Ново изследване показва, че и ние, хората, разполагат с т.нар. „седмо чувство“ или както бива наричано -  „дистанционен тактилен усет“. Това е досега недоказана сетивна способност: способността да възприемаме обекти, без да ги докосваме директно.

Екипът учени от Queen Mary University представиха откритието си на конференция в Лондон.

Дистанционният тактилен усет бе известен само в животинския свят - при определени крайбрежни птици, които могат да откриват плячка под пясъка.

Досега се смяташе, че човешкият осезателен усет е изцяло „близък“, тоест директен тактилен усет, основан единствено на пряк контакт с кожата. Но отдавна е известно, че някои животни притежават по-далечни механични възприятия. Така например бекаси и други крайбрежни птици могат да локализират плячка под повърхността, като регистрират миниатюрни сигнали от натиск и вибрации в пясъка. Тази механично-тактилна форма на „дистанционно възприятие“ функционира чрез фини механични обратни връзки в зърнест материал – например когато движенията на натиск причиняват промени в околната среда, които организмът възприема.

В работата си учените искат да установят дали и хората са способни на това. В експериментите те карат участници да движат внимателно пръстите си през пясъчник, под чиято повърхност е поставено малко кубче. Целта е била кубчето да бъде локализирано, преди действително да бъде докоснато.

Резултатът: участниците успяват в изненадващо много случаи да разпознаят правилно позицията на обекта – подобно на птиците, чийто сетивен механизъм служи като модел. Физични модели показали, че човешката ръка е способна да възприема минимални измествания в пясъка, които възникват при преместване на зърната върху скрит обект. Тази чувствителност е близка до теоретичната физическа граница на това, което изобщо може да се измери в такъв материал.

Във втори експеримент изследователите сравнили човешката способност с тази на робот, снабден с тактилен сензор и обучен чрез модел тип Long Short-Term Memory (LSTM). Докато хората достигат средна прецизност от около 70%, роботът може да разпознава обекти от малко по-голямо разстояние, но същевременно по-често генерира фалшиви сигнали и в крайна сметка достига само около 40% точност. И двете системи – човешката и изкуствената, се доближават до физически възможните граници на чувствителност.

Резултатите показват, че хората действително могат да откриват обекти в гранулирани материали като пясък още преди да се осъществи контакт. Тази способност разширява разбирането за това докъде всъщност се простира човешкият осезателен усет.

Възможни приложения

Освен основното неврофизиологично значение, учените виждат и практически приложения: подобни открития биха могли да помогнат при проектирането на по-чувствителни роботизирани системи, които – подобно на хората – използват тактилна информация, за да действат в трудни среди, например при търсене на обекти под пясък, откриване на археологически артефакти или при изследването на извънземни повърхности като Марс.

„Тясната връзка между роботиката, психологията и изкуствения интелект в това изследване показва как интердисциплинарните подходи могат да водят до нови открития“, казват учените.

„Експериментите с хора помогнаха да се подобрят процесите на обучение на робота – а роботиката от своя страна даде нови перспективи за разбирането на човешкото възприятие.“