Способен ли е българският съд да пази честта и доброто име на хората? Има ли право всеки гражданин на защита срещу злонамерена публична кампания, която накърнява неговото достойнство?

Как се постъпва, когато съдът признава, че човекът е жертва на клеветническа публикация, клеветниците са осъдени да платят за това, но същият съд казва: Ние нямаме правомощия да искаме премахването на клеветническото съдържание?

Това е част от голяма тема, която юристи нееднократно са коментирали и която досега винаги спира до тук:

"Нашето право не познава такъв иск"

"Седем-осем години се боря с този проблем. До момента всички решения по мои дела - и на Софийския районен съд, и на Софийския градски съд, и на Софийския апелативен съд, и на Върховния касационен съд, отричат възможността да бъде постановено решение, с което се задължава медията да премахне клеветническата статия", казва  Александър Иванов, адвокат на Владислава Цариградска по делото, което тя заведе срещу сайта "ПИК".

Владислава Цapигpaдcĸa беше обект на злостни клеветнически кампании, разпространявани в сайта "ПИК". Съдът призна нанесената вреда и осъди собствениците да платят обезщетение за разпространяването на позорящи съчинения. Но поради недостатък на правната уредба клеветническото съдържание продължава да живее във виртуалното пространство и няма норма, която да застави издателя да го свали.

"Абсурдно е положението да се признае по съдебен ред, че публикацията е несъвместима с правния мир, а в същото време тя да продължава своя виртуален живот", казва  Владислава Цариградска.

Но ако в закона не е уредена "възможност за защита чрез осъждане на възложителя да преустанови извършването на противоправни действия" и да осъди ответника да премахне  клеветническите публикации, не следва ли да се промени законът? За първи път в началото на месеца ВКС допусна този казус да се разглежда по същество, което е своеобразен пробив, смята Александър Иванов.

Този тип злоупотреба на "кафявите медии", със свободата на словото и с правото на информация, при която съвсем целенасочено се разрушават човешки авторитети, се разпространи много в последните 10-15 години. Ако се има предвид кой беше управляващо мнозинство през последните 10-15 години, точно когато тази практика на медийната империя на Пеевски се развихри, очевидно е, че липсва политическа воля за законодателно решение.

Според Михаил Екимджиев - адвокат и председател на Асоциация за европейска интеграция и права на човека, не е необходимо да имаш писан закон, когато е ясно, че честта, достойнството, репутацията на един съдия, са накърнени, за да разпознаеш и дефинираш проблема. И да намериш законодателен път или тълкувателно решение, или някаква друга практика на върховните съдилища, които да стигнат до определение на съдилищата за сваляне на такива публикации.  

"Всеки ерудиран и независим съдия би трябвало, стъпвайки на принципите на правото, да намери ad-hoc средство и да разпореди това в името на защитата на основните конституционни права и свободи. Но нашите съдии нямат такъв рефлекс.

Решението на ВКС предстои да бъде взето през октомври. Не е ясно какво ще бъде то. Ако върховните съдии предпочетат безотговорността на статуквото, имаме идея да пуснем жалба в Страсбург за липса на ефикасно средство за защита - обезщетението не води до преустановяване на нарушението, което е основният критерий за ефективна защита.  

Решението на съда е от голямо значение за жертвите

Въпросът е много дълбок и опира до култура, опира до манталитет, до разпознаване на ценности и по-конкретно до съдебна практика и законодателно отношение." 

Решението на ВКС е от голямо значение за хората - обект на злостни кампании; кампании, които често пъти са политически дирижирани и финансово възнаградени. Тези жертви все още нямат инструмент, с който да премахнат помията на кафявите медии, чийто бизнес модел е в полето на арогантността, скандалите и клеветите.

Дойче Веле