Вече 10 години дипломати и служители на разузнаването по света се сблъскват с мистериозни здравни инциденти, документирани под името "хавански синдром". Невидима сила ги парализира и ги оставя инвалиди за цял живот: не могат да се концентрират, внезапно губят равновесие, страдат от ужасни мигрени.

Американските разузнавателни агенции доскоро твърдяха, че нямат информация за участието на други държави, но съвместно разследване на "Инсайдър", "60 минути" и "Шпигел" доказва, че времето и мястото на атаките са свързани с пътуванията на служители на Главното разузнавателно управление на Русия (ГРУ) от военното подразделение 29 155. Две жертви са забелязали служители на 29 155 преди или непосредствено след атака и ги идентифицират по снимки. Оказва се също, че свързаната с ГРУ Военномедицинска академия (ВМЕДА) е изучавала клиничните ефекти, причинени от "хаванския синдром", а един от ключовите членове на група 29 155 е получил държавна поръчка за разработване на акустично оръжие.

Какво е "хавански синдром"

"Хаванският синдром" получи името си след един от най-големите инциденти, случили се през 2016 г. в кубинската столица. Множество американски и канадски служители на местното консулство се сблъскали със странен феномен: внезапно се почувствали зле, изпитали силен натиск (понякога болка) в ушите, пристъпи на гадене и паника, както и усещане за странни звуци - или силен шум, или много висок звук, подобен на свирене на скакалец. Последствията остават с месеци или дори години - замъглено съзнание, проблеми с концентрацията, внезапна загуба на равновесие, проблеми със съня и други.

С течение на времето става ясно, че подобни случаи се повтарят с американски дипломати, служители и разузнавачи на други места по света, често направо в самите представителства. Медицинските тестове в много случаи демонстрираха обективни доказателства за следи от травма в определени области на мозъка и по този начин се изключи вариантът "психосоматика". От общия брой оплаквания на американски държавни служители, събрани през последните години (повече от хиляда), поне няколко десетки са добре проверени и доказани и те са се появили по целия свят - от Европа (включително Русия), до страни от Югоизточна Азия и Латинска Америка.

Франкфурт - 2014. Идентификацията на Гордиенко

Поначало е трудно да се проследят движенията на офицерите на ГРУ в Европа, тъй като те обикновено летят до една страна, а впоследствие се придвижват с автомобил до истинската си дестинация (друга държава), за да прикрият следите си. Те по правило летят в групи, които се сменят според фазата на операцията - някои наблюдават жертвата и участват в организацията, други директно извършват нападението.

На 26 януари 2014 г. двама служители на 29 155 кацнали в Прага - Александър Мишкин (с паспортно име "Петров") и Денис Сергеев ("Сергей Федотов"). Четири години по-късно те ще станат известни в цял свят като отровителите на Скрипал в Солсбъри, но този път имат съвсем различна мисия.

Те вземат влака до Мюнхен, където на 30 януари наемат кола. Изчезват за два дни и, съдейки по километража, посещават съседен град, неизвестно кой (но в този радиус може да е например Франкфурт). Скоро след това се връщат в Прага и на 2 февруари отлитат обратно за Москва. Най-вероятно това представлява първото "разузнаване на района".

Няколко месеца по-късно започна основният етап от операцията. На 25 септември същият Денис Сергеев отлита от Москва за Милано, докато по същото време, но за Париж, поема Егор Гордиенко ("Георгий Горшков") . И двамата веднага взимат влак при пристигането си, за да се срещнат скоро след това в Женева. Там отново наемат кола, този път за 5 дни (не е ясно къде са отишли). Резервират хотел директно на летището в Женева, което им позволява да пътуват оттам до всяка дестинация в Шенген, без да оставят следа. Връщат се в Москва на 13 октомври - отново по различни маршрути.

Сергеев и Гордиенко са заменени от следващата група. Първо пристигат Иван Терентьов ("Лебедев") и неговият помощник Николай Ежов ("Кононихин"), който пристига във Виена на 11 октомври. Малко по-късно, на 15-и, към тях се присъединява Данил Капралов ("Степанов"). От 17 до 24 октомври Александър Ковалчук ​​("Данилин") се присъединява към групата. Всички гореспоменати лица, с изключение на Мишкин, година по-късно ще участват в отравянето на българския оръжеен магнат Емилиян Гебрев с "новичок".

