Швеция не влиза в НАТО с празни ръце. 200-годишният неутралитет я накара да развие военнопромишлен комплекс от световна класа, пише „Политико“.

Нейният ВПК произвежда всичко – от едномоторни свръхзвукови изтребители „Сааб JAS 39 Грипен“ до безоткатни оръдия „Карл Густав“, леки огнестрелни противотанкови оръжия АТ4, подводници клас „Готланд“ и противокорабни ракети РБС15. Той си сътрудничи и с други производители на военна техника и пример за това е „Стридсвагн 122“ – шведската версия на германските танкове „Леопард 2“.

През 2023 г. неутрална все още Швеция е похарчила за отбрана 9,2 милиарда долара, което прави 1,54 на сто от нейния брутен вътрешен продукт. Това показват данни на Международния институт за стратегически проучвания (МИСП).

Докато чакаше одобрението на страните членки за влизане в НАТО през миналата година, Стокхолм обяви увеличени инвестиции в отбраната. Правителството смята, че през тази година ще бъде изпълнена целта от 2 на сто от БВП, поставена от пакта преди 10 години.

Населението на страната от 10 милиона няма да доведе до кой знае какво увеличение на персонала на НАТО. Но ще донесе добре оборудвана армия, над 100 модерни изтребители, съвременен флот, както и добре развита в технологично отношение промишлена база, изтъква британският експерт Нийл Мелвин.

За отбраната си Швеция закупува артилерийски машини и БТР-и, модернизира танковете си и интегрира своите ВВС с тези на съседните страни.

По данни на МИСП от ноември 2023 г. Швеция разполага с 1017 БТР-а, 266 артилерийски установки, 110 основни бойни танка, 99 боеспособни самолета и 4 ударни подводници с конвенционално захранване.

Швеция има повече БТР-и в сравнение със значително по-мошни държави от НАТО като Великобритания, Германия и Испания, отбелязва „Политико“.

Като член на НАТО Швеция ще има възможност за доста по-голям износ на военно оборудване. „Сааб“, която произвежда изтребителите „Грипен“, през 2022 г. е била на 39-о място по печалба от износ на оръжие сред компаниите от тази сфера.

Същевременно влизането на Швеция в НАТО значително засилва пакта геополитически, допълва изданието. Страните членки вече контролират цяло Балтийско море с изключение на малка част от Финския залив, където се намира Санкт Петербург, и руския анклав Калининград. Така движението на руския Балтийски флот ще бъде затруднено още повече. А подводните кабели и тръбопроводи ще бъдат наблюдавани по-добре.