Антикорупционният фонд (АКФ) вчера изпрати молба до Административен съд – София град (АССГ) за налагане на наказание на Антон Славчев, Антоанета Георгиева-Цонкова, Пламен Йоцов и Силвия Къдрева - членове на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) и на други евентуално отговорни длъжностни лица от КОНПИ.

АКФ отправя молбата за наказание поради пореднoто решение на КОНПИ от 18 юли 2024 г., с което комисията незаконно отказва да изпълни окончателното решение на съда да разкрие всичките си решения за отнемане на незаконно придобито имущество, съобщават от неправителствената организация.

„Считаме, че с неизпълнението на Решение № 6774/14.11.2022 г. на АССГ отговорните длъжностни лица на КОНПИ осъществяват неизпълнение на задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт. Поради това считаме, че е налице основание за налагане на наказание за неизпълнение на актове на съда по реда на чл. 304 от Административнопроцесуалния кодекс“, коментира Лора Георгиева от правния екип на АКФ.

Решението на КОНПИ идва след като в началото на юли 2024 г. Върховният административен съд (ВАС) окончателно отхвърли жалбата на комисията по делото, инициирано и спечелено от Антикорупционния фонд (АКФ) още през 2022. Отхвърлянето на жалбата не остави повече процедурни стъпки пред комисията, като я задължи да предостави пълен достъп до решенията си в 14-дневен срок след влизането на съдебното решение в сила - нещо, което КОНПИ е била длъжна да направи още преди две години.

Погазвайки решението на съда обаче, в края на миналата седмица КОНПИ за пореден път отказа да изпрати на АКФ текста на решенията си, тъй като според комисията те „съдържали лична информация“. Решението на комисията противоречи на ясното решение на съда, според което „става дума за обществена информация и не съществуват основания за отказване на достъп до нея.“

„За пореден път КОНПИ си позволява да тълкува и прилага закона в разрез с окончателното съдебно решение, което е задължена да изпълни. Това е грубо погазване на принципите на върховенството на правото, поради което смятаме, че е необходимо наказание за длъжностните лица, които го допускат“, допълва Лора Георгиева.

АКФ води дело срещу КПКОНПИ още от април 2022 г., след като комисията отказа да предостави достъп до решенията си за образуване на производство за конфискация на незаконно придобито имущество. В хода на делото стана ясно, че комисията в нарушение на закона е обявила за служебна тайна всички свои решения за образуване на конфискационно производство. Решението е било взето през 2018 г. от тогавашния директор на КПКОНПИ Пламен Георгиев. Георгиев подаде оставка през 2019 г. след скандала „Апартаментгейт“, започнал с разкрития на АКФ и Свободна Европа. Заповедта на Георгиев скрива решенията в най-обемната сфера на дейност на КПКОНПИ, в която са заети най-голям брой нейни служители и за която се разходва най-голяма част от 30 милионния ѝ годишен бюджет.

Решенията са важни, защото именно чрез тях може да се изясни какви проверки са извършени от държавния орган, установените въз основа на тях факти, критериите и правните изводи, довели до образуване на съдебно дело, силно засягащо имуществената сфера на гражданите, заявяват от АКФ.

Още през ноември 2022 г. Административен съд – София град (АССГ) постанови, че решенията на КПКОНПИ представляват обществена информация и е налице надделяващ обществен интерес от предоставянето им. Съдът задължи комисията да предостави пълен достъп до тях в 14-дневен срок след влизането на съдебното решение в сила. Решението на съда тогава е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вместо да изпълни съдебното решение обаче, КПКОНПИ подаде иск то да бъде обявено за нищожно и в нарушение на закона самоволно спря предоставянето на търсената от АКФ информация.

През март 2023 г. АССГ отхвърли иска на КПКОНПИ и отказа да обяви съдебното решение за нищожно. Според съда, твърдението на комисията, че съдебното решение е „неразбираемо“, е напълно неоснователно.

Въпреки ясното решение на АССГ, през април 2023 г. КПКОНПИ отново прибегна до процедурни трикове, като обжалва решението на АССГ пред Върховния административен съд. По този начин разкриването на решенията за отнемане на имущество се забави с още една година.

В началото на юли 2024 г. Върховният административен съд потвърди определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството.

Произнасянето на ВАС беше окончателно и за КОНПИ не остана възможност за друго действие, освен да изпълни решението на съда - нещо, което комисията е била длъжна да направи още преди две години, съобщават още от АКФ.

„Колкото повече КОНПИ бави публикуването на тези решения, толкова повече се засилват съмненията, че ръководството ѝ се страхува от обществената реакция, когато те бъдат разкрити“, коментира Бойко Станкушев, директор на АКФ. „Грубото нарушение на закона от страна на КОНПИ ни мотивира да използваме всички налични средства, за да направим публична тази информация от висок обществен интерес.“

Към момента от КОНПИ не коментират ситуацията.