Космическият апарат на НАСА "Джуно" ("Юнона") засне Амалтея, неуловимата доскоро пета луна на Юпитер, докато преминава пред Голямото червено петно на планетата, предоставяйки на астрономите рядък поглед към този малък, но интригуващ естествен спътник, съобщи Лайв сайънс, цитирана от БТА.

Най-известните луни на Юпитер са четирите му Галилееви спътника: Йо, Европа, Ганимед и Калисто, всеки от които е широк няколко хиляди километра. Петата открита луна на Юпитер и петата по големина от 95-те известни естествени спътници на планетата е Амалтея. Тя е открита през 1892 г. от Едуард Емерсън Барнард, американски астроном.

Въпреки че е петата по големина луна на Юпитер, Амалтея е с доста скромни размери. Тя е оформена като картоф. Дългата ѝ ос е едва 250 км, а в най-тясната си част е едва 128 км. Измерванията на гравитацията, извършени от космическия апарат "Галилео" на НАСА в началото на 2000 г., доведоха до извода, че Амалтея не е нещо повече от хлабаво скрепена купчина отломки, а не солидна скалиста луна.

"Джуно" е заснел Амалтея по време на 59-ото си приближаване до Юпитер на 7 март. Луната се вижда като малка черна точка на фона на тъмните пояси от облаци над планетата и след това преминава пред Голямото червено петно.

Голямото червено петно е огромна буря с диаметър 12 500 км. Амалтея е заснета на 181 000 км над облаците на Юпитер.

Амалтея е и най-червеният обект на Слънчевата система. Какво е червеното покритие, не е известно. Възможно е това да е сяра, изхвърляна от вулканите на Йо и достигнала до съседната луна.

Друга загадка на Амалтея е защо излъчва повече топлина, отколкото получава от Слънцето. Това има няколко обяснения, като е възможно те да се съчетават. До луната достига както излъчвана топлина от Юпитер, така и отразявана от планетата.

Освен това Юпитер генерира огромно магнитно поле - магнитният балон от него е вторият по големина в Слънчевата система след този на звездата ни, хелиосферата. В по-близката част на елиптичната орбита на Амалтея до Юпитер тя е дълбоко в магнитосферата на планетата в район, където радиационните пояси от заредени частици могат да обсипват повърхността й и това да предава енергия. Магнитосферата също може да поражда електрически потоци в ядрото на Амалтея, което допълнително я затопля.