Настъпи заветната дата 6 март, на която, както беше уговорено, академик Денков подаде оставка на правителството. И то с идеята, че това не е някаква хватка срещу коалиционния опонент, а е истинска оставка. Затова и тя бе гласувана в парламента, защото без това гласуване нещата щяха да се запазят такива, каквито са си били преди нея - т.е. обещанието нямаше да е изпълнено.

И тук настъпи нещо неочаквано. Вместо да се зарадват на възможността да поемат нещата в свои ръце чрез премиер Мария Габриел, както беше договорено, ГЕРБ се разсърдиха, че ПП-ДБ "много бързали". Започна една ротация в настроенията на Бойко Борисов, който през два часа обявяваше или неизбежни избори, или започване на коалиционни преговори.

Какво целят ГЕРБ?

Общото впечатление от цялата история е, че за ГЕРБ ротацията не е скучен технологичен термин за съставяне на правителство в трудна ситуация, а е особено мъчителен способ за причиняване на неудобства на партньорите. Затова е и сърденето, че се намалява времето, в което явно Борисов е планирал да ротира ПП-ДБ на шиш.

Ако имате нездрава фантазия - какво по-хубаво от това премиерът Денков хем да е премиер, хем да е в оставка максимално дълго време, през което вие сутрин да кажете, че отивате на избори, а следобед да размислите?

Дребното интригантстване е една от радостите на българската политика, а за някои дори минава за висш пилотаж, особено ако скоростта на ротацията се вдигне над 200. Но зад впечатляващата хореография прозира сериозна пошлост и дори един тежък структурен дефект.

Тъй като много институции - от медии до съдилища и прокуратура - са овладени от превтасали във властта партии като ГЕРБ и ДПС, те живеят с идеята, че управлението по право е тяхно и те само временно са го "отстъпили" на ПП-ДБ. Времето на преотстъпването според някои е изтекло, затова ГЕРБ-ДПС трябвало да си поемат отново нещата. Защото опитът, без значение какъв, си е опит.

Доколко "изпрани" са Борисов и Пеевски?

Защо било изтекло времето на ПП-ДБ във властта? Тук теориите са много, без нито една да е наистина вярна. Според едни войната в Украйна била вече загубена и било все тая дали в правителството ни са евроатлантици или путинисти. Според други Борисов и Пеевски вече са толкова "изпрани", че блясъкът им заслепява даже евроатлантическите партньори, които едва ли не се редят на опашка да ги душат и прегръщат.

Защо първата теория е невярна не си струва да се обсъжда. Същото е валидно и за втората, но все пак е редно да се каже, че рейтингът от 5% на господин Пеевски (според последното проучване на "Алфа Рисърч") показва, че дори собственият му електорат не е в цялост убеден в ефекта от "изпирането".

Дори хора като Андрей Райчев, които са привърженици и на двете теории едновременно, заявяват съвсем коректно, че от скандалите в съдебната система се е разнесла "страшна воня". Поддържането на умерена чистота на превтасалите във властта партии и страшната воня от подопечната им съдебна система не са съвсем съвместими, дори на Балканите.

Нови скандали, стари зависимости

Накратко, маневрите и ротациите около Ротацията демонстрираха отново овладяването на ключови институции от определени партии. Ето няколко скорошни доказателства:

Медиите направиха от предложения от ПП-ДБ меморандум скандал, че ставало дума за "делкане" на властта. Същите принципи в проекта за споразумение на ГЕРБ не произведоха подобен ефект. Да не говорим пък за предложението на Десислава Атанасова от декември да има квота в регулаторите от 1/3 за ДПС, което беше прието с мълчаливо медийно съгласие;

Започна се тюхкане, че ПП-ДБ били избързали с оставката и така съкратили времето за преговори. А тотално се забрави, че ГЕРБ имаха две седмици да обмислят предложението на ПП-ДБ, които те пропиляха, за да тръснат контрапредложение един ден преди датата на оставката;

Мегаскандалът с намерената пътна газова карта на Теменужка Петкова е в медийно затъмнение. От тази карта става ясно, че всичко по строежа на "Турски поток" е било договорено с руската страна и последвалите търгове са всъщност предварително нагласени, за да бъдат спечелени от определени кандидати, които са руски изпълнители или подизпълнители. Да не говорим, че изтече и информация за срещи с руски лица, които са част от забранителни списъци. А и остава истината, че България финансира с няколко милиарда и скоростно построи чрез руски фирми част от "Турски поток", който е резервиран 90% от "Газпром" в обозримо бъдеще. В настоящата геополитическа ситуация това е инструмент на Кремъл за заобикаляне на Украйна. Същото беше валидно и през 2017-2018 г. Ако ПП-ДБ бяха направили всичко това, те щяха да бъдат разкъсани като путинисти в медиите, а прокуратура и служби щяха да ги разследват до девето коляно. Докато министър Тагарев е критикуван, че е забавил изпращането на БТР-и с два месеца и това се обсъжда надълго и широко, за т.нар. пътна карта гузно се мълчи;

Правят се опити "страшната воня" в съдебната система да се припише на двама загинали и един избягал. Удобно, защото целият проблем е, че разследването ще трябва да се провежда от лица, за които има сериозни съмнения, че са сред участниците в смрадливите схеми. А те са на високите си постове, защото спират или изобщо не започват разследвания около Борисов и клуба "Магнитски" в широк смисъл. Това е и конкретната причина за вонята.

Кога ще се отмирише?

Драмата на ротацията е, че Борисов, а и Доган, не са убедени, че е дошъл момента да управляват сами (с помощта на БСП или "Възраждане"). Тезите за "изпирането" продължават да се въртят в медиите, но с надеждата, че колкото повече те се ротират, толкова вонята ще намалява.

Но тази надежда не отговаря на реалността. Изчистването на корупционните съмнения по отношение на ГЕРБ и ДПС би могло да стане с избор на независими и авторитетни разследващи и съдебни органи. А това най-лесно и убедително би могло да се реализира чрез ротационно управление между ГЕРБ и ПП-ДБ, в което и двете страни споделят отговорност за решенията и имат право да налагат вето над спорни кандидатури. 

Дори и да се стигне до извънредни парламентарни избори, ако се запази картината, която "Алфа" Рисърч и "Маркет Линкс" дадоха в последните си изследвания на електоралните нагласи, след тях управленските дилеми ще са същите. Затова от ротация на настроения с 200 е добре да се премине към реална ротация във властта. С по-малко драми и по-скромна хореография по възможност. 

Дойче веле