеч по-известните и у нас, и по света бунтове срещу съветската власт са в Унгария са от 1956 г. и Пражката пролет е през 1968 г., както и в Полша в началото на 80-те години на XX в.
Трябва да се отбележи, че горянското движение е съществувало в най-мрачните сталински времена, докато събитията в Унгария и особено в Чехословакия и Полша са доста по-късно. Тогава международната обстановка е била доста по-благоприятна за подобна съпротива.
През 40-те и 50-те години на XX в. Западът всячески се е стараел да не дразни Сталин, защото не е можел да си позволи още една война след току-що завършилата Втора световна. Освен това България не е можела да разчита на
подкрепа от католическата църква, каквато подкрепа е имало за Унгария и Полша
Географското положение на страната ни, която е твърде близо до Москва, също затруднява търсенето на подкрепа или дори симпатия от западните страни.
А и в онези години медийно отразяване на горянските бунтове в България, разбира се, не е имало. Няма архивни кадри, каквито гледаме и досега от останалите страни в Източна Европа, дръзнали да се опълчат на човеконенавистния съветски режим.
Но да се върнем към днешния ден. Полша протестира не само срещу украинското зърно. В Полша има цяла правителствена програма за декомунизация на обществените пространства. В рамките на тази програма се премахват паметници на съветската армия.

У нас досега е махнат само един паметник – МОЧА в София. И се водят дебати за Альоша в Пловдив. Руските пропагандисти у нас славославят Полша, когато им изнася, но бранят МОЧА и Альоша, които Полша отдавна би премахнала.
Освен това
България също казва "не" на своите западни партньори
Това стана по т.нар. македонски въпрос. Целият Запад казваше "да" на това Скопие да започне преговори с ЕС. Само ние казахме "не" и в крайна сметка стана нашето.

И Брюксел не влезе в България с танкове, както правеше навремето Москва из колониите си в Източна Европа.
Що се отнася до твърдението, че ние имаме по-скоро добро отношение към Русия то също не е съвсем вярно.
Внимателно преглеждане на историята показва, че някои от
най-бележитите представители на нашия народ са били отявлени русофоби
или пък са имали сериозни резерви относно Русия и нейната политика спрямо България.

Русофобството на Георги Раковски, Захари Стоянов и Стефан Стамболов е толкова силно, че нямаше как да бъде прикрито дори в годините между 1944-1989 г., когато Москва бе упомената в държавния химн на НРБ. Свои сериозни резерви спрямо Русия обаче имат и велики личности като Васил Левски, Христо Ботев, Пейо Яворов. В творчеството на Иван Вазов също могат да се открият стихове, които, меко казано, не са русофилски.

България също като Полша е горда европейска нация! Това е положението!
Още по темата
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни