„Трябва да намерим работещ механизъм, за да продължи програмата за саниране и да не останем гетото на Европа“.

За това призова в интервю за „Нова нюз“ членът на ръководството на Камарата на строителите в България (КСБ) инж. Тодор Андонов. Поводът е вторият етап от санирането на жилища, при който за първи път собствениците на апартаменти ще съфинансират ремонтите с 20 % от стойността им,. В същото време заради липсата на достатъчно оферти, срокът за събирането им бе удължен от Министерството на регионалното развитие и благоустройството до 28 март.

При предишната национална програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради финансирането бе 100% държавно и бяха усвоени около 1,9 млрд. лева, припомни инж. Андонов. Тогава също е имало трудности, тъй като непознавайки програмата много хора се плашели, че ще им вземат апартаментите, а и организацията на толкова много собственици в един блок е била трудна.

„Имаме случаи, в които в един блок има четири входа санирани, а другите четири – не, защото собствеиците имат против, щели да им вземат апартаментите“, каза Андонов.

Сега вече не било необходимо да се убеждават хората, те сами разбрали ползите за всяко отделно жилище, за обществото и за квартала им.

„Интересът към първия етап със 100 процента безвъзмездно финансиране беше изключително голям. Кандидатстваха повече от 3000 сгради, като ресурсът необходим за тях е някъде към 4 млрд. лева. По Националния план за възстановяване и устойчивост сега има 1,129 млрд. лева  безвъзмездно за саниране“, каза Андонов.

И добави, че 282 млн. лева са предвидени за втория етап, при който собствениците на жилища трябва да съфинансират санирането с 20 процента от стойността.

„И там по мое мнение и наблюдение желаещите са твърде малко. Мога да дам пример от Бургас – там по първия етап кандидатстваха 230 многофамилни жилищни сгради, по втория етап - само 11. И това не са големите сгради с по 100-200 апартамента, това са малки сгради с по 10-12-18 собственици“, категоричен бе членът на Управителния съвет на КСБ.

Според него проблемът е основно организационен.

„Трябва да се променят изначално манталитетът и виждането на обществото към жилищата, които притежаваме“, каза инж. Андонов.

Той припомни, че в България за разлика от Западна Европа гражданите, които притажават собствено жилище, са доста по-голям процент – над 90 %. Още повече, че панелните блокове са ни наследство от социализма, както и високите ЕПК, които са с много на брой апартаменти. Вътре в такива сгради живеят много хора с твърде различен социален статус. Отделно e демографската криза, а и много собственици са напуснали страната, затова във всеки блок има поне по един-два апартамента, които не се обитават.

„Нашият манталитет като българи е, че ние имаме апартамент и всичко извън входната врата на апартамента сякаш не ни засяга. Докато това не е така. Ние трябва да разберем, че освен собственици на апартаменти, ние сме съсобственици и на една сграда и съответно носим, включително финансова отговорност, за поддръжката на цялостния облик на тази сграда“, смята той.

Според Андонов оттук идва и проблемът с организацията на хората. На въпрос колко трябва да доплащат гражданите сега, при втория етап на програмата, той даде ориентировъчна сума колко ще дължат при санирането на средноголямо двустайно жилище от 60 кв. м, около 5000-5100 лева.

Андонов разказа за много добрия пример на Словакия, където масово сградите са санирани, въпреки, че доплащането от собствениците е 50-60%. По закон всяка сграда там има регистрирано юридическо лице – Сдружението на собствениците, и то получава всеки месец пари от всеки собственик на жилище според квадратурата му. С тези пари се сключва договор за поддръжка на сградата с дадена фирма и тя се грижи за всички ремонти, включително и за санирането.

„Тези средства, които се акумулират по сметка на Сдружението на собствениците, служат за ремонт на асансьора, когато протече покривът, включително и за саниране. Но не е само това – държавата отпуска за самоучастието на сградите в санирането дългосрочни безлихвени кредити на Сдружението на собствениците“, обясни инж. Андонов.

Той припомни, че у нас има нужда от организация и работещо във времето решение.

„Имаме поети ангажименти към Европейския съюз по Зелената сделка за постигане на определени критерии за енергийна ефективност, за спестени въглеродни емисии. Жилищният и сградният фонд реализира една голяма част от тези въглеродни емисии. Най-евтината енергия е спестената енергия“, смята членът на УС на КСБ.

Според него е нужен механизъм, чрез който хората да разплатят „своето самоучастие в санирането в течение на времето, включително и чрез спестяването на средства, като ще плащат по-малко за отопление.“

Андонов припомни, че досега договорите за саниране за били тристранни – община, изпълнител и Българската банка за развитие, тъй като при предишната програма средствата бяха от националния бюджет. Сега средствата са по Националния план за възстановяване и устойчивост и ББР не участва, т.е. договорите се сключват между строителите и общините. Няма яснота как ще се случи вторият етап, дали строителите ще сключват договори само с общините, а общините ще си търсят 20-те процента съфинансиране от хората, или изпълнителите трябва да го правят.

„Любопитен съм кой строител би сключил такъв договор със сградна собственост от 100 апартамента и да си търси от различните апартаменти парите. Категорично трябва да се намери работеща формула. Трябва да стане много добре обмислено“, категоричен бе инж. Андонов.

Той припомни, че проблемът трябва да бъде решен чрез внесеното наскоро в парламента предложение за Национална жилищна стратегия 2025-2050 г., с която се задължава Министерският съвет да изработи средносрочна програма,  включително да намери механизъм и финансиране, с които да се покрие санирането на оставащата част от 2178 сгради, плюс работещ механизъм за подкрепа на 20-те процента самоучастие. ЕС е категоричен, че 100-процентовото безвъзмездно финансиране на санирането не може да продължи, затова ние като общество трябва да намерим работещ механизъм, завърши инж. Андонов.