Прехвърлянето на средства от частните пенсионни фондове в Националния осигурителен институт (НОИ) не само няма да реши проблемите в сектора, но може и допълнително да влоши финансовото му състояние, категорични са експертите от Института за пазарна икономика (ИПИ). Според собствената им оценка, държавното осигуряване е във фактически фалит и държавата няма да се справи с него, защото решенията ѝ за фундаментални промени се взимат за броени дни, без публично обсъждане и извън контекста на дългогодишните проблеми в двата пенсионни стълба. 

Фонд "Пенсии" или т. нар. първи стълб на пенсионното осигуряване, например, е в тежко състояние, защото не се попълва адекватно -  57% от сумите в него се покриват с трансфери от бюджета, при това става дума за милиарди, показват данните на ИПИ. За период от 10 години (2003-2013 г.) преводите от хазната към НОИ са се удвоили и в момента възлизат на 6% от брутния вътрешен продукт за страната, като ръстът им изпреварва този на икономиката. В резултат дефицитът във фонда доближава 5 млрд. лв., или 60% от общите разходи за пенсии, уточни главният икономист на института Десислава Николова. Тези разходи не зависят от икономическия цикъл – при добро развитие на икономиката те са налице, но при спад размерът им се влошава допълнително, уточни председателят на Съвета на директорите на ИПИ Красен Станчев.

Другият проблем според икономистите е, че Сребърният фонд не се управлява активно и в последните години има нулева доходност. В същото време дружествата за допълнително пенсионно осигуряване отчитат 11,4% средна доходност и стават все по-привлекателни за младите работещи. Отделно личните пенсии в частните дружества се наследяват напълно, докато при НОИ правата на наследниците са доста ограничени. Затова експертите не съветват държавниците да пренасочват към Сребърния фонд средствата от индивидуалните партиди на хората, избрали да ги прехвърлят изцяло в НОИ.

"Истината е, че двата фонда работят по различен начин. Те не са взаимнозаменяеми, а се допълват, и е добре да продължат да съществуват заедно", коментира Десислава Николова.

По думите ѝ рисковете в първия стълб са основно политически, защото срещу пенсията стоят единствено обещанията на политиците. Заплаха са още и лошите демографски прогнози за страната ни, както и негативното съотношение между пенсионери и работещи, което се очаква през следващите години. Има, разбира се, и макроикономически рискове, свързани със състоянието на трудовия пазар, размера на сивата икономика, инфлация и прочие, но те са трудно измерими величини.

При втория стълб рискът е пазарен и основно по отношение на доходността. Законодателството обаче покрива част от този риск с предвидената минимална доходност. Хиперинфлацията също може да е заплаха за функционирането на втория стълб.

"И нека да успокоим хората, защото пенсионен фонд не може да фалира. Той е отделно юридическо лице от пенсионното дружество и активите на фонда не отговарят за дълговете на фалиралата компания, а ще бъдат прехвърляни за управление от друг пенсионен фонд", поясни Николова.