Операцията приключва на 3 ноември, когато трима от членове на 29 155 отлитат едновременно, но през различни летища – Ежов от Виена, а Терентьов и Капралов от Женева. От хотелските резервации на Капралов и датите на резервации на самолетни билети става ясно, че те са знаели за планираното заминаване на 3 ноември много по-рано.

"Плодовете" на техния труд узряват на 4 ноември - служители на американското консулство във Франкфурт започват да изпитват необясними проблеми. Един от пострадалите служители (журналистите му поставят условно името "Тейлър") се почувствал зле в сградата на консулството. Симптомите - в началото силен натиск в гърдите, впоследствие и върху врата, главата му започнала да се върти и поти, догадило му се, получил сърцебиене, започнал да чува висок шум. Няколко секунди по-късно "Тейлър" изгубил съзнание. Той си спомня, че няколко седмици преди инцидента забелязал подозрителен мъж със здраво телосложение и много висок ръст да се разхожда из жилищния комплекс, предназначен за служители на консулството, и да снима района. "Тейлър" го попитал какво прави тук, а предполагаемият натрапник отговорил нещо със силен акцент и си тръгнал.

Когато посредници на "Инсайдър", "60 минути" и "Шпигел" показали снимка на Егор Гордиенко, "Тейлър" отговорил уверено. 

"Да, това е той, сега настръхвам, като гледам тази снимка".

Китай и "Пътят на коприната" - 2016 - 2017 г.

"Инсайдър" по-рано разказа за мащабен проект на ГРУ - "Пътят на коприната", чийто маршрут минава от Казан през страните от Централна Азия до Китай. Той е използван като прикритие за преминаване на агенти и превоз на стоки.

Месеци след откриването на "трасето", през лятото на 2016 г., американските дипломати започнали да съобщават за странни здравословни проблеми. Организаторът на нападенията е Булат Янборисов, който поддържа постоянен контакт с всички ключови служители на групата 29 155. Той лети до Китай през май 2016 г., за да подготви атаката. (Той също така лети за България заедно с "Горшков" и "Федотов" няколко дни преди отравянето на Гебрев).

На 6 юли 2016 г. група агенти от 29 155 отлита за Казан. Това са Александър Мишкин ("Петров"), Алексей Калинин ("Никитин"), Алексей Толстопятенко ("Тимур Нозиров") и Роман Пунтус ("Панов"). Три дни по-късно колона от камиони потегля към Китай. Следите на групата се губят за известно време, но на 25 юли Мишкин се връща в Москва със самолет от Китай и веднага след това отива в Санкт Петербург. Той поддържа постоянен контакт със Сергей Чепур, професор във ВМЕДА и ръководител на Изследователския изпитателен институт по военна медицина, който в ГРУ отговаря за тестването на ефектите върху тялото на различни видове токсични вещества и други оръжия.

През същото лято в Китай са забелязани странни инциденти със служители на американски консулства. Първата жертва е работещ в Шанхай ИТ специалист от Държавния департамент, отговарящ за съхранението на класифицирана информация. Симптомите му се появяват внезапно - на 12 юни започва да се чувства силно замаян, трудно пази равновесие, проблем е дори да стане от леглото. Понякога просто пада, докато върви по улицата. Появяват се проблеми с краткосрочната му памет, след няколко месеца симптомите отшумяват, но през 2018 г. той отново започва да губи равновесие. След няколкомесечно изследване официалната диагноза на лекарите е "неизвестно излагане на околната среда, причиняващо травматично увреждане на мозъка".

През 2017 г. служители на ГРУ от 29 155 продължават да използват маршрута като начин да стигнат до Китай. Междувременно все повече и повече американци съобщават за странни здравословни инциденти. През лятото на 2017 г. няколко жертви се появяват в Гуанджоу. Някои от тях твърдят, че чуват странен висок звук. Засегнатите също се оплакват от световъртеж, мозъчно замъгляване, главоболие, загуба на краткотрайна памет, безсъние и гадене. Една от жертвите съобщава, че внезапно губи равновесие. В резултат на това Държавният департамент на САЩ евакуира повече от десет служители от Гуанджоу.

Подобни инциденти се наблюдават и в Пекин през 2017 г. Най-малко един американски служител на Министерството на търговията съобщава за странни звуци и внезапни здравословни проблеми - гадене, загуба на равновесие, болки в ушите.

Тбилиси 2021 г. — идентифицирането на Алберт Аверянов

"Джой" (измислено име от "Инсайдър") се премества от САЩ в Грузия през февруари 2020 г. със съпруга си (дипломат) и сина си. Те се установяват в Тбилиси в къща на тиха улица, недалеч от посолството. Джой е лекарка по образование и работи в частна американска клиника.

На 7 октомври 2021 г. тя изчаква сина си да се върне от училище, докато пере дрехи на втория етаж на дома си. Докато вади дрехи от пералнята, обръщайки се към прозореца, изведнъж усеща нещо подобно на мощна звукова вълна, която пронизала главата й отляво, откъм страната на прозореца, изпълнила я с всепоглъщащ шум и с ужасно главоболие. "Джой" изтичала в банята, където звукът сякаш изчезнал от главата й и повърнала. Тя се обадила на съпруга си и скоро той пристигнал, придружен от служители по сигурността в посолството.

Докато чакала съпруга си, "Джой" погледнала навън и забелязала странна кола, която никога преди не била виждала на малката улица, и я заснела. Близо до автомобила тя забелязала висок, светлокос мъж със слабо телосложение. До него стояло момиче. И двамата били много добре облечени, сякаш ще отиват на тържествено събитие. Когато мъжът забелязал, че "Джой" го снима, бързо се мушнал в колата и избягал.

До днес "Джой" продължава да изпитва тежки мигрени, каквито никога преди не е имала. Съзнанието й е замъглено, трудно слиза по стълбите, координацията на движенията й е нарушена, появили са се проблеми и с вестибуларния апарат. Тя често има шум в ушите си и е развила проблеми със слуха. Световъртежът й понякога е толкова силен, че трудно се обръща в леглото.

В университета "Джонс Хопкинс" Джой е диагностицирана с двустранна дехисценция на полукръгъл канал - много рядко заболяване. То може да е вродено, но тогава болестта щеше да се е проявила отдавна, или може да се появи в резултат от нараняване. Тя е оперирана, от двете страни на черепа й са поставени метални пластини, които облекчават симптомите, но не ги премахват напълно.

Американските следователи не успяват да установят какво е причинило инцидента. Но "Инсайдър" открива, че офицери на ГРУ от 29 155 в този момент са били в Грузия. На 30 септември 2021 г. в командировка заминава основателят на 29 155 генерал Андрей Аверянов, който понастоящем е зам.-шеф на ГРУ. По същото време от Москва излита и синът му Алберт Аверянов, когото баща му приема в своето подразделение няколко години по-рано. Алберт, въпреки младата си възраст (тогава на 21 години), вече е натрупал сериозен опит - докато е студент в Московския държавен университет през 2017-2018 г., той неофициално е "обучаван" в Женева от гореспоменатия Егор Гордиенко. Гордиенко пък работи в Женева под прикритието на втори търговски представител на Русия в Световната търговска организация. По-късно Алберт става активен член на групата (както се вижда от неговите пътешествия), въпреки че - за разлика от останалите - продължава да води публичен начин на живот, лети в чужбина под истинското си име, играе футбол в отбора на "Евиан" (вкарал е нула гола в 60 мача по данни на "Инсайдър"), вози приятелката си Настя с неговия Mercedes-Benz ML/GLE.

По време на описаните събития Алберт току-що е завършил магистърската си степен във Факултета по глобални процеси на "Московския държавен университет" (темата на дипломната му работа е "Формиране и институционализация на глобалното ниво на управление на миграционните процеси").

По-нататъшният маршрут на генерал Аверянов е трудно да се проследи - той изключва телефона си и се появява отново в Москва на 10 октомври, точно по същото време като сина си. Телефонът на сина му показва, че на 30 септември той е отлетял за Ташкент, където на следващата сутрин се е обадил на узбекски мобилен номер от летището. Това обаждане е последното, извършено от Алберт през следващите 10 дни. 40 минути по-късно, в 08:40 сутринта на 1 октомври, полетът Ташкент-Тбилиси излита от летището.

След това телефонът на Аверянов-младши е в роуминг, но без достъп до мрежата. Девет дни след последното обаждане от Ташкент - и само два дни след здравния инцидент с "Джой" - на 9 октомври Алберт отново включва телефона си в Ташкент (видно от полученото съобщение "Добре дошли в Узбекистан") и на следващия ден се връща в Москва.

Когато на Джой е показана снимка на Алберт Аверянов, тя светкавично го разпознава:

"Когато видях тази снимка, веднага имах спонтанна реакция, почувствах се зле. Не мога да съм 100% сигурна, че това е точно този човек, но определено много прилича. До ден-днешен, когато го гледам, усещам същата интуитивна реакция".

Алберт Аверянов отказал да коментира участието си в инцидента пред "Инсайдър".

Странни съвпадения - Белград и Ханой 2021 г.

Както се вижда от атаката в Тбилиси, служители на 29 155 предпочитат да не летят директно до страната, където възнамеряват да извършат атаката, за да направят операциите по-трудни за проследяване. Въпреки това, като се сравнят работните посещения от Русия на екипи на ГРУ със случаи на "хаванския синдром", могат да бъдат открити интересни съвпадения.

Така например във вечерта на 17 юли 2021 г. Андрей Аверянов, Роман Пунтус и Вячеслав Долганов отпътуват към Душанбе и се връщат в Русия в началото на август. Къде са летели не е известно, но на следващата сутрин, 18 юли, полетът излита от Душанбе за Белград, а на 26 юли в Белград се случва инцидент със служител на ЦРУ, на служба в Сърбия, който преди това е работил в отдела, който се занимава с Русия. Според американски източници, запознати със ситуацията, жертвата била вкъщи вечерта и хранела бебето си, когато усетила това, което описва като "удар" - сякаш някакъв лъч бил насочен към нея. Тя легнала на пода и след това се преместила в друга стая. Според нея детето също го е усетило. Тя е евакуирана и като останалите пострадали е диагностицирана с черепно-мозъчна травма.

На 8 август Аверянов, Долганов и Пунтус отново са на работно пътуване и отново през Душанбе. Връщат се само след две седмици. В дните между 15 и 21 август се случват два тежки инцидента с американски граждани в Ханой. На 15 август са ранени 11 души - двама служители на посолството, петима представители на Министерството на отбраната и няколко от специалните части. Според източници на "Инсайдър" един от пострадалите разказва, че симптомите са били предшествани от усещане за оглушителен шум - "като прахосмукачка или реактивен двигател", след което се е почувствал сякаш гърдите му са притиснати и съзнанието му е замъглено. Друг се почувствал така, сякаш изведнъж е бил потопен на стотици метри под водата, получил е световъртеж и паник атака.

Събеседници на "Инсайдър" твърдят, че няколко дни по-късно е имало нов инцидент: рано сутринта на 21 август служител на ЦРУ, който преди това е работил в Украйна, се събудил със странни усещания. Отначало чул някакъв нискочестотен звук, а след това сякаш главата му експлодирала. Той е един от малкото хора, които са били подложени на медицински преглед малко преди инцидента, така че лекарите могат да сравнят биомаркерите в кръвта му преди и след случката и да документират невронни увреждания.

Преди атаката той участвал в ултрамаратони, а след нея едва можел да ходи повече от 15 минути. Според собствените му твърдения "функционира на 35%" поради мозъчна мъгла. Официалната диагноза - "дисфункция на невронната мрежа и устойчива дисавтономия поради травматично мозъчно увреждане".

Тъй като все още не е възможно да се установи къде точно е отлетяла групата на Аверянов от Душанбе през юли и август и - за разлика от случаите в Тбилиси и Франкфурт - никой не ги е идентифицирал на място, няма преки доказателства за тяхното участие в тези инциденти. Любопитно е обаче, че действията на група 29 155 са синхронизирани във времето с епизоди на "хаванския синдром".

Разбулването на мистерията

Както често се случва в ГРУ, счетоводният отдел издава тайната. На 12 декември 2019 г. споменатият полковник от ГРУ Иван Терентьов ("Лебедев"), заместник на Аверянов в 29 155, изпраща писмо с "разяснения" до началника на отдела за борба с корупцията на президента на Русия Андрей Чоботов. В писмото Терентьов обяснява защо не е включил 100 хиляди рубли в декларация, която е трябвало да подаде като част от промяната на попрището си (след като се появява в разследванията на "Инсайдър", Терентьов не може да продължи агентурсната си дейност в Европа и е изпратен в почетно изгнание като главен федерален инспектор за Сахалинска област).

Терентьов не е просто шпионин, а висококвалифициран военен инженер, който съчетава работата на заместник-командир на диверсионна група с изследователска работа в Министерството на отбраната (той е съавтор на десетки научни статии, като "Критерии за оценка на ефективността на стрелбата под вода, като се вземе предвид динамичната стабилност на системата "стрелец-оръжие-среда") . Но 100-те хиляди рубли, от които се интересува антикорупционната агенция, са платени за нещо друго, а именно за работа към Фонда за перспективни изследвания (ФПИ), който се занимава с "разработване и създаване на иновативни технологии" във военната сфера.

Агенцията иска доклад за това каква дейност е била извършена за ФПИ и Терентьов моли своя помощник, подполковник Николай Ежов (известен още като "Николай Кононихин", който пък е назначен за главен федерален инспектор на Магаданската област, съседна на Сахалин), да изпрати копие по имейл до Кремъл. Ежов изпраща споразумение, в което се посочва, че Терентьов, като победител в конкурс, ще прехвърли своята "индивидуална работа" на Фонда. Антикорупционният отдел не е доволен от този отговор и моли да се обясни подробно каква е същността на тази работа.

Тук Ежов изпраща документ, от който става ясно, че Иван Терентьов е прехвърлил на Фонда "индивидуална работа", озаглавена "Потенциални възможности за нелетални акустични оръжия по време на военни (бойни) операции в града".

Какъв вид "акустично оръжие" разработва Терентьов? Ако говорим за оръжия, които използват звукови вълни, тогава можем да става дума за инфразвукови оръжия, действащи на голямо разстояние и предназначени да предизвикват паника у врага, или за вълни от звуковия спектър, които предизвикват оглушителен ефект. Малко вероятно е това да е ултразвук, който бързо се абсорбира или разпръсква. Но е възможно оръжието да е наречено акустично по друга причина: микровълновото излъчване от човешкото ухо при определени условия може да се преобразува в акустичен сигнал (ефект на Фрей). Именно този ефект най-вероятно е възникнал в случаите на "хавански синдром".

Какво причинява "хаванският синдром" и какво общо имат лекарите от ГРУ?

"Хаванският синдром" е толкова необичаен феномен, че дълго време изследователите се съмняваха, че изобщо съществува, мнозина го приписваха на психосоматични разстройства или погрешно тълкувани странични ефекти на други заболявания. Но с течение на времето данните толкова много нараснаха, че стана невъзможно да се отрече наличието му: от стотици оплаквания бяха идентифицирани няколко десетки добре проверени случая, при които ясно е установено конкретно увреждане на мозъка.

Група от експерти, събрана от американската разузнавателна общност, заключи, че "хаванският синдром" е причинен от "уникална комбинация от характеристики, които не могат да бъдат обяснени с известни екологични или медицински състояния и могат да бъдат причинени от външни стимули". Д-р Дейвид А. Релман, микробиолог от Станфордския университет и съпредседател на групата, обясни пред "Инсайдър", че повечето жертви са били здрави преди атаката и не са страдали от депресия или мигрена. Това се потвърждава не само от техните показания, но и от резултатите от медицински прегледи, на които много от тях са минали по време на служба.

Въпреки че фактът на увреждане на мозъка при жертвите на "хаванския синдром" е извън съмнение, не е напълно ясно какъв вид въздействие е довело до това, отбелязва Релман. Един от вариантите е импулсно микровълново лъчение, друг вариант е ултразвук. Но във втория случай възникват много проблеми: ултразвукът е много по-лесно да се отслаби от всякакви препятствия, като например дебела стена, и разстоянието до жертвата трябва да бъде много по-малко, отколкото при използване на микровълни.

Експериментално е доказано, че импулси от определен тип могат да увредят невроните и миелиновата обвивка на невронните клетки, добавя Релман, и следи от това увреждане могат да бъдат открити в кръвта: за невроните това е протеинът NEFL (тънък полипептиден неврофиламент), а ако миелиновата обвивка е увредена - GFAP (глиален фибриларен киселинен протеин). Но тестът за тези маркери трябва да се извърши незабавно, за предпочитане още в първия ден. Очевидно при мнозинството от тези случаи е било невъзможно да се извърши толкова бързо подобен тест.

Ето какви са констатациите на експертната група:

"Електромагнитната енергия, особено импулсните сигнали в радиочестотния диапазон, правдоподобно обяснява ключови характеристики, въпреки че остават някои слепи петна (...). Използвайки нестандартни антени и методи, сигналите могат да се разпространяват с малки загуби във въздуха на десетки и стотици метри и - с известни загуби - през повечето строителни материали (...). Външен електромагнитен или акустичен стимул, независимо от честотата, може да достигне и да засегне вътрешното ухо и други части на мозъка, за които групата оцени, че играят ключова роля в причиняването на симптоми. Външният слухов канал може да действа като вълновод, насочвайки външната енергия към вътрешното ухо и мозъка.

Групата изслуша показанията на няколко души, които случайно са били изложени на електромагнитни сигнали. Въпреки че тези случаи не са били контролирани експерименти, те предоставят интересни доказателства, че такива стимули могат да имат значими клинични ефекти. Въпреки това, те също предполагат, че различните хора могат да изпитат един и същ тип стимул по различен начин, което може да обясни част от наблюдаваната хетерогенност в изследваните случаи, когато се появяват такива ефекти. Освен това, при излагане на по-висок интензитет изглежда се предизвикват различни симптоми от излагането на по-нисък интензитет, което предполага, че може да има повече от една променлива или биологичен механизъм. И накрая, ефектите от електромагнитното излагане могат да се натрупат с течение на времето (например - за няколко часа) и могат също да причинят внезапни, остри симптоми. Въпреки това групата подчертава, че потвърждението или опровергаването на някое от тези предварителни наблюдения ще изисква систематично изследване".

Един от най-проучваните случаи на последствията от "хаванския синдром" беше случаят на "Джой", където две изследвания независимо диагностицираха жената с двустранна дивергенция на полукръгъл канал. Това е костен дефект, при който се образуват малки дупчици в полукръговия канал на вътрешното ухо. Ключовите симптоми включват хиперакузис (когато човек може дори да се чуе как мига или движи очните си ябълки, докато чете), загуба на равновесие, шум в ушите, който пациентите описват като "свирещ" или звук, подобен на цвърчене на щурец или скакалец (това е съобщавано от много жертви на "хаванския синдром"), мозъчна мъгла и мигрена.

Това заболяване е изключително рядко и е слабо проучено явление, което почти никой в Русия не е изучавал, освен... ВМЕДА, където професор е споменатият Сергей Чепур, постоянен консултант на генерал Аверянов, и чийто възпитаник е Александър Мишкин. Именно във ВМЕДА сега работи Александър Ковалчук ​​("Калинин"), който отлетя за Европа през 2014 г. по време на операцията във Франкфурт. ВМЕДА и Институтът по военна медицина, ръководен от Чепур, са основните тестови полигони, където ГРУ изследва ефекта на своите лекарства и оръжия върху тялото на хора и животни.

Причини и последствия

Защо Кремъл има нужда от подобни атаки? Никой не знае точния отговор, но от разговорите с дипломати става ясно, че тази стратегия постига ефект: много служители не искат да се занимават с Русия от страх, че могат да останат инвалиди.

"Инсайдър" настоява, че след като съвместното му разследване с "60 минути" и "Шпигел" представя преки индикации за връзката между инцидентите и операциите на военно подразделение 29 155 на ГРУ, американските власти трябва да преосмислят отношението си към "хаванаския синдром" и да започнат пълно разследване на инцидентите.

"Самите жертви се надяват на това - не само защото не обичат да ги правят на луди, но и защото разбират, че ако американските власти не реагират на тези инциденти, те ще продължат", подчертава изданието.

Трудно е да се каже каква точно ще бъде реакцията, но нападенията срещу дипломати, особено на територията на посолства, не могат да останат без сериозни последствия, завършва "Инсайдър".

Кремъл отхвърли твърденията, нямало доказателства

Реакцията на Кремъл не закъсня и не беше изненадваща - отхвърли твърденията, предаде Ройтерс.

„Това изобщо не е нова тема. Дълги години темата за т. нар. хавански синдром се преувеличава в пресата и от самото начало се свързва с обвинения срещу руската страна“, каза в отговор на репортери говорителят на Дмитрий Песков.

„Но никой никъде не е публикувал или изразявал убедителни доказателства за тези необосновани обвинения“, добави той. „Следователно всичко това не е нищо повече от безпочвени, необосновани обвинения от страна на медиите“, каза още.

Разследване на американското разузнаване, чиито констатации бяха публикувани миналата година, установи, че е „много малко вероятно“ чуждестранен противник да е отговорен за заболяването, за което служители на посолството на САЩ в кубинската столица Хавана съобщиха за първи път през 2016 г. Симптомите на заболяването включват мигрена, гадене, загуба на памет и световъртеж.