Преди около две години писах, че Путин е безспорният натовец номер 1 на 2022 г.

Годината още не бе преполовена, а две традиционно неутрални държави - Швеция и Финландия, подадоха молби за членство в пакта. Финландия бе приета през април 2023 г. Същото ще се случи с Швеция може би още тази седмица, след като вчера Унгария се съгласи тя да влезе в НАТО.

Струва ми се обаче, че пактът трябва да отдаде заслуженото не само на Путин, но и на Сталин. Двамата, взети заедно, вкараха в НАТО 27 от общо 32 страни членки.

Причина за създаването на Организацията на северноатлантическия договор, или НАТО, е съветската блокада на Западен Берлин през 1948 г. Тогава на власт в СССР е Йосиф Висарионович Сталин.

Първо пет държави подписват Договора за отбрана на Западноевропейския съюз. Това са Франция, Великобритания, Белгия, Нидерландия и Люксембург. Само година по-късно е подписан Вашингтонският договор и е сложено началото на НАТО. Към споменатите пет държави се присъединяват още седем - САЩ, Канада, Португалия, Италия, Норвегия, Дания и Исландия. Тези общо 12 страни се смятат за основателки на НАТО.

През 1952 г. в пакта влизат Гърция и Турция. Така страните членки стават 14.

През 1953 г. Сталин умира.

След смъртта му в НАТО влизат 5 страни. През 1955 г е приета ФРГ (по онова време Германия е разделена на две държави). Съветски лидер е Никита Хрушчов. Испания става член през 1982 г., когато в Кремъл е немощният вече Леонид Брежнев. През 1999 г., когато СССР се е разпаднал и руски президент е Борис Елцин, към пакта се присъединяват Полша, Чехия и Унгария.

Мнозина смятат Владимир Путин  за последовател на Йосиф Висарионович. Той се опитва да разсее подобни внушения. Но действията му говорят обратното.

Репресиите в Русия са най-жестоките след тези от времето на сталинския терор. Путин вече е втори в историята на СССР и смятаната за негов наследник Русия по дълготрайност на управлението. Сталин бе на власт 29 години - от 1924 до 1953 г.

Путин е президент официално 20 години, но на практика управлява почти четвърт век. Той стана президент през 2000 г. Принуден бе да се оттегли през 2008 г., тъй като конституцията тогава не позволяваше повече от два поредни мандата. За 4 години Путин стана премиер, а държавен глава бе Дмитрий Медведев. Но Путин дърпаше конците.

Той се завърна през 2012 г., като междувременно президентските мандати бяха удължени на 6 години. След по-малко от месец изтича вторият. Но той няма да е последен. Конституцията бе пренаписана и по „желание на народа“, изразено от космонавтката Валентина Терешкова, досегашните мандати се зануляват. Така Путин може за изкара поне още два мандата с продължителност общо 12 години. И да остане в Кремъл до 2036 г., като надмине Сталин по продължителност на управлението - 32 години държавен глава срещу „само“ 29.

Путин уверено гони Сталин и по приети при неговото управление нови членки на НАТО. От 2000 г. досега в пакта влязоха 13 държави. Първо през 2004 г. бяха приети наведнъж 7 страни - България, Румъния, Словакия, Словения, Литва, Латвия и Естония. През 2009 г. това се случи с Албания и Хърватия. Последваха ги Черна гора (2017), Северна Македония (2020) и Финландия (2023). Тази седмица това ще направи и Швеция.

Както се вижда, резултатът засега е 14:13 в полза на Йосиф Висарионович срещу Владимир Владимирович. Но само засега. Настоящият руски президент явно е решил в това отношение да надмине Бащата на народите. По-точно се старае, макар да не го иска.

Путин дотолкова се натопорчи срещу Запада, че само увеличи желанието на неутрални страни да влязат в НАТО. Както каза генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг, вместо финландизация* на НАТО той получи натовизация на Финландия. Тя се изразява в 1300-километрова граница на Русия с алианса.

Досущ като Сталин, който е смятал, че ще задуши Западен Берлин.

Наистина човек трябва много да се постарае, за да постигне този ефект. Вече и петте скандинавски държави са част от НАТО. На Балканите извън пакта останаха само Косово, Сърбия и Босна. От тях единствено Босна има излаз на море, но бреговата й линия е едва 24,5 километра. Анклавът Неум е обграден от двете страни от Хърватия.

НАТО празнува скоро своята 75-годишнина. Би трябвало ръководителите й да удостоят подобаващо хората, допринесли за нейното разширяване. Сред тях несъмнено са Сталин и Путин. Не би било зле например да бъдат изсечени възпоменателни медали с ликовете на двамата лидери. Или техни статуетки да се раздават като сувенири. Тези хора наистина имат огромни заслуги пактът да стане притегателна сила и най-мощната военна организация в света.

--------------

*Терминът е от времето на Студената война. Той описва „процеса, чрез който една мощна държава кара една по-малка съседна държава да спазва правилата на външната политика на първата, като същевременно й позволява да запази своята номинална независимост и собствена политическа система”.