Уважаеми господа министри и депутати от Реформаторския блок, 
Уважаеми господин Тодор Танев, 
Уважаеми господин Радан Кънев, 
Уважаеми господин Светослав Малинов,


Обръщам се с молба към вас сериозно да обмислите подкрепата си за предложения от ГЕРБ законопроект за началното и предучилищното образование, в частта му за предоставяне на ваучери за обучение в частни училища.

Следните съображения според мен е добре да бъдат взети предвид при формиране на политическата ви воля.

1. Предложението на РБ за отпускане от частните училища на стипендии за „талантливи“ деца от семейства с по-скромен социално-икономически профил е половинчато. Ако бъде прието, че е достатъчно да се отпуска по една стипендия на година (при, да кажем, 150 деца прием на година в по-масовите частни училища), това с нищо не би разрешило системния проблем за гарантиране на равен достъп до качествено образование, който  политиката „ваучери за частни училища“ би породил. Пример в това отношение е пионерът във ваучерната политика Чили, където от 2008 г. се принуждават да въведат т. нар. целеви ваучери (targeted vauchers), покриващи напълно образованието в частни училища за 40% (най-бедните) от децата.

2. Може би наистина е по-добре още сега да се въведат директно целеви ваучери за деца от социално слаби семейства, а не да се чака първо да видим ефекта от 1-2 „ загубени“ поколения? Предвид натрупаните огромни проблеми с неграмотността в страната за последните 25 години, надали можем да си позволим подобно изчакване. А съчетан с демографските тенденции в страната, проблемът нараства в геометрична прогресия. Помислено ли е за всичко това?

3. Няма адекватен отговор и на въпроса за легитимните цели на тази реформа:

А) Ако целта е подобрена конкуренция с цел по-добър образователен продукт, е редно да се проучи дали това обещание на универсалната ваучерна система е спазено. Страната, най-агресивно въвела универсална ваучерна система напоследък, е Швеция, През 2006 г. там заменят изцяло безплатната държавна образователна система с ваучерна система, където държавата напълно покрива обучението на децата в частни училища. Резултатите са дълбоко разочароващи – не само страната пада главоломно в класацията PISA, но и редовно избухват  корупционни и други скандали с частните училища там. (Кратко представяне на основните проблеми на http://www.reuters.com/article/2013/12/10/sweden-schools-idUSL4N0JK32620131210)

Б) Ако целта е равен достъп до образование за всички деца, то и сега този достъп е гарантиран – за всяко дете има гарантирано място в държавно училище, като родителите имат правото да избират училището на децата си – и в момента „парите следват ученика“ в държавните училища. Проблеми и в момента има, разбира се. Те са свързани обаче не директно с равния достъп до образование, а с равния достъп до КАЧЕСТВЕНО образование. И в момента държавата преразпределя в полза на uppermiddle Sofia class, доколкото до т. нар. елитни училища ( концентрирани предимно в столицата) достъп имат деца от относително по-заможни (с над средните за страната доходи) семейства. Не е никак ясно как този системен проблем ще бъде разрешен с повече от същото – повече „пари да следват ученика“ вече и в частните училища“? Дали от това ще спечелят избирателите в кв. Аспарухово, след като основните частни училища отново ще са концентрирани в София и големите градове? Дали това ще донесе повече качество вследствие на повече конкуренция? Дори и да има по-добри резултати в централните частни училища (което не е гарантирано, както примерът на Швеция ясно показва), това надали ще компенсира влошаването на средата и, съответно, резултатите в лишените от адекватно финансиране поради отлив на ученици училища от периферията и малките градове, гетата и т. н.

4. Оценен ли е рискът, свързан с източването на публични средства към частни училища, създадени именно с тази, а не с цел произвеждане на качествен образователен продукт? Една голяма опозиционна група, известна със своя бизнес нюх , освен с контрола си над компактни групи български граждани от малцинствата, не се противопостави на законопроекта (депутатите й гласуваха „въздържал се“) – дали са били мотивирани от принципната си убеденост в обществената полза на „ваучерната система“ или от интересите на клиентелата си по места ми е трудно да преценя.

5.   Как ще противостоите на #KOЙ, който може да отвори училище към всяка #ЛАФКА, в което полуграмотни членове на „малцинствата“ съвсем „свободно“ ще запишат децата си?

6. В тази връзка, как ще гарантирате, че няма да възникнат „сегрегирани“ училища  в гетата (по горепосочената схема), където ще се усвояват средства и само ще се печатат дипломи?

Да обобщя: Как ще гарантирате равен достъп до качествено образование за всички – което е основният проблем на образователната ни система и в момента, и с предложената реформа, както по всичко личи, ще продължи да бъде нейният основен проблем?

Ружа Смилова е политолог, преподавател в СУ "Климент Охридски", програмен директор на Центъра за либерални стратегии. Текстът е публикуван в блога й.