Един от най-големите хитове в социалните мрежи по време и след френската Олимпиада - турският състезател по стрелба Юсуф Дикеч, даде интервю за бТВ.

Дикеч стана легенда с небрежния си външен вид и желязно спокойствие, с които спечели сребърен медал на Олимпийски игри в Париж. Той се класира на второ място в отборното състезание в смесената дисциплина 10 м. въздушен пистолет с партньорката си Севал Тархан (която незаслужено остана игнорирана - бел. ред.).

Турският състезател се отличаваше с това, че не използва високотехнологично оборудване, с което се състезаваха всички останали в тази дисциплина. Той заслужи среброто с обикновена жълта тапа за уши и обикновени очила, като стреля с една ръка в джоба на панталона.

Ето и интервюто, което Дикеч даде пред Виктория Петрова за bTV:

Спокойно и сякаш „наужким“. Побъркахте мнозина с представянето си на Олимпийските игри. Какво обаче стои зад това?

– Макар и да изглежда, че стоя спокойно, там вътре в мене се развихряха бури. Бях много развълнуван, имаше голямо напрежение. Но това, че изглеждам спокоен се дължи на факта, че се занимавам с този спорт от години. Близо 24 години. Това са ми 5-ите Олимпийски игри. И заедно с всяко участие в предишни състезания се научавам да подтискам притеснението.

Едно от впечатляващите неща, освен аурата ви, беше стойката ви на стрелец с ръка в джоба. Медал с ръка в джоба, защо?

– Да, държа ръката си в джоба. Не беше обичайно поведение за това състезание. И в социалните медии някои приятели коментираха, че ръката ми е в джоба. Така беше и преди 11-12 години, когато станах първи. И на световното бях в същата стойка. В тази позиция съм, откакто съм започнал да стрелям. Причината е, че така тялото ми е по-стабилно. За да запазя равновесие, затова така го правя.

Много се изписа за Вас. От семейното Ви положение, до това, че си искате кучето. Имате ли куче въобще, каква е истината?

– За съжаление, тези коментари са фалшиви. Нямам куче, няма и такава тема. Аз имам само една котка и затова другите неща, които са изписани, са фалшиви или от фалшиви профили, открити на мое име.

А как избрахте стрелбата?

– Защо избрах стрелбата? Аз първо се занимавах с борба 6 години, но поради причини, които не зависеха от мен, се наложи да я оставя. Да се занимавам със стрелба е изцяло случайно нещо, после разбрах че имам талант, но понякога даже и талантът не върши работа. Много усилено работих и след 2 години станах шампион на Турция.

След като станах шампион, разбрах, че ако се постарая повече и работя повече, мога да стана по-успешен и продължих по този път.

Доволен ли сте от представянето си на Олимпийските игри?

– Да, това, както казах, са 5-ите ми Олимпийски игри, също така за Турция е първият медал в този спорт. Много съм щастлив, че аз можах да спечеля този първи медал за страната ми. По принцип се бяхме подготвили много добре. Тръгнахме с идеята, че ще вземем златния медал.

Миналата година, когато се проведе световният шампионат, бях на второ място. Тази година на световната купа в Бразилия бях на първо място, а преди два месеца в Германия взех първото място… Като цяло се бяхме подготвили много добре. Целта ни беше златният медал - дори успяхме да стигнем до финалите с рекорд, но да кажем, че имахме не толкова добър късмет и затова изпуснахме златния медал.

Къде ви беше по-лесно - в индивидуалната стрелба или в микса?

– В микса ми беше по-лесно. В индивидуалната стрелба изпуснах финала с една точка, а и бях по-развълнуван, а в микса бях по-спокоен, самоконтролът беше по-добър и така постигнахме целта си.

Хората, които са вещи във вашия спорт, коментират, че разчитате единствено на собствените си очила и тапи за уши. Това прави впечатление, особено на фона на добре оборудваните стрелци, които изглеждат като киборги.

– Аз по принцип, когато стрелям, съм с две отворени очи. Не че ние нямаме нужното оборудване, с което другите участваха на Олимпийските игри. Просто аз не искам да ги използвам. Слушалки или специални очила не използвам. Имам си само моите очила, които са с диоптър.

Каква е следващата ви цел?

– Следващата ни цел е 2028 г. - Олимпийските игри в Лос Анджелис - живот и здраве, там ще вземем златния медал и ще сложа точка на този спорт.

А мислил ли сте какво ще правите, след като приключите със стрелбата?

– Живи и здрави, по волята на Господ, ще предам знанието и опита, които имам на хората, които искат да се занимават с този спорт. После ще живея по-спокоен, пенсионерски живот, така да се каже.

А как възприемате реакцията на хората след участието ви?

– Коментарите по цял свят са много позитивни и това ни кара да се чувстваме много щастливи. Аз възприемам тази реакция в духа на Олимпийските игри – няма допинг, не използвам излишни подръчни средства като очила и допълнителни уреди. Това е състезание, в което показваш и хората са оценили таланта на състезателя. Хората видяха естественост, чистотата, яснотата. Мисля, че това е причината да го приемат така моето участие.

Имате ли си любимо меме, колаж?

– Всички са много хубави, но едното ми направи много голямо впечатление и ми хареса. Беше с надпис: „Тук разбрахме, че среброто е по-ценно от златото“.

А какъв човек сте в живота?

– Главно съм спокоен и позитивен човек, обичам да споделям с приятели, в разговори изслушвам проблемите на хората.

Как разбирате и използвате ли израза „на всяка цена“?

– Както казах, този успех е вследствие на 24 години и не след първите, вторите, третите, четвъртите, а чак на 5-ите Олимпийски игри. Хората трябва да убедят първо себе си, че ще спечелят и след като го направят, трябва да работят усилено. И резултатът идва.

Ако на Олимпийските игри изглежда, че все едно си почивате, какво правите, когато си почивате?

– Аз съм спокойна личност... Макар и там да изглеждам, че съм спокоен - вътре в моя свят бях развълнуван.

А имате ли рецепта за това как човек да се владее?

– Няма рецепта - след 24 години усилия човек се научава как да се самоконтролира. Това е опитът от спорта.

Имате ли съвет към младите спортисти?

– Младите, малко… така, непременно искат да стигнат до резултата! Аз съм конкретен пример, че съм дал 24 години на този спорт, станах на 51 г. и сега спечелих медал, на 5-ата си Олимпиада. Младите трябва да вярват в себе си и да работят усилено.