Трудно ли се справя организмът ни с промяната на часовото време? Според проучване, проведено от германската здравна застрахователна компания ДАК, около 29% от анкетираните 1000 души са имали здравословни проблеми след смяната на часовника. Сред жените този процент достига дори 35 на сто.

Почти една трета от хората в Германия са на мнение, че смяната на часовото време от зимно към лятно оказва отрицателно въздействие върху здравето им, показва още проучването. Освен това 74% от всички анкетирани смятат смяната на времето за ненужна и биха я отменили. За разлика от тях 23 на сто са на мнение, че редовната смяна на стрелките е полезна.

За всеки трети обаче смяната на времето от зимно към лятно води до реални физически симптоми, наподобяващи така наречената jet lag – това е умората, която се появява при пътуване в други часови зони.

Едно от изследванията на смяната на времето е проведено в Института по медицинска психология към Лудвиг-Максимилианския университет (LMU) в Мюнхен. Експертите са установили, че хората наистина имат вътрешен часовник. Ние не се ориентираме по часовника, а по дневната светлина и съответно регулираме ритъма си на сън и бодърстване. Това става чрез хормони: когато е тъмно, се отделя мелатонин, който ни прави уморени. Ако обаче сутрин е светло, освобождаването му се потиска и вместо него се произвежда кортизол. Този хормон ни събужда.

Подобно на пътуването до другия край на света, смяната на времето нарушава ритъма ни, тъй като се променят светлинните условия. Когато преминем към зимното часово време, вечер се стъмва по-рано и се уморяваме по-рано. Сутрин обаче е по-светло, така че ставането не е толкова трудно. Преминаването към лятно часово време е по-лошо. През пролетта слънцето изгрява по-рано, което забелязваме още преди смяната на часовото време - но след това много хора изведнъж отново стават на тъмно. Когато организмът все още е в режим на сън, за метаболизма и кръвообращението е трудно да се раздвижат.

Колко бързо организмът се адаптира към новите светлинни условия варира при отделните хора. Докато на мнозина са им необходими само един или два дни, при други това отнема до една или две седмици. Децата, възрастните хора и хората с нарушения на съня са особено засегнати от смяната на времето. Проучванията в САЩ показват също, че след преминаването към новото време се увеличава броят на пътнотранспортните произшествия с фатален край и на грешките при лечението, допуснати от медицинския персонал. Предполага се, че причината за това е липсата на концентрация, която някои хора изпитват в дните след смяната на времето.

По принцип обаче няма сериозни рискове за здравето, свързани с преминаването от лятно към зимно часово време. Въпреки че отделни проучвания съобщават за по-висок риск от сърдечен удар, резултатите са противоречиви. Например, често не се вземат предвид други причини за предполагаемото увеличение - климатът на изследваните държави, навиците за сън или фактът, че по принцип повече хора получават инфаркт в понеделник. Освен това има и проучвания, които не са установили забележимо увеличение на инфарктите. 

Има няколко прости съвета, за да не се чувстваме толкова засегнати от смяната на времето. Когато преминаваме към зимното часово време, тъмнината е проблематична за организма ни. За да не се уморявате толкова рано, трябва да прекарвате възможно най-много време навън.

"Интензитетът на светлината е по-висок, така че можете да останете будни по-лесно", казва лекарят Алфред Виатер.

Упражненията също така стимулират кръвообращението и обмяната на веществата. Затова ежедневната разходка на чист въздух е идеална през зимата.

Лятното време е малко по-трудно, тъй като губим цял час сън. Експертите съветват да подготвим организма за смяната на режима още в началото. Четири дни преди смяната например можете да започнете да си лягате с четвърт час по-рано и да ставате по-рано всеки ден.

Здравноосигурителната компания AOK също така предлага да останете в леглото малко по-дълго сутринта след смяната на режима. Това дава на тялото малко почивка. Ако все още имате проблеми със съня, можете да използвате техники за релаксация като дихателни упражнения, медитация или просто горещо мляко с мед или релаксираща книга. Диетата също играе важна роля. Затова трябва да избягвате да ядете тежки храни вечер, а в идеалния случай и да избягвате алкохола.

"Ако вечер пиете много алкохол, това може сериозно да наруши качеството на съня ви", обяснява Мартин Конерман, главен лекар по вътрешни болести в Касел, в интервю за HNA.

Упражненията на чист въздух са също толкова полезни както през лятото, така и през зимата.

"Светлината може да се тълкува като лекарство - тя има антидепресивно и активиращо действие", подчертава Клаус Вестфал, медицински директор на клиника Хелиос в Касел, според вестника.