Държавите от еврозоната и Гърция преговарят от седмици. Един въпрос обаче непрестанно се появява: “Знаете ли какъв план преследва гръцкото правителство?”

Още преди срещата на финансовите министри от еврозоната отговор нямаше и германският финансов министър Волфганг Шойбле: “Нямам и понятие и вярвам, че не съм единственият.”

Действително изобщо не е лесно да се прозре каква точно е целта при преговорите на премиера Алексис Ципрас и на финансовия му министър Янис Варуфакис. Сигурно е едно – Гърция иска пари.

Това пише Патрик Бернау в коментар за “Франкфуртер алгемайне цайтунг” (ФАЦ), озаглавен: “Какво искат гърците?”

В своя скорошна публикация в “Ню Йорк таймс” Варуфакис настоява за “няколко месеца финансова стабилност, което време ще ни позволи да подходим към решаването на задачата по реформите. Програмата ни не е ляво радикална, ние особено се влияем от Кант”.

“Какво възнамерява да направи Гърция през тези месеци?”, пита авторът  на ФАЦ Бернау, според когото едно е ясно – какво правителството в Атина не иска.

Той пропомня, че в края на миналата седмица кабинетът на Ципрас е начертал “червените линии” – на първо място не желае да спести толкова пари, които да подсигурят 4,5 на сто излишък от БВП, преди да настъпи падежът на лихвите по кредитите. По този въпрос не е изключено да се съгласят финансовите министри от еврозоната. Второ – гръцкият кабинет обръща гръб на приватизацията, тя просто се спира.

“Ясно е, че Гърция не желае да изпълни ангажиментите си по реформите. В тази страна “тройката” (ЕС, ЕЦБ и МВФ – бел. ред.) не е единствената мръсна дума. Другата е “меморандум” – понятието, отнасящо се до документите, в които са заложени условията как да се осъществят  реформите. Правителството ги окачестви като провал, защото след четири години празни приказки икономическият ръст бил с отрицателен знак”, припомня авторът и продължава: “В действителност през изминалите години Гърция съкрати някои държавни разходи и донякъде оздрави бюджета. От необходимите според ЕС реформи обаче Атина склони само на някои от тях, но дори и те не бяха напълно осъществени. Така например  бяха вдигнати данъчни ставки, но финансовите служби направиха твърде малко за събираемостта на налозите.”

Според ФАЦ в правителствената реторика отсъствало понятието “цялостни реформи”. Според Варуфакис Атина била съгласна със 70 на сто от реформите, но останалите 30 на сто трябвало да бъдат предоговорени.

“Какво означава това, не е ясно. На хартия били осъществени 63 на сто от точките в меморандума на “тройката”. Остава открит въпросът кои реформи трябва да отпаднат и кои биха ги заменили”, заключава Патрик Бернау.