Москва реагира със заплахи на разкрития разговор, в който висши германски военни обсъждат евентуално предаване на ракети „Таурус“ на Украйна. В разговора става дума и за това, че Украйна би могла да разруши моста към Крим с тях, но засега няма политическо одобрение на доставката.

Аферата с подслушването на Бундесвера беше последвана от епизод на предаването "Вести недели" на Россия 1, в който прокремълският пропагандист Дмитрий Кисельов назова четири моста в Германия, които Русия би могла да унищожи в отговор на евентуална атака срещу Кримския мост.

"Би било жалко, но какво можем да направим?", каза Кисельов.

След като през октомври миналата година в друг епизод на предаването беше излъчено предупреждение за ликвидирането на наскоро убития Максим Кузминов, въпросът дали тази заплаха няма да се превърне в реалност не е нереалистичен, пишат германските медии.

"В тази доста малка страна (Германия, б.р.) няма такива мостове, които да са толкова дълги, колкото Кримския. Но чрез насочване на ракети все пак има какво да се разруши", обяснява Кисельов в програмата.

Според него четири моста в Германия ще компенсират дължината на Кримския мост.

Това са моста към жп гарата в Кьолн, мостовете Фехермарнзунд и към остров Рюген в Северна Германия, и водният мост над река Елба в Магдебург. Подробностите, които той изброява за тези мостове, показват, че те не са спонтанно посочени, коментира „Франкфуртер Рундшау“.

Кисельов обръща внимание на дължината, а и на трафика и значението на мостовете. Според Кисельов мостът в Магдебург би бил "черешката на тортата" в такава атака.

Освен Кисельов на аферата реагира и бившият президент Медведев, който призова в „Телеграм“ да бъдат убивани германци.

Говорителката на външното министерство в Москва Мария Захариева пък заплаши с прогонване всички германски кореспонденти заради предполагаем тормоз над представители на руски медии в Германия.

"Искам да кажа това веднага, за да знаят всички, а в Берлин вече знаят това по дипломатически канали: Ако някой посегне на руските кореспонденти и доведе докрай това, което е явно е замислено, тогава германските журналисти ще напуснат Русия", заяви тя.

Това е било обяснено и на германския посланик Александър Граф Ламбсдорф във външното министерство в Москва, каза Захарова в пропагандния канал "Соловьов Live" в YouTube. Говорителката нарече разговора демарш, т.е. официален дипломатически протест.

В изявлението на Министерството на външните работи от понеделник се говори за предполагаеми "постоянни опити на властите на ФРГ да ограничат дейността на руските журналисти в Германия". На посланика е било дадено да разбере, "че подобни действия няма да останат без остър отговор".

Захарова е не само говорител на руското външно министерство. Тя оглавява и отдела, отговарящ за акредитацията, т.е. за разрешенията за работа на чуждестранни журналисти.

Германското министерство на външните работи разкритикува заплахите срещу германските кореспонденти в Москва. Русия действа все по-репресивно не само в собствената си страна, но и се опитва да дестабилизира демократичните общества в чужбина чрез пропаганда и дезинформация, заяви говорител в Берлин. "Заплахата срещу германските кореспонденти в Русия, които работят там въз основа на надлежната си акредитация, е само последният пример за това поведение."

Упрек към посланика на ЕС

Руските журналисти могат да работят свободно и безпрепятствено в Германия, заяви говорителят. Решенията за издаване на визи се вземат в съответствие със закона. Въпреки това той направи забележка на "непрекъснатите и съгласувани мерки за дезинформация и манипулиране на информацията от страна на руските държавни органи RT/Russia и Sputnik" и техните представители. През 2022 г. ЕС вече наложи санкции срещу тези държавни руски медии и забрани дейността им по излъчване в ЕС.

В интервю за държавната информационна агенция ТАСС във вторник Захарова обвини посланиците на държавите от ЕС, че са отменили в кратък срок среща с външния министър Сергей Лавров. Твърди се, че Лавров е искал да предупреди дипломатите да не се намесват в президентските избори в Русия в средата на март. Ако посланиците пренебрегват срещи с външния министър, "какво все още правят в нашата страна?", попита Захарова